Решение № 844 от 02.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Плевен, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106971 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 36914/20.11.2025 г. на И. В. М., Тодорина Й. М. и И. В. М., срещу А. Д. И. и В. Й. И., за обявяване на окончателен сключения между наследодателя на ищците и ответниците предварителен договор от 20.01.2016 г.

В исковата молба се твърди, че на 20.01.2016 г. в гр. Плевен е сключен договор между ответниците и наследодателя на ищците *** М., ЕГН ********** от гр. ***, починал на 22.03.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот в гр. ***, с площ от 945 кв. м., съставляващо УПИ 3-1993 в стр. квартал 92 по плана на гр. ***. С т.1.2 от договора е разписано, че цената по т.1.1. по договора от 2000 лв. е изплатена изцяло от купувача в деня на подписване на договора, а съгласно чл. 5 договорът служил за разписка.

Владението върху имота не било предадено и не били заплатени направените разходи съгласно чл.3.4 от договора. Ответниците не изпълнили задължението си в срок да прехвърлят правото на собственост, макар цената да била заплатена, поради което ищците формулират довод, че са налице предпоставките на чл. 19,ал.3 ЗЗД. Оригиналът на договора бил иззет по ДП 33/17 на ГДБОП, но на 14.07.2024 г. бил върнат с протокол от СПНС. Те обаче като наследници на *** М., приели неговото наследство през 2025 г. На ответниците била изпратена покана, с която се напомнили поетите по договора ангажименти, като поради непреодолима сила ищците не могли да го обявят за окончателен. Поканата била връчена на 16.08.2024 г. Молят предявения иск да бъде уважен.

В отговора на исковата молба ответниците считат предявения иск за недопустим, тъй като липсвал правен интерес от предявяването му, защото ½ ид. ч. от имота, полагаща се на ***- съпруг на ответницата А. И. е възложен на 1 ищеца И. М. по изп. Д. №1018/2026 г. на ЧСИ Т. ***. Останалата ½ ид.ич.

Собственост на А. И. е предмет на публична продан по изп. Д.№451/2021 г. от ДСИ при РС Плевен, с взискател „Термоконтрол плюс“ ЕООД с едноличен собственик на капитала съпругата на ищеца И. М. – *** М.. Върху тази ½ ид. ч. взискателя имал наложена възбрана, като макар да има възможност да придобие тази част, непрекъснато се отказва от възлагането. Правният способ за ликвидиране на съсобствеността следвало да е чрез иск за делба, а не чрез иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД. Молят производството да бъде прекратено.

В с.з. ищците поддържат исковата молба, като молят договорът да бъде обявен за окончателен за ½ ид. ч. върху недвижимия имот.

В с.з. ответниците оспорват исковата молба, считат, че собственик на останалата ½ ид. ч. е само на ответницата А. И., тъй като втория ответник няма право на собственост. Нейният баща е обявен за безследно изчезнал.

Върху притежаваната от ответника А. И. част обаче е наложена възбрана, което е пречка според тях договорът да бъде обявен за окончателен.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

На 20.01.2016 г. е сключен предварителен договор между А. Д. И. и В. Й.

И., като продавачи и *** М. като купувач, с предмет задължение на продавачите да продадат на купувача дворно място в гр. ***, с площ 945 кв.м., съставляващо УПИ III-1192 в стр. кв. 92 по плана на града съгласно НА №172, ТОМ 4, РЕГ. № 4405, н.д.№366/2006 г. на нотариус *** М.а. Задължението на купувача е да закупи имота на цена от 2000 лв., която сума е платена в деня на подписване на предварителния договор. Съгласно чл.2.1. страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор най-късно до 15.02.2016 г. Съгласно чл. 3.2. и 3.3. продавачите са декларирали, че имотът не е прехвърлян на други и върху него няма тежест-възбрани, и се задължават да предадат владението върху него в деня на подписване на предварителния договор, съответно и да погасят всички задължения за режийни разноски.

От удостоверение за наследници №ГР-09-344/24.03.2022 г. на община Д.Митрополия се установява, че *** М., ЕГН **********, е починал на 22.03.2022 г. със семейно положение – женен. Оставил е за свои наследници Т.

Й. М., съпруга, И. В. М., син, И. В. М., дъщеря. Тези наследници с оглед приложените съдебни удостоверения са приели наследството на своя наследодател на 8.12.2025 г. под №512,513,514.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1.09.2006 г., обективиран в нотариален акт №172, том 4, рег. № 4405, дело № 366/2006 г., се установява, че *** И.ова М. е продала на *** правото на собственост върху УПИ III-1192 – дворно място в гр. *** с площ от 945 кв.м., в кв. 92 по плана на града.

Видно от изпратеното приетото съобщение на Община Плевен №1864/27.03.2025 г. е че данъчната оценка на обекта е 3372,70 лв., като е отразено, че обектът е продаден с постановление за възлагане от 13.10.2017 г. на И. М..

Съгласно представените нотариални актове №135, том2, рег. №2579, дело 2

№627/1999 г.; №136, том 1, рег. № 854, дело №39, от 2001 г.; и №181, том 1, рег. №878, дело 49 от 2005 г. правото на собственост върху гореописания обект е притежавано от ***, който на 30.06.1999 г. го продава на *** М..

Последният на 06.05.2001 г. го продава на ищеца И. В. М., а той и *** *** М. го продават на 11.03.2005 г. на *** И.ова М..

