Решение № 5353 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5353 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330105339 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Постъпили са искови молби от Й. С. П. против „Кредит Тайм“ ЕООД.

С определение № ........... постановено по делото, към настоящото дело е съединено гр. дело № ........ по описа на Районен съд – гр. Пловдив.

С искова молба с вх. № ............ от Й. С. П. против „Кредит Тайм“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит от...........на едно от следните основания – противоречие с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с принципа на добрите нрави, обективно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 50 лева по недействителния договор.

С искова молба с вх. № .............от Й. С. П. против „Кредит Тайм“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на сключения между страните договор за кредит от ............ на едно от следните основания – противоречие с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с принципа на добрите нрави, обективно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума в размер на 50 лева по недействителния договор.

Ищцата Й. С. П. твърди, че е сключила с ответното дружество следните 1 договори за кредит: договор за кредит от .............по силата на който й били предоставени в заем сумата от ........... при ГПР 10,24 %, както и такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на ..........., при срок за погасяване на заема ......... месеца; и договор за кредит от ............, по силата на който й били предоставени в заем сумата от ...........лева, при ГПР 10,41 %, както и такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на .........., при срок за погасяване на заема 18 месеца. Клаузите за такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение и следвало да се включат при изчисляването на посочения в същия ГПР, но това не било сторено в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Резултатът бил, че посоченият във всеки от договорите ГПР не отговарял на действителния, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което и същите били недействителни.

Недължимо платените суми подлежали на връщане. Иска се от съда да уважи претенцията на някое от заявените основания. Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК, с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за кредит от ..........., по силата на който й били предоставени в заем сумата от ............ при ГПР 10,24 %, както и такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на ..........., при срок за погасяване на заема 16 месеца; и договор за кредит от .......... по силата на който й били предоставени в заем сумата от ............лева, при ГПР 10,41 %, както и такса за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на............., при срок за погасяване на заема 18 месеца. Тези обстоятелства документално се подкрепят от представените договори за потребителски кредит.

За установяване на обстоятелствата, какви разходи са били включени при изчисляване на ГПР, посочен в договорите, респ. дали таксите за разглеждане са включени като такъв разход, и ако не са – с колко ще се оскъпят финансовите продукти за потребителя, респ. какъв е размерът на платените суми по пера, е била назначена от съда ССчЕ. Вещото лице Т. Р. е предприело действия по събиране на данни от счетоводството на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, за да отговори на поставените въпроси, но последният е създал пречки за работата му и е направил невъзможно изготвянето на заключението. Изложеното е видно от аргументирана молба на експерта, 2 докладвана в откритото заседание по делото на .........

Поведението на ответника следва да се преценява с оглед императивната разпоредба на чл. 161 от ГПК. Предвидената там последица е правомощието на съда да приеме за установени обстоятелствата, за чието изясняване страната пречи. В конкретния случай, при съобразяване на цитираната норма, съдът приема за установено, че при изчисляване на посочения в договорите за кредит размер на ГПР не са били включени уговорените такси за разглеждане на заявките за одобрение за кредит, което е довело до неясен за потребителя размер на оскъпяване. Следва да се приеме за установено и че потребителят е заплатил претендираните суми – по 50 лева освен чистата стойност по всеки процесен договор за кредит.

По правото:

По исковете за недействителност на договорите за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят Й. П., следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Таксите за разглеждане на заявка за одобрение на кредит съставляват такива за услуги по усвояване на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

За тях не се дължи отделно възнаграждение, а цената им съставлява разход по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ С оглед на това обстоятелство, тези разходи е следвало да бъдат включени в ГПР по кредитите. Това не е било сторено, тоест посоченият в процесните договори размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договорите за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

3

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се до особен вид изначална недействителност, тъй като причините за нея са били налице още при сключването на договора (така напр. определение № 50536 от 3.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. Съдът намира, че разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител. По тази причина и доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Предявените установителни искове ще се уважат.

По исковете за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, ищецът е доказал, че платил на ответника по договора за кредит от 12.04.2023 г. освен чистата стойност и парична сума в размер на 50 лева, а по договора за кредит от 23.08.2021 г. – също 50 лева над чистата стойност. Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума. Това в случая не бе сторено, доколкото договорите се признаха за недействителни, което води до приложението на чл. 23 от ЗПК.

Исковете за връщане на недължимо платено също ще се уважат.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се осъди ответникът да внесе държавна такса в размер на 302,72 лева в полза на бюджета на съда.

Отправено е искане да се присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 660 лева с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 22 от ЗПК сключените на........... и на ............ между страните „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, и Й. С. П., ЕГН **********, договори за кредит.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ........, да заплати на Й. С. П., ЕГН **********, парична сума в размер на 50 лв.

/петдесет лева/ - недължимо платена по недействителен договор за кредит от ........... сключен между страните, КАКТО И парична сума в размер на 50 лв.

/петдесет лева/, недължимо платена по недействителен договор за кредит от .......... сключен между страните, ведно със законните лихви от завеждане на делото в съда – 20.03.2025 г., до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК .......... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 302,72 лв. /триста и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ........... да заплати на Е... а.......д....... Е.... И......... БУЛСТАТ: ......... с адрес: гр. П.......... ул. „Б..........., сумата от 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5