Решение № 572 от 02.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Шумен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100277 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и насрещни искове, първият от които с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, вторият в условията на евентуалност – с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. Е. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 37, със съдебен адрес: гр. Троян, ул.

„***“ № 7, ет. 4 чрез адв. Д. Г. от АК - Ловеч срещу „Стик Кредит“ ЕООД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13б Ищеца твърди, че на 29.08.2025 г. сключил с ответното дружество - „Стик-Кредит“ АД, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974, по силата на който му бил предоставен потребителски кредит в размер на 1 400 лева. Посочва, че се е задължил да върне заемната сума, възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ размер на кредита /чиста стойност/ - 1 400 лв.; Лихвен процент по кредита - 36 %; ГПР – 42.58%; Срок на договора - 24 месеца; Обща сума, дължима от потребителя – 2 193.77 лева. Ищецът твърди, че съгласно чл. 19, ал. 1, раздел VI. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора за заем, е следвало в срок до 3 дни от сключване на договор за потребителски кредит да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащането на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Сочи също, че съгласно ал. 2 третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се 1 одобрявали от кредитора, като одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора. Ищецът излага, че в чл. 29, ал. 1 от договора за заем било описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% (от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. Ищеца твърди, че въпросната неустойка била включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва, и в действителност общата сума, които следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 2 193.77 лв., а значително по-голяма – 6.164.16 лв.

На първо място, счита, че въпросната неустойка по съществото си представлявала скрита лихва, маскирана като неустойка при практически невъзможни за изпълнение условия и именована по този начин, за да не бъде включвана в ГПР. Счита, че клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредставянето на обезпечение след сключването на договора е нищожна, тъй като не изпълнявала обезщетителна функция, а се начислява като добавък към погасителните вноски; била уговорена в нарушение на изискването за добросъвестност и излизала извън присъщата й обезпечителна функция, както и заобикаляла разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че посочената клауза за уговорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

На второ място счита, че процесният договор не бил сключен в предвидената в чл. 10 от ЗПК форма /не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП/, а наред с това не бил съставен по начин, който да е ясен за потребителя, тъй като изначално в договора бил посочен ГПР, който бил по-нисък от реалния с оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс - в ГПР не бил включен разходът, обозначен от кредитора като „неустойка при неосигурена гаранция/поръчител”, който по своята правна същност не представлявала неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване и управление на кредита. Не било ясно как бил формиран самият ГПР и какво включвал, освен договорната лихва.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да прогласи признае за установено, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974/29.08.2025 г., сключен на между Б. Е. Р., ЕГН ********** и „Стик - Кредит“ АД е недействителен, поради неточно посочено в него ГПР. Моли предявения иск да бъде уважен и да му бъдат заплатени разноските до делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 26.06.2026 г. молба от пълномощника на ищеца - адв. Д. Г. от ЛАК, заявява, че поддържа исковата молба, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника „Стик - Кредит“ АД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

На първо място в отговора ответника заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.

4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влечала недействителност на целия договор. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихви били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, както и били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не била налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Излага, че по отношение на формирането на ГПР били спазени всички изисквания, 2 закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излага, че оспорената от ищеца неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР, тъй като била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигурил обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Ответника сочи също, че оспорената неустойка била действителна, тъй като била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълнил поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният решил, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си.

Претендира и разноски.

В срока за отговор ответникът предявява и насрещен иск. С насрещната искова молба предявяват осъдителен иск като молят съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ищеца Б. Е. Р., ЕГН ********** да им заплати сумата от 715.81 евро, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974/29.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 05.03.2026 г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли да се осъди Б. Е. Р., ЕГН **********, да заплати на „Стик Кредит“ АД, сумата от 715.81 евро, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974/29.08.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира и разноски. Моли, в случай че бъдат уважени претенциите на ищеца по първоначалната искова молба и насрещен иск, да се допусне съдебно прихващане на насрещните вземания на страните за присъдени разноски, до размера на по- малкото.

Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищецът по първоначалния иск. В едномесечния законоустановен срок от негова страна не е депозиран писмен отговор по насрещната искова молба

В проведеното по делото съдебно заседание, ответника „Стик Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирани на 24.06.2026 г. молба от пълномощника на ответника – адв. Х.

М. от САК, заявява, че поддържа отговора и направените с него искания, както и предявеният насрещен иск, като молят първоначалният иск да бъде отхвърлен и да бъде уважен предявеният от тяхна страна насрещен иск, като излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974 от 29.08.2025 г., Погасителен план, СЕФ, Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стиккредит“АД и потребителите, договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съобразно процедурата, подробно разписана в ОУ. На 3 кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1475974 е, че на 29.08.2025 г. ответното дружество „Стик-кредит“ АД, ЕИК 202557159, в качеството на заемодател предоставило на ищеца Б. Е. Р., ЕГН **********, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 1 400 лева /715.81 евро/, като общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 2 193.77 лева /1 121.66 евро/ главница + лихва. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, като бил договорен ГПР – 42.58% и фиксиран годишен лихвен процент – 36.00%. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 29.09.2025 г., а датата на последното плащане – 29.08.2027 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 15 равни месечни вноски в размер на по 133.04 лева, подробно описани в Погасителен план към договора. В погасителния план е посочено също, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 6 164.16 лева /715.81 евро/.

В чл. 19 от договора е предвидено, че при договаряне на обезпечение, то потребителят следва да осигури поръчителството на трето лице или представи банкова гаранция в тридневен срок от подписването на договора, а именно: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и следв. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др. или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Посочено е, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.