Решение № 105 от 14.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Свиленград, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100024 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от З. Г. Н., с която са предявени срещу „Микро кредит” АД кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК - за обявяване по отношение на „Микро кредит” АД, че сключеният между него и ищцата Договор за заем Microcredit № 9042-00160281/01.11.2023 г., е нищожен, поради противоречието му със закона и в частност – с императивни разпоредби на ЗКП;

2/. Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника „Микро кредит” АД да върне на ищцата сумата 1060,93 евро (2074,99 лева), като платена без основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на искова молба – 22.01.2026 г. до окончателно й заплащане.

При условие на евентуалност, ако съдът отхвърли иска по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД (за прогласяване нищожността на целия договор), са предявени искове за прогласяване за нищожни на отделни клаузи в сключения между страните Договор за заем Microcredit № 9042-00160281/01.11.2023 г., а именно:

1/. Иск за прогласяване нищожността на клаузата относно таксата за допълнителни услуги - на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК;

2/. Иск за прогласяване нищожността на клаузата относно възнаградителната лихва на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл.26, ал.4 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 01.11.2023 г. между ищцата З. Г. Н.

(кредитополучател) и ответника „Микро кредит” АД (кредитор) бил сключен Договор за заем Microcredit № 9042-00160281, със следните параметри: Общ размер на заема: 2 000,00 лв.; Обща сума за погасяване: 2 700,72 лв.; Срок на договора: 18 месеца; Дата на първо плащане: 01.12.2023 г.; Фиксиран лихвен процент: 40,48%; Лихвен процент при просрочие:

ОЛП+10%; Разходи, дължими при неизпълнение на договора: няма; Брой погасителни вноски: 18; Погасителна вноска: 150,04 лв.

На същата дата - 15.01.2025 г. между ищцата З. Г. Н. и ответника „Микро кредит” АД 1 бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 904200160281, съгласно който ответното дружество предоставя на ищцата пакет от допълнителни услуги "Комфорт“, включващи: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметката на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;

Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Съгласно чл.3 от Договора за допълнителни услуги, цената на пакета допълнителни услуги бил 2 385.36 лв., а срока за плащането й - 18 месеца, при вноска в размер на 150.04 лева, платима на всяко 10-то число на месеца. От съдържанието на Договора за допълнителни услуги личало обвързаността му с Договора за кредит, тъй като изрично било посочено, че договорът за допълнителни услуги се прекратява с прекратяването на Договора за кредит (чл.4 т.7), а също и от обстоятелството, че тези допълнителни услуги били свързани с обслужването на заема, предоставен по силата на Договора за кредит и като такива се явявали част от последния (чл.4, т.1). В погасителния план към Договора за допълнителни услуги били включени не само разсрочените погасителни вноски на таксата за допълнителни услуги, но също така и вноската по Договора за кредит, включваща главница и лихва. Съгласно погасителния план към Договора за допълнителни услуги, ищцата следвало да заплаща месечна вноска в размер на 291.40 лева, т.е. общият размер на задълженията на ищцата възлизал на 5245.20 лв. (при главница в размер на 2000.00 лв.). Ищцата платила всички вноски по договора за заем и рефинансиращия договор, с който била покрита сумата 859,19 лв.

Ищцата твърди, че процесният договор за заем бил нищожен, поради това, че посоченият ГПР не бил реален, тъй като в него не била включена таксата за допълнителни услуги, която представлявала пряк разход по кредита. Не било упоменато в договора кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. По този начин не била спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не била спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в Договора за заем и Общите условия към него, никъде не бил посочен лихвения процент на ден. По този начин не се гарантирало реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, без да са налице негативни последици от това за него. В случая, в чл.20 от Договора било регламентирано правото на отказ от договора, в който била възпроизведена бланкетно уредената в чл.29 от ЗПК възможност за отказ от договора, но липсвал съществения реквизит по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Клаузата, уреждаща таксата допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договора за заем била нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като включените в пакета услуги действия на практика обслужвали усвояването и управлението на кредита. Целта на тази договорна клауза била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, противоречала на добрите нрави.

Ищцата твърди, че в случая т.нар. „чиста стойност на кредита“ възлизала на 2000,00 лева, тя била погасила сума в размер на 4074,99 лева. Затова счита, че ответникът е получил без основание разликата, равняваща се на сумата 2074,99 лв., поради което дължал връщането й на ищцата.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Микро кредит” АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът посочва, че уговореният в договора ГПР отговарял на законовите изисквания, но дори да се приемело, че същият надхвърля допустимия размер по чл.19, ал.4 от ГПК, то правната последица от това щяло да бъде единствено нищожността на клаузата за ГПР, но не и недействителност на целия договор. Дори да се приемело, че уговорения пакет допълнителни услуги бил свързан с 2 усвояване и управление на кредита, то нищожни щели да се самите услуги, но не и договора за заем. Относно осъдителния иск ответникът посочва, че е неоснователен, тъй като договорът за заем отговарял на всички нормативни изисквания на ЗПК. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на 01.11.2023 г. е сключен Договор за заем Microcredit № 9042-00160281 между ищцата, като „заемополучател“, и ответника, като „заемодател“, с параметрите, посочени в исковата молба: Общ размер на заема: 2 000,00 лв.; Обща сума за погасяване: 2 700,72 лв.; Срок на договора: 18 месеца; Дата на първо плащане: 10.12.2023 г.; Фиксиран лихвен процент:

40,48%; ГПР: 48,90%; Лихвен процент при просрочие: ОЛП+10%; Разходи, дължими при неизпълнение на договора: няма; Брой погасителни вноски: 18; Погасителна вноска: 150,04 лв. Представени са и Общи условия към договора за заем и приложен към договора погасителен план, с изрично посочени падежните дати на всяка една от вноските, в това число крайната падежна дата - 10.05.2025 г.

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства е видно, че на същата дата 01.11.2023 г. страните са сключили и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00160281, по силата на който дружеството е предоставило на ищцата пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1/. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по неговата сметка в Микро Кредит АД; 3/. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;

4/. Разглеждане до минути; 5/. Преференциално обслужване; 6/. Право за участие в специални промоции. Видно от договора, допълнителните услуги се предоставят като допълнение към договора за заем и след изрично заявено съгласие от страна на клиента. За т.нар. „допълнителни услуги“ е договорено възнаграждение, платимо на 18 вноски, всяка в размер на 141,36 лв., с падежна дата 10-1о число, т.е. на падежните дати по договора за заем.

Не се спори, че кредитът по договора за заем е изцяло усвоен, а и това е удостоверено с подписването на договора от ищцата.

По делото са представени платежни документи, от които е видно, че ищцата е заплатила в полза на ответника в периода 15.01.2024 г. – 03.12.2025 г., с дванадесет превода, сума в общ размер на 3215.80 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед събраните по делото писмени доказателства се установи, че страните са обвързани от договор за заем, който несъмнено е потребителски – „заемополучателят“ по него е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, а „заемодателят“ е небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Процесният договор за заем отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като за него са приложими освен правилата на Закона за потребителския кредит, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Според съда, в процесния договор за заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 48,90 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/. От съдържанието на договора и от приложимите към него Общи условия не става ясно как е изчислен този ГПР и какво включва, както и дали в ГПР по договора за заем се включва и възнаграждението за допълнителни услуги, за което заемополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, заедно с месечните вноски по заема.

При тълкуване на клаузите на процесния договора за заем и на договора за допълнителни услуги, съдържащи препратки един към друг, съдът достига до извода, че, се касае за едно кредитно правоотношение. Очевидно е, че на договорът за допълнителни 3 услуги договор няма самостоятелен предмет, койтода може да се предостави на потребител, необвързан с договор по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един.

Т.е. основният договор заем и допълващия го договора за допълнителни услуги следва да се разглеждат като едно кредитно правоотношение, по което ищецът е потребител, още повече че в самия договор за допълнителни услуги е посочено, че той се сключва „като допълнение“ към договора за заем и че вноските по него се дължат заедно с вноските по договора за заем и на същата падежна дата.

Ето защо, предвиденото в договора допълнителни услуги възнаграждение следва да се включи в ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като това несъмнено е разход по кредита. В настоящия случай, в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че договорът е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Предвид горното предявеният главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК - за прогласяване на нищожността на Договор за заем Microcredit № 9042-00160281 от 01.11.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.