Решение № 22732 от 16.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42123/2024
- Вид
- Решение № 22732
- Подписан
- 16.12.2024
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 22732 гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110142123 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
16.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 42123/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „БВИГ“ ЕАД срещу „ОЗКЗ“ АД, в която се твърди, че ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704231300000770, за лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № *******, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, с период на застрахователно покритие 19.07.2023 г. – 18.07.2024 г. Поддържа, че на 01.10.2023 г., в гр.
София, В. Ж. управлявал автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с рег. № *******, по ул. „Беловодски път“, като при извършване на маневра за завой наляво по ул. „Севастократор Калоян“ ударил в предната лява част спрелия срещу него на червен сигнал на светофара, в дясната лента на ул. „Севастократор Калоян“, лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № *******, в резултат на което били увредени следните части на последния: предна броня, лява лайсна на 1 предна броня, мигач в калника, преден ляв калник, PVC вежда на преден ляв калник, предна лява лята джанта 21”, лява конзола на предна броня, метална конзола на калник и основа конзола преден ляв сензор PVC. Твърди, че за настъпилото произшествие е съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на автобуса признал вината си. Излага съображения, че във връзка с ПТП била образувана застрахователна преписка № 470423232354546, по която бил възложен ремонт на увредените детайли на автосервиз, като за извършения ремонт ищецът заплатил на сервиза сумата от 4864,63 лв. Твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с рег.
№ ******* е била обезпечена от ответника по сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Поддържа, че на 16.04.2024 г. е поканил ответника да заплати сумата от 4889,63 лв., представляваща сбор от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 4864,63 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като на 27.05.2024 г. ответникът му заплатил сумата от 2447,32 лв. с включени 25 лв. ликвидационни разноски, но не възстановил остатъка от престираното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2442,31 лв.
Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният иск е оспорен. Ответникът поддържа, че с плащане на сумата от 2447,32 лв. е изпълнил регресното си задължение за погасяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, които според него са в размер на 15 лв. Оспорва претендираната в настоящия процес сума с възражение, че същата е недължима, поради съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № *******. В тази връзка поддържа, че същият не бил спрял на стоп линията и най-вдясно на ул. „Севастократор Калоян“ преди кръстовището с ул. „Беловодски път“ за изчакване на зелен сигнал на светофара, а бил навлязъл напред в кръстовището с готовност да завие надясно, като при възприемане на завиващия автобус предприел движение на заден ход, без да изправи автомобила, в резултат на което настъпило съприкосновение между двете превозни средства. Поради тази причина счита, че дължи на ищеца 50% от заплатеното от последния застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, което задължение било изпълнено с плащане на сумата от 2447,32 лв. Излага съображения по представените по делото доказателства и направените от ищеца доказателствени искания. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение 2 между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: : 1) че на 01.10.2023 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „Беловодски път“ и ул. „Севастократор Калоян“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Порше“ „Тайкан“, рег. № ******* и автобус „Мерцедес“ „0 ****“, с рег. № *******, във връзка с което ищецът е образувал застрахователна преписка № 470423232354546, по която бил възложен ремонт на увредените детайли на лекия автомобил, като за извършения ремонт ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта, сумата от 4864,63 лв.; 2) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704231300000770, с период на застрахователно покритие 19.07.2023 г. – 18.07.2024 г.; 3) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП; 4) че по регресна претенция на ищеца ответникът му е заплатил сумата от 2447,32 лв.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 01.10.2023 г., като се установява, че в последния е описан следния механизъм на ПТП – на 01.10.2023 г., около 11:45 ч. в гр. София, автобус „Мерцедес О *** С“ , рег. № С **** ВХ се движи по ул.
„Беловодски път“, където на кръстовището с ул. „Севастократор Калоян“, водачът предприема маневра завой наляво, в следствие на което настъпва ПТП със спрелия на червен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил „Порше Тайкан“, рег. № ЕА **** АА.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните не се спори и от отделените за безспорно обстоятелства са в синхрон с отразеното в двустранния констативен протокол.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ф. М. и св.
В. Ж..
От казаното от св. М. се установява, че миналата година, но не помни точно кога било станало леко ПТП с автобус на градския транспорт в кв. Бояна, гр. София. Той бил управлявал автомобил „Порше Тайкан“, като бил втора кола на светофара и изчаквал на червен светофар, за да светне зелено и да тръгне. През това време автобус на градският транспорт правел ляв завой, като не бил успял да заходи много добре и леко му задрал преден ляв калник и малко от предната лява джанта. Свидетелства, че той бил втори автомобил на светофара. Уточнява, че улицата била много тънка, като автобуса идвал от булеварда и не можел да заходи хубаво, като изяснява, че не може да си обясни как е избегнал първия автомобил на светофара и да го заобиколи, като според него неговата кола е 3 била малко по-изнесена, поради което и я закачили. Зад него имало други коли, той бил свирнал с клаксона, но всичко станало много бързо. Свидетелства, че той бил спрял на червен сигнал, като искал да завие наляво. При предявяване на протокола за ПТП-то сочи, че подписът до буква „Б“ в протокола бил положен от него, като това бил протоколът, който били написали
При разпита на св. Ж. се изяснява, че не помнел да е участвал в ПТП през миналата година, като работел в градския транспорт „Земляне“ и управлявал автобус „Мерцедес“. При предявяването на протокола за ПТП, свидетелства, че помни за инцидент в кв. Бояна, като автомобилът бил скъп. Сочи, че той отивал към Боянската черква, завивал, като другата кола била две коли по-напред, като вместо да завие, колата била извита назад, като той го бил закачил от предната шофьорска страна. Това станало където била джантата. Изяснява, че той карал на зелен сигнал и завивал наляво. Уточнява, че обиквновено на мястото автомобилите седяли по-напред от светофара, поради което ги пазели, но било много близко и автобусът не можел да направи маневрата. Уточнява, че на мястото били две коли, като едната кола минала напред, а другата назад. Сочи, че другия начин да не се ударят бил извит волан, но ако автомобилът бил с десен волан се изнасял малко навън. Свидетелства, че самото ПТП станало като той завивал.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. и св. Ж. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото същите са преки участници в ПТП-то.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c126195-89cb-4500-9128-9c77cf6bfabc