Решение № 875 от 22.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300103090 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „********“ № *, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ******г. е привлечен като обвиняем за това, че на ******г. е причинил на Г. С. Т. тежка телесна повреда – обезобразяване, изразяващо се в ампутация на дясна ушна мида, престъпление по чл. 128, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е образувано НОХД № 950/ 2011г. по описа на Районен съд – Казанлък, впоследствие след връщане на делото на друг състав на Районен съд – Казанлък, в резултат на проведен инстанционен контрол, делото е преобразувано в НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък. Наказателното производство е приключило през септември 2018г. с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът твърди, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял сериозно увреждане на правната му сфера, изразяващо се в следното: преживял тежък 1 емоционален стрес, станал нервен и сприхав, изпитвал страх и тревоги, че може да бъде осъден, самоизолирал се и се отчуждил от всичките си роднини, приятели и познати. Твърди, че образуваното срещу него наказателно производство станало причина за семейни конфликти със съпругата му и с децата му, влошили се семейните му отношение и се стигнало до развод, а впоследствие станало причина и за влошени семейни отношения с втората му съпруга. Твърди, че заради наказателното производство бил освободен от работа и останал без доходи, засегната била професионалната му реализация, бил принуден да започне самостоятелна търговска дейност, като поради това, че наказателното производство срещу него било станало обществено достояние в гр. *******, срещал сериозни затруднения да развива търговска си дейност, което наложило ищецът да се премести да живее в гр. *******.

Твърди, че воденото срещу него наказателно производство го злепоставило обществено, довело до социална изолация на него и семейството му. Твърди, че наложената му мярка за неотклонение е засегнала ежедневието му, ограничила му е възможностите за пътуване както във връзка с професионални ангажименти, така и във връзка със семейни почивки и събирания с роднини и приятели. Твърди, че воденото срещу Г. Т. наказателно производство е свързано корелативно с воденото срещу него такова, че във връзка с наказателното производство срещу Г. Т. е понесъл психически увреждания, с оглед неравнопоставеното и различно третиране на ищеца и Г. Т. като обвиняеми.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по основание и по размер. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с наказателното производство, наличието на причинна връзка между наказателното производство и настъпилите за ищеца здравословни, емоционални и семейни проблеми, оставането на ищеца без работа и доходи и последвалите затруднения в професионалната реализация. Оспорва наложената му мярка за неотклонение „подписка“ да е ограничила възможностите на ищеца за семейни почивки и пътувания в чужбина, като сочи, че липсват доказателства за планирани такива, както и се развиват доводи, че в случая се касае за нисък интензитет на хипотетично причинени вреди, тъй като на ищеца е била наложена най- леката мярка за неотклонение – подписка, която в най- ниска степен е засегнала ежедневието му. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е изключително завишена и не е съответна на претърпените вреди. Твърди, че ищецът има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в условията на евентуалност твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.

2

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, ВНОХД № 1044/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и КНД № 599/ 2018г. по описа на ВКС.

3

От същите се установява, че на ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление за това, че на *****г. в бар – клуб „*****“ в гр. ***** е причинил на Г. С. Т., тежка телесна повреда – обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган, изразяващо се в ухапване с ампутация на дясна ушна мида. От материалите по наказателното производство се установява, че във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство № ЗМ 944/ 2010г. по описа на РУ „Полиция“ гр.

*****, пр.пр. № 2246/ 2011г. по описа на РП – ****. Ищецът е привлечен за обвиняем с постановление на разследващия орган от дата 03.08.2011г. и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Образувано е съдебно производство – НОХД № 950/ 2011г. по описа на Районен съд – Казанлък, по което е постановена осъдителна присъда № 27/ 04.02.2013г., отменена с присъда № 17/ 09.04.2014г., постановена по ВНОХД № 1133/ 2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по силата на която ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като е прието, че деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 НК. Въззивната присъда е отменена с решение № 20/ 02.06.2015г. по н.д. № 1686/ 2014г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – **** от стадия на съдебното заседание. Образувано е НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, по която е постановена присъда № 105/ 29.11.2016г., по силата на която ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но не му е наложено наказание на основание чл.12, ал.4 вр.ал.1 НК, поради това, че е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на смущение. Присъдата е отменена и е постановена оправдателна присъда № 50/ 18.2017г., ВНОХД № 1004/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като ищецът е признат за невинен, тъй като деянието е извършено при неизбежна отбрана, поради което е оправдан по повдигнатото обвинение. Въззивната присъда е оставена в сила с решение № 158/ 21.09.2018г., н.д. № 599/ 2018г. по описа на ВКС. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила

21.09.2018г. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“ е отменена на 29.11.2016г. с определение, постановено по о.с.з. от 29.11.2016г. по НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд– Казанлък.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени 4 неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д.

№ 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетелите Д. Г.а и Петя Г.а, така и от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните по делото св. Д. Г.а– бивша съпруга на ищеца, и св. П. Г.а – съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита близката връзка с ищеца и съответно евентуалната заинтересованост на свидетелките, се установява, че обвинението се отразило негативно върху ищеца– преживял е психически стрес, бил притеснен и напрегнат, станал затворен и дистанциран.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при 5 определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.