От постановление за възлагане на недвижим имот в сила от 13.10.2017 г., се установява, че на 25.09.2017 г. по изп. Д. 1018 на ЧСИ Т. ***, с протокол от 15.09.2017 г. И. В. М. е обявен за купувач на имот – УПИ III-1192 в кв. 92 по ЗРП на гр. *** с площ от 945 кв.м., поради което на същия е възложена ½ ид. ч. от правото на собственост върху описания обект.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност, като не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 19,ал.3 ЗЗД. Процесуалноправно и материалноправно легитимирани са страните по предварителния договор – обещател и купувач.

Такива са именно наследодателят на ищците и ответниците по делото като обещатели. С настъпване на смъртта на купувача на 24.03.2022 г. е възникнало наследствено правоприемство, като ищците по делото – негови наследници изрично са приели наследството на 08.12.2025г. Така в техния патримониум въз основа на настъпилото универсално правоприемство е преминало и потестативното право на купувача по предварителния договор да иска обявяване на договора за окончателен по съдебен ред. Правото обаче е преминало при съответните идеални части по правилата на чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН, като така всеки от ищците притежава потестативното право по чл. 19,ал.3 ЗЗДН, по 1/3 ид.ч. за всеки. Предварителният договор няма вещнопрехвърлително действие, а облигаторно – изправната страна по него има право да иска обявяването му за окончателен. Правните последиците на предварителния договор изключват приложението на чл.21,ал.1 СК, тъй като не са придобити вещни права, а преобразуващо право.

Основателността на иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД предполага наличие на действителен предварителен договор; изправност на кредитора; настъпил падеж за сключване на окончателен договор и факта, че обещателите са носители на обещаното право на собственост, респ. че не са налице законови пречки за прехвърляне на правото на собственост по арг. от чл. 363 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка на предявените конститутивни искове, тъй като е безспорен фактът, че страните по делото са обвързани от действителен предварителен договор от 20.01.2016 г. с предмет обещание за продажба на правото на собственост върху УПИ III1192 в кв.92 в гр. ***.

Втората предпоставка е също налице, тъй като е уговорено правото на собственост да бъде прехвърлено най-късно до 15.02.2016 г., като волята на 3 страните е изрична и не се налага да бъде тълкувана. От този момент за наследодателят на ищците е възникнало правото по чл. 19,ал.3 ЗЗД, което е преминало в техния патримониум на 08.12.2025 г., което съдът отчита съгласно чл.235,ал.3 ГПК.

Клаузата на чл. 1.2 от предварителния договор има характер на разписка за факта, че уговорената продажна цена е заплатена на обещателите още в деня на сключване на предварителния договор, поради което е безспорно установена и третата предпоставка –изправност на кредитора *** М..

По-горе изложените съображения, предявените искове са доказани в своето основание, но са частично основателни, доколкото при изпълнение на задължението си по чл. 363 ГПК съдът установи, че правото на собственост, което обещателите са се задължили да прехвърлят, от една страна, не принадлежи на обещателя В. Й. И., а от друга страна обещателя А. Д. И. притежава само ½ ид.ч. на осн. чл. 21,ал.1 СК, доколкото презумпцията не е оборена. Нейният съпруг *** е придобил правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 01.09.2006 г. Няма данни ответницата В. И. да е наследила идеална част от правото на собственост или да е придобила такава въз основа на деривативно придобивно основание. Релевантният момент да се изследва дали правото на собственост принадлежи на обещателя е датата на приключване на съдебно дирене. Неправилно съдът е приел за безспорно, че 1/2ид.ч. принадлежи на двете ответници. Между страните не е и спорно обаче, че останалата 1/2ид.ч. е придобита от единия ищец- И. М. чрез деривативно основание- постановление за възлагане в сила от 13.10.2017 г.

Така правния възможен предмет на договора е само ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния обект, притежавана от ответницата А. И..

Поради това, предявените искове по чл. 19,ал.3 ЗЗД са основателни до този размер, а за останалата ½ ид.ч. следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователно е възражението на ответниците, че е налице пречка да бъде обявен предварителния договор за окончателен, поради неплатени публични задължения и наложена възбрана върху обекта. Съгласно чл. 346, ал. 2 ГПК - отм. /чл. 452, ал. 2 ГПК/ разпорежданията на длъжника с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя, ако са извършени след вписване на възбраната. Недействителността е относителна. Правните последици по чл. 452, ал. 2 ГПК са, че разпоредителното действие е недействително спрямо кредитора и възбраненото имущество служи за удовлетворяването му - взискателят може да иска плащане на вземането му от третото лице-приобретател, което от своя страна следва да търпи принудително изпълнение върху собствения си имот. Това е така, защото спрямо взискателя имотът принадлежи на длъжника, а не на третото лице, но извършеното от длъжника разпореждане с възбранения имот не е недействително по отношение на собственика/ Решение № 12 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2011 г., III г. о., ГК/. Тоест наличието на възбрана не е пречка предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Наличието на публични задължения за обекта, собственост на обещателя, както и липсата на актуална данъчна оценка, не е пречка предварителният договор да бъде обявен за окончателен / Решение №102/21.07.2017 г. по т.д.№702/2016 г. на 4

ВКС./. Тези изводи произтичат от разпоредбата на чл. 364,ал.2 ГПК, с което е постановено условие само за издаване на препис от позитивно съдебно решение.

Правото на делба принадлежи на всеки съсобственик, но то е обусловено от правото по чл. 19,ал.3 ЗЗД, на което са носители ищците и не е пречка за неговото упражняване.

Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила и уговорената продажна цена. За целия имот тя е 3372 лв./1724,08 евро/, а за частта от имота, за която са уважени субективно съединените искове /общо ½ ид ч./ е 37,17 лв. или 19.00 евро.