Решение № 236 от 29.04.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 986/2024
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Разлог, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20241240100986 по описа за 2024 година
Производството е образувано по ИМ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, депозирана от Ш.А.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.С.С., с ЕГН*, А.С.С., с ЕГН*, С.С.С., с ЕГН*, Х.Х.С., с ЕГН*, Д.М.А., с ЕГН*, Р.М.Д., с ЕГН*, Х.М.Х., с ЕГН*, М.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен представител Х.М.Х., с ЕГН*, А.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен представител Х.М.Х., с ЕГН*, М.Х.С., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, Р Х.А., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, всичките ч/з процесуалния си представител Н.Р. от АК-Б., с ел. адрес * и съд. адрес: *, против о.Я., Представлявана от кмета М.В., с адрес: *.
Твърди се, че на 09.03.1959 г. В.В.К. и М.К. продали на братята Х., С., М. и Д.М.С. 8 имота в м. „Б.д.“, която местност се намира в землището на *. Към днешна дата тази местност се наименова „Ю.“.
Твърди се, че от 1959 г. до днес, само и единствено ищците ползват претендираните имоти необезпокоявани от никого, но същите не са възстановени и са останали по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Според ищците никога никой друг освен тях не е ползвал тези имоти, затова всички те са собственици на основание придобивна давност - присъединено даностно владение и наследство на процесиите имоти.
Иска се съдът да признае за установено по отношение ответника, че ищците са собственици на основание придобивна давност и наследство от 1993 г. до днес на следните недвижими и м о т и : ПИ с идентификатор *** м. „Ю.”, площ от 2489 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м. „Ю.”, площ от
15884кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м.
„Ю.”, площ от 8602 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ПАСИЩЕ, кат. на земята 10, предишен идентификатор - няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***, ***,***.
С разпореждане №1408/11.07.2025 г., съдът е указал препис от ИМ да се изпрати на ответника по делото. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е упражнил правото си на отговор.
В СЗ ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа ИМ, намира иска 1 за основателен и доказан.
Ответника редовно призован за СЗ, не се явява, не изпраща процесуален представител.
От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения договор за продажба за недвижим имот от 09.03.1959 г. В.В.К. и М.В.К. са продали на братята А., С., М. и Д.М.С. процесните недвижими имоти, в м. Б.д..
От приложените удостоверения за н-ци се установява активната легитимация на страните в настоящето дело.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М.Д. и С.Д. се установява, че същите са съседи на С. по имоти. М.Д. твърди, че братята С. и С.С.живеят в процесните имоти и винаги са ползвани от тях. Никой не е оспорвал собствеността на имотите и същите са ползвани от ищците явно и необозпокоявани. Свидетелят С.Д. сочи, че местността на процесните имоти е известна като „Ю.“, но назад във времето е била с друго име „Б.д.“. Свидетелите са категорични, че от около 50 г. ищците ползват процесните имоти.
При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на ИМ, и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от ищеца положителен установителен иск като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска, тъй като процесния имот е част от имота, собственост на ответниците. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.
В случая ищците искат да се установи по отношение на ответника, че са собственици на описаната в ИМ сграда ПИ. Предявявайки положителен установителен иск ищецът се стреми и цели да получи по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответника.
Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира в/у имота. От своя страна ответникът по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред ч/з възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключва възникването на правото.
Съдът е задължен да изследва само твърдените в ИМ придобивни способи – наследство и давностно владение. Безспорно е, че ищците са законни н-ци на Х.М.С., починал на *, М.
М.С., починала на *,С. М.С., починала на * и Д.М.С., починала на *.
Ищците претендират собственост по наследство от наследодателите и изтекла придобивна давност за времето от 1959 г. до момента в/у процесните недвижими имоти - ПИ с идентификатор *** м. „Ю.”, площ от 2489кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м. „Ю.”, площ от 15884 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м. „Ю.”, площ от
8602 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване ПАСИЩЕ, кат. на земята 10, предишен идентификатор - няма, № по предходен план *, 2 съседи - ***, ***, ***, ***,***.
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива ч/з правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се придобие право на собственост в/у недвижим имот по давност, е необходимо в полза на владелеца да е изтекла 10-годишна придобивна давност, при недобросъвестно владение - чл.79, ал.1 ЗС.
В/у имота владелецът следва да е установил фактическо владение, което да е спокойно, необезпокоявано, непрекъснато. Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост, без значение е на кого е принадлежало това право преди. В настоящия казус всички док-ства са еднопосочни, че процесните ПИ (ливади и пасище) са продадени на наследодателите на ищците и към настоящият момент ищците ги владеят и ползват, което се потвърждава от свидетелските показания, събрани в проведеното ОСЗ на 08.12.2025 г.
Доказаха се твърденията в ИМ, че имотите са ползвани единствено и само от наследодателите на ищците и от самите ищци на основание чл.77, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, ч/з непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в продължение на повече от 50 г., считано от 1959 г. до настоящия момент, необезпокоявани от никого.
Писмените документи, обсъдени заедно с показанията на разпитаните свидетели, водят до извод, че е доказана осъществяваната от ищците фактическа власт в/у ПИ с намерение за свое, продължило повече от 50 г.. Установената от ищците фактическа власт в/у процесните ПИ, до сега е упражнявана постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Така манифестираното от ищците действия са достигнали до знанието на ответника, който не му се е противопоставил и не е търсил съдебна защита.
Не се установява по делото, който и да било друг да е смущавал или прекъсвал установената от ищците фактическа власт в/у процесните имоти.
Всичко изложено по-горе, води на извода, че искът следва да бъде уважен, като ищците бъдат признати за собственици на процесните ПИ.
Предвид изложеното на ищците следва да бъдат присъдени направените съдебно-делови разноски от 766,94 €.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на о.Я., Представлявана от кмета М.В., с адрес: *, че ищците Ш.А.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.С.С., с ЕГН*, А.С.С., с ЕГН*, С.С.С., с ЕГН*, Х.Х.С., с ЕГН*, Д.М.А., с ЕГН*, Р.М.Д., с ЕГН*, Х.М.Х., с ЕГН*, М.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен представител Х.М.Х., с ЕГН*, А.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен представител Х.М.Х., с ЕГН*, М.Х.С., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, Р Х.А., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, са собственици на основание придобивна давност и наследство на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** м. „Ю.”, площ от 2489 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м. „Ю.”, площ от 15884 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване ЛИВАДА, кат. на земята 10, предишен идентификатор няма, № по предходен план *, съседи - ***, ***, ***, ***; ПИ с идентификатор ***, м. „Ю.”, площ от 8602 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ПАСИЩЕ, кат. на земята 10, предишен идентификатор - няма, № по предходен план *, съседи ***, ***, ***, ***,***.
ОСЪЖДА о.Я., с кмет М.В., с адрес: *, да заплати на Ш.А.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.Д.С., с ЕГН*, М.С.С., с ЕГН*, А.С.С., с ЕГН*, С.С.С., с ЕГН*, Х.Х.С., с ЕГН*, Д.М.А., с ЕГН*, Р.М.Д., с ЕГН*, Х.М.Х., с ЕГН*, М.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен представител Х.М.Х., с ЕГН*, А.Д.Х., с ЕГН*, представляван от майка си и законен 3 представител Х.М.Х., с ЕГН*, М.Х.С., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, Р Х.А., с ЕГН*, С.Х.С., с ЕГН*, сторените по делото разноски от 766,94 €.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Бл.ОС от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4