Решение № 66 от 02.04.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Първомай, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100697 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 10,70 лв. (5,47 евро) след извършено изменение на иска чрез увеличаването му от сумата от 10,00 лв. (5,11 евро) на сумата от 10,70 лв. (5,47 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ******** от 09.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за заплащане на сумата от 97,69 лв. (49,95 евро) след извършено изменение на иска чрез увеличаването му от сумата от 90 лв. (46,02 евро) на сумата от 97,69 лв. (49,95 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Д. Г. И. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ******** от 09.12.2022 г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 1500 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от съглашението ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел да бъде обезпечен договорът за потребителски кредит. Поради тази причина на същата дата ищецът сключил с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да му заплати възнаграждение в размер на 1000 лв. Твърди, че по договора за кредит, сключен с първия ответник, заплатил сума в общ размер на 1510,70 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – сума в размер на 97,69 лв. Счита, че договорът за 1 потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР. Също така намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР. Твърди, че в случая била приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Наред с това е посочено, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че била налице нееквивалентност на престациите, защото се претендирала като възнаграждение сума, съставляваща над 70 % от предоставения кредит. Също така възнаграждението се заплащало и без кредитополучателят да получи насрещна престация, т. е. представлявало разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР. Освен това, договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на контракта. Навеждат се доводи, че ответните дружества били свързани лица. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента задължението било изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва също така, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 5,47 евро (10,70 лв.), с която били погасени задължения, различни от главница. Счита, че договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че действително възнаграждението за поръчител не било включено при изчисляването на ГПР, а в него се включвала единствено договорната възнаградителна лихва. Потвърждава, че дружеството е едноличен собственик на капитала на втория ответник, но това не водело до недействителност на договорите за кредит и за поръчителство, а единствено до нищожност на клаузата за възнаграждение за поръчителството. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство, който обезпечава договор за кредит, сключен с първия ответник. За тази услуга обаче ищецът му дължал възнаграждение в размер на 1297,35 лв., чието погасяване било разсрочено заедно с вноските по кредита. Не оспорва също така, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 45,95 евро (97,69 лв.), с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и не съставлявало разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвано в ГПР. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за получаването на кредита, а зависело от избора на конкретния клиент. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от 09.12.2022 г., по силата на който първият ответник е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1500,00 лв. за срок от 16 месеца, при лихвен процент от 11,02 %, годишен процент на разходите от 11,61 % и общ размер на всички плащания – 1622,69 лв. В чл. 4, ал. 1 от контракта е 2 уговорено, че ищецът следва да представи едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от съглашението, ако ищецът не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника, респективно – договорът няма да породи действие.

Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си да обезпечи кредита заемателят е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2022 г., съгласно който дружеството се задължило да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 1297,35 лв., платимо на 16 вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. В чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по контракта за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

От представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е извършил плащания в общ размер на 822,37 евро (1608,40 лв.), разпределени, както следва: 766,95 евро (1500 лв.) за главница, 5,47 евро (10,70 лв.) за договорна лихва, както и вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД в размер на 49,95 евро (97,69 лв.).

Не е налице спор, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът действително е заплатил на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 49,95 евро (97,69 лв.), като тази сума е отразена в справките, предоставени и от двете ответни дружества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Процесното съглашение с № ******** от 09.12.2022 г. по своята правна същност представлява договор за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а първият ответник „Кредисимо“ ЕАД – на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 ЗПК определя договора за потребителски кредит за недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. Сред посочените е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, и тогава, когато в договора формално е налице посочване размера на ГПР, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен, ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и ако посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Същевременно, Решение от 13.03.2025 г. (поправено с Определение от 20.06.2025 г.) по дело C 337/23 на Съда на Европейския съюз постановява, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, следователно – и в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, а когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, този договор следва да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Вземайки предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и общата дължима от потребителя сума. Но посочените техни размери не съответстват на действително прилаганите, тъй като уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение чрез поръчител и да заплаща възнаграждение за това, платимо на вноски, дължими заедно с погасителните вноски по кредита, не е било калкулирано в годишния процент на разходите по договора за заем. В резултат заемателят следва да заплати на кредитора сума в общ размер от 2920,04 лв., а не посочения в съглашението общ размер на всички плащания от 1622,69 лв. Видно е, че възнаграждението за поръчител от 1297,35 лв. представлява почти 100 % от главницата по заема в размер на 1500 лв. Действително това възнаграждение не възниква от договора за паричен заем, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с потребителското кредитиране, тъй като е заложено условие за предоставянето на заема в чл. 4 от кредитното съглашение. Предвид изискванията за обезпечението по чл. 4, ал. 1 от сключения с първия ответник контракт, е очевидно, че е наложено на потребителя да сключи договор за поръчителство с втория ответник. Този извод се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Ето защо възнаграждението за предоставеното поръчителство всъщност се явява допълнително плащане за кредитора за отпускането на заема (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Макар формално 4 възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи на лице, различно от кредитора, сумата за заплащането му реално постъпва в патримониума на заемодателя и е пряко свързана с договора за кредит, поради което съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (а и според посочената задължителна практика на СЕС) следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Тъй като не е спорно по делото, че това не е сторено, то размерът на посочената величина не съответства на действителния такъв. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. С поведението си заемодателят цели да се облагодетелства за сметка на длъжника, като си осигури допълнително възнаграждение. Оттук следва заключението, че договорът за потребителски кредит, сключен между ищеца и първия ответник, не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което на основание чл. 22 ЗПК следва да се приеме, че е недействителен.