Решение № 2619 от 04.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9175/2022
- Вид
- Решение № 2619
- Подписан
- 04.10.2022
- В сила
- 04.10.2022
- Състав
- Валерия Банкова, Мая Михайлова, Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 430 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 2619 гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Десислава Зисова
Мая Михайлова като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело № 20221100509175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано e по жалба с вх. № 54949/31.08.2022 г. по описа на СГС, подадена от адв. В.Н. - особен представител на Р. Х., срещу разпореждане на ЧСИ С. Я. от 07.06.2022 г. постановено по образуваното изпълнително дело № 20218440401395, с което е намален определения на адв. В.Н. адвокатски хонорар от 2 444.65 лв. на 350.00 лв.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваният акт на ЧСИ С. Я. противоречи на разпоредбата на чл. 47 ал. 6 ГПК, съгласно която възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Сочи, се че съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв., възнаграждението е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 - 7, в конкретния случай - 2444.65 лв. При наличие на 1 предпоставките на чл. 47 ал. 6 ГПК размерът на възнаграждението може да бъде под минималния за съответния вид работа но не по-малко от една втора от него, а именно 1 222.33 лв. При определяне на размер на възнаграждението под минималния на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК следва да бъде преценена фактическата и правна сложност на делото, като в настоящия случай не можело да се приеме, че изпълнителното дело се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Материалите по делото представлявали значителен обем, а изпълнението е насочено към притежаваните от Р. Х. апартамент, ателие и две паркоместа, като по делото е извършен опис, за което е съставен протокол и е изготвена оценка на имотите.
По изложените постановление. съображения се иска отмяна на обжалваното
Р. Х., действаща чрез упълномощения й процесуален представител – адв. В. Х.Й., е депозирала отговор на жалбата, в който излага подробни аргументи за нейната неоснователност.
ЧСИ С. Я. е депозирал мотиви във връзка с постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че определеното възнаграждение е съответно на правната и фактическа сложност на делото.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
С Постановление от 15.07.2022 г. на ЧСИ С. Я. е образувано изпълнително дело № 20218440401395 по молба на взискателя и ипотекарен кредитор „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, 165 състав, издаден на 30.06.2021 по гр. дело №57082/2020 г. срещу длъжникът „Т.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *******, за заплащането на следните суми: 300 000 евро, като частична претенция от сума в пълен размер на 4 471 686,88 евро, съгласно Договор за кредит №311/06 от 20.06.2006 г. и последващи анекси, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда - 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума от общо 17 637,47 лева, представляваща дължими разноски за заплатена държавна такса в двете съдебни производства и юрисконсултско възнаграждение.
Описаното вземане е обезпечено с Договорна ипотека, която обхваща, 2 наред с множество други имоти, и конкретни недвижими имоти, обект на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20218440401395. Четири от тези имоти, след ипотекирането им в полза на взискателя, са прехвърлени на лицето Р. Х..
На основание чл. 430 ГПК ЧСИ С. Я. е поискал от САК да определи особени представители на чуждестранните граждани – ипотекарни длъжници, при заплащане на следните депозити за адвокатски възнаграждения на посочените от САК особени представители, изчислени на база на данъчната оценка на процесните недвижими имоти, във вр. с чл. 10, т. 2 от Наредба №1/ 2004 г., във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК, а именно: 2 776.99 лева за П. Х., 2 444,65 лева за Р. Х., 1828,49 лева за А.Д.В.С.. С уведомително писмо №61603/2022 г. председателят на САК е посочил адв. В.П.Н. към Адвокатска колегия - София, за особен представител на ипотекарния длъжник Р. Х..
С молба с вх. №26822/27.05.2022 г. по описа на ЧСИ С. Я. адв. В. Х.Й., САК е представила заверено пълномощно в нейна полза от Р. Х., с което адв.
В. Й. е упълномощена да извършва процесуално представителство, защита и съдействие в процесното производство. В представеното пълномошно изрично е обективирана волята на Р. Х. да бъдат прекