Определение № 14293 от 28.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14293 гр. София, 28.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100507691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД /АСВ АД/ срещу разпореждане рег. № 64683 от 17.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 37579/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В тази връзка жалбоподателят излага, че достатъчно е в заявлението да се съдържа искане с изложение на обстоятелствата, на които се основава, като вземането бъде очертано с индивидуализиращите го белези, а именно страните по материалното правоотношение, предмета и основанието, като в процесното заявление се съдържат твърдения в този смисъл. Оспорва за редовността на заявлението да е необходимо в него да е посочено кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва. Излага аргументи, че целта на заповедното производство е да се установи безспорност на претендираното вземане, като установяване на неговата дължимост е предмет на исковото производство при подадено възражение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение съобразно искането в заявлението.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и представените по делото доказателства намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 37579/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“АД, срещу длъжника А.П.Б., за осъждането му да заплати сумите: 476.66 лева – неизплатена главница; 63.22 лева – договорна лихва за периода 05.10.2021 г. – 11.12.2022г.; 27.37 лева - обезщетение за забава за периода 12.12.2022 г.

– 05.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Посочено е основание за начисляване на вземането Договор за потребителски кредит CARD - 18874920/05.10.2021 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и А.П.Б., вземането по който е било прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 12.12.2022 г. към Рамков договор за 1 продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на „АСВ“АД.

След като е разгледал депозираното заявление, Софийски районен съд е постановил атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Произнасянето е обосновано с неизпълнение на указания на заявителя да уточни твърденията си относно съществуване на претендираното вземане, като посочи как точно е формирал размера на претенцията си – връщане на кои точно от погасителния план вноски иска и в какъв размер. Посочено е, че уточнение в този смисъл е необходимо, за да бъде осигурена възможност на длъжника да вземе информирано решение дали да възрази срещу заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.

Частната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Видно от изложеното в т. 14 от процесния договор за потребителски кредит CARD - 18874920, за ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва върху размера на усвоения кредит, както и таксите във връзка с ползване на картата в размер според тарифата към договора. Съгласно т. 17 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предвидено е настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в целия му размер при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за това.

Към заявлението е приложен и Сертификат CARD – 18874920, в който се удостоверява, че застрахователят, чрез клона си „Кардиф Животозастраховане – клон България“, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласява да застрахова съгласно приложените Общи условия на застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ за картодържателите на кредитни карти, издадени от „БНП Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, и като такъв е посочено лицето А.П.Б.. В Сертификата са посочени конкретните застрахователни рискове, периодът му действие, както и начинът за заплащане на застрахователната премия, като за отделните рискове е предвидено плащането да става на месечни вноски или еднократно. В чл. 7 от Сертификата е предвидено, че застрахователната премия по застрахователни пакети за револвиращи потребителски кредити чрез кредитна карта се заплаща месечно и се изчислява като процент от ползвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение. Дължимата месечно застрахователна премия се начислява като задължение на застрахования по кредитната карта и се заплаща в срока за плащане на месечната погасителна вноска, определена от застраховащия за всеки месец.

Видно от съдържащата се в процесния договор за кредит тарифа, в същата като част от задълженията на кредитополучателя е посочено годишен процент на разходите – 35% - 44.90 %, без да е конкретизирано дали в същия попада и дължимата застрахователна премия в размера според приложения Сертификат. Този извод следва от съдържанието на договора, в който не се сочи като дължимо плащане разход в размер на застрахователната премия и никъде в договора не е упоменато сключването 2 от кредитодателя на застрахователен договор по обезпечаване последиците при настъпил риск от обективна невъзможност за плащане. При това положение, не може да бъде направен обоснован извод, че в предвидения ГПР е включен и разходът за застрахователна премия.

Чрез използването на този похват, изключващ задължителния характер на застраховката при сключване на договора за кредит и същевременно възлагането на разходите за застрахователна премия върху кредитополучателя, на практика се заобикаля дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, която кореспондира на регламентацията в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно това какво се включва в понятието „Общ разход по кредита за потребителя“. Според така цитирана законова регламентация, под понятието следва да се има предвид сборът от разходите по кредита, включително лихви, такси, комисионни, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, които са свързани с договора за кредит, известни са на кредитора и кредиполучателят трябва да плати, включително разходите за допълнителни услуги.

Действително, в случая застрахователният договор с този предмет е възможно да бъде сключен при наличието на вече сключен договор за потребителски кредит, с оглед предвидения в него застрахователен риск, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя по плащане на месечните вноски. Същевременно, следва да се има предвид, че макар първоначално да не са включени като част от главницата, разходите за застрахователната премия впоследствие са причислени към нея, макар плащането да е било извършено директно от кредитора по сметка на застрахователя. Поради това, плащането на тази сума несъмнено представлява разход по кредита, който при всички случаи е за сметка на кредитополучателя, който дължи връщането й, ведно с уговорената лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за ГПР с начисленията, съобразно Приложение №1, като неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за недействителен, съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК, какъвто е и настоящият случай.

Посочването на ГПР, който не е съответен на действителните му стойности според разходите за потребителя в договора засяга два основни принципа на правото на ЕС, а именно лоялната конкуренция и защитата на потребителите. Когато договорът е обявен за недействителен на това основание, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, без да дължи лихва и други разходи по него.

Предвид всичко гореизложено като дължимо следва да бъде възприето само претендираното вземане за главницата по кредита от 476.66 лв.

В този смисъл съдът съобрази, че в обстоятелствената част на заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането, доколкото е посочено основанието за възникването му, а именно договор за потребителски револвиращ кредит по кредитна карта, като са посочени условията по него и страните, между които е бил сключен, както и прехвърляне на вземането в полза на заявителя, който е придобил качеството на цесионер. Посочено е, че е усвоена сумата по отпуснатия кредитен лимит от 1000 лв., както и периода на това. В този смисъл съдебният състав намира, че указанията на първоинстанционния съд за последваща индивидуализация на вземанията и уточнения относно възникването им в претендирания размер, не са необходими, поради което и неизпълнението им не води до нередовност на заявлението и не може да бъде прието като основание за отхвърлянето му при предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. С оглед въведеното в гражданския процес диспозитивно начало, заявителят разполага с правото да избере каква част от неудовлетвореното вземане да претендира, като неговата дължимост ще бъде 3 установена в производството по чл. 422 ГПК при възражение от страна на длъжника.

С оглед всичко гореизложено, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено частично за сумата по претендираната главница, за която бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и съответната част от разноските /в общ претендиран размер от 75 лв. – 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а в останалата част – бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 64683 от 17.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 37579/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 192281/05.07.2023 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940, срещу А.П.Б., ЕГН **********, за сумата от 476.66 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит CARD - 18874920/05.10.2021 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и А.П.Б., вземането по който е било прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 12.12.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на „АСВ“АД, както и за сумата 63 лв. – съдебни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940, срещу А.П.Б., ЕГН **********, за сумата от 476.66 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит CARD 18874920/05.10.2021 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и А.П.Б., вземането по който е било прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 12.12.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на „АСВ“АД, както и за сумата 63 лв. – съдебни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.