Решение № 472 от 17.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900262 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК от „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 813155745, срещу „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, ЕИК 203649608, за прекратяване на ответното дружество с цел удовлетворяване вземането на ищеца, за което е образувано изпълнително дело № 153/2024 г. на ЧСИ Р. Т., рег. № 717 в КЧСИ.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по т. д. № 964/2018 г. по описа на ВОС била обявена по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителна по отношение на ищеца възмездна сделка, сключена с договор с нотариална заверка на подписите рег. № 5219 и 5220 от 09.11.2017 г., с която „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД прехвърлил на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД притежавани 2 667 300 дяла с номинал от по 1 лева от капитала на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД. Излага се в исковата молба, че по горепосоченото дело бил издаден изпълнителен лист № 69/17.02.2020 г., с който „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД и „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 88 213,31 лева, представляваща направените от последния разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 153/2024 г. по описа на ЧСИ Р. Т., по което ищецът се явява взискател, а ответникът – длъжник. Взискателят по изпълнителното дело поискал запор върху всички дружествени дялове – собственост на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД в капитала на „ОФИС ЦЕНТЪР

ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, вписан по партидата на ответното дружество в ТР на 05.07.2018 г. със Заявление вх. № 20180628154505 на ЧСИ З. Д., както и да бъде овластен да предяви конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Ищецът излага, че на 15.04.2024г. поканите за доброволно изпълнение по изп. д. № 153/2024 г. на ЧСИ Р. Т. били връчени на длъжниците по него, като в срока за доброволно изпълнение не било извършено такова. Твърди, че към 07.05.2024г. припадащата се част на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД от общото 1 задължение възлиза на 47 657,94 лева, като с Постановление № 3979/07.05.2024 г. съдебният изпълнител овластил взискателя да предяви иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Твърди се, че с решение на едноличния собственик на капитала от 30.08.2019г. „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД било прекратено и било открито производство по ликвидация, обстоятелства, вписани по партидата на дружеството в ТР със заявление Б6 вх. № 20190905171520. Излага съображения за наличие на законова забрана за внасяне на правни и фактически промени в запорираните права, като извършването на действия в тази насока счита за непротивопоставими на взискателя. Отправено е искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен, както и в полза на ищеца да бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Навежда възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че настоящото исково производство е недопустимо, тъй като по отношение на ответното дружество било открито производство по ликвидация преди завеждането на иска. Сочи, че били изпълнени изискванията по гл. 17 ТЗ по отношение на производството по ликвидация, което впоследствие било спряно с обезпечителна заповед, издадена по т. д. № 192/2020г. по описа на ВОС, издадена в полза на настоящия ищец по предявени от последния обективно съединени искове срещу ответника, по които е налице влязло в сила Решение № 260004/14.01.2022г., преминало през инстанционна проверка. Излага, че допуснатото обезпечение чрез налагане на мярка „спиране“ на ликвидационното производство следва да бъде отменено поради отпаднала обезпечителна нужда, като молба в тази насока била депозирана под вх. № 262000/23.05.2024 г. На изложените основания обуславя извод за недопустимост на настоящия иск. Оспорването на основателността на иска се аргументира с липсата на ликвидационен дял поради неприключилото към настоящия момент производство по ликвидация на ответното дружество.

Сочи, че действието на вписания запор се свежда единствено до забрана за извършването на разпоредителни сделки с дружествените дялове, като вземането на решение за прекратяване на дружеството и откриване на ликвидационно производство не представляват такива действия по разпореждане. В допълнение, ответникът сочи неоснователност на настоящия иск предвид твърдението, че ищцовото дружество било редовно уведомено за взетото решение за прекратяването на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД и откриването на производство по ликвидация спрямо него. Моли за прекратяване на производството, в условията на евентуалност за отхвърляне на иска като неоснователен.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова м о л б а , с която оспорва така наведените възражения и доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция и поддържа твърденията в исковата молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния такъв.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. Г., който поддържа изложеното в исковата молба и изразява становище за неоснователност на релевираните от ответника възражения. Ответникът не 2 изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

Приложен е по делото изпълнителен лист № 69/17.02.2020 г., издаден по т. д. № 964/2018 г. по описа на ВОС /л. 12/, с който ответникът и „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 88 213.31 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК. Установява се по делото и наложена обезпечителна мярка „запор“ върху дружествените дялове, притежавани от „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД в капитала на ответното дружество /л. 14/ в полза на ищеца.

С Постановление изх. № 3279/07.05.2024 г. /л. 17/ ЧСИ Р. Т., като е констатирала, че взискател по делото е настоящият ищец, а длъжници по процесния изпълнителен лист № 69/17.02.2020 г. са „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД и „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД и че предоставеният срок за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК, видно от връчени на 15.04.2024 г. покани, е изтекъл при липса на изпълнение на установеното задължение, както и че е налице вписан запор на дружествените дялове на ответното дружество с вписване № 20180628154505 по партидата на ответника, на осн. чл. 517, ал.4 ГПК е овластила „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на търговско дружество „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД пред съда по седалището на дружеството Окръжен съд – Варна.

Видно от доказателствата по делото и в частност представения протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД /л. 19/, на 30.08.2019г. е било взето решение за прекратяване дейността на дружеството и откриване на производство по ликвидация на същото при определен срок от 6 месеца и при назначен ликвидатор, което обстоятелство се потвърждава от вписване по партидата на ответника в ТР въз основа на заявление Б6 № 20190905171520. Служебно известно е на съда постановяването на Решение № 208/29.06.2021 г. по т. д. № 332/2021 г. по описа на ВОС и Решение № 463/24.11.2021 г. по т. д. № 338/2021 г. по описа на ВОС, двете влезли в законна сила, с които съдебни актове са потвърдени откази на длъжностни лица по регистрацията при Агенция по вписванията по заявления от ответното дружество А4 за прекратяване на дружеството след приключило производство по ликвидация.

Служебно известно е на съда и постановеното по т. д. № 169/2023 по описа на ВОС Решение № 185/24.04.2023 г., с което е потвърден отказ на ДЛ при АВ по заявление от ответника за вписване на продължаване на дейността на дружеството, което е влязло в законна сила.

С Определение № 787/11.06.2024 г., постановено по настоящото дело, е спряно производството по ликвидация на ответното дружество, което обстоятелство е вписано по партидата на ответника в ТР с рег. № 20240612164318.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, по делото по категоричен начин се доказа наличието на визираните от нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК положителни предпоставки за уважаване на иска, както следва: наличие на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява 3 взискател, а дружеството – ответник по иска – трето задължено лице; наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в дружеството и наличие на изрично овластяване на взискателя да предяви иска от съдебния изпълнител.

Липсват наведени твърдения и ангажирани доказателства по чл. 517, ал.4, изр.2 ГПК, вземането на взискателя да е удовлетворено преди приключването на първото заседание по настоящото дело.

За пълнота на изложението и с оглед твърдението на ищеца за накърняване правата му с оглед инициираното от длъжника производство по ликвидация, съдът счита за необходимо да отбележи съществената разлика в уредбата на предприета по собствена инициатива ликвидационна процедура и прилагането на принудителен способ, заместващ липсващо поведение на длъжника. В тази връзка, доброволната ликвидация не предвижда възможност на трети, външни за дружеството лица, да контролират дейността на ликвидатора, тъй като се предполага, че той винаги действа в интерес на правоимащите собственици, търсещи чрез ликвидация възстановяване на чиста стойност на началната си инвестиция в юридическото лице (най-висока възможна ликвидационна цена на актива, намален с плащането на задължения към всички публично уведомени кредитори). Затова и законът гарантира на ползващ се доверието на собствениците управител правото да довърши и ликвидационните сделки, респективно осигурява контрол върху действията му само на лицата с членствени права (чл. 156 и чл. 266, ал. 4, 268, ал.

2, 270, ал. 2 ТЗ). В допълнение, производството по конститутивния иск по чл.

517, ал. 4 ГПК цели да подготви прилагане на изпълнителен способ в интерес на взискателя, което се явява в конфликт с интересите на управляващия едноличен собственик, съхранил концентрирани функции като ликвидатор и ръководен орган в доброволната ликвидация. След като правата на взискателя са накърнени, наложително е уреждането на допълнителната им защита, тъй като освен да прекрати дейността, при уважаването на настоящия иск съдът следва да назначи и независим ликвидатор, чиито действия да гарантират адекватна защита както на дружеството и кредиторите му, така и на взискателя до момента, в който се очертае чистият ликвидационен актив, след като задълженията на дружеството се уредят.

На следващо място и в подкрепа на гореизложеното, за разлика от прилагането на способ в резултат на действащ изпълнителен лист, започналата по инициатива на ответника ликвидация е обратима и може да бъде изоставена преди да е формирано чисто имущество (чл. 274 ТЗ). В заключение, съдът намира, че по своите характеристики упражняването на право по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ и следващата от него доброволна ликвидация, представляват форма на разпореждане, променящо същността на запорираните членствени права по начин, който е несъвместим с интереса на взискателя да довърши способа чрез принудителна ликвидация.

Така мотивиран, съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважен чрез прекратяване на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД и прилагане на последиците на чл. 517, ал. 4 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в общ размер от 1920 лв., от които 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, 80 лв. държавна такса, 600 лв. адвокатски хонорар във връзка с допуснатото по 4 делото обезпечение и 40 лв. държавна такса за същото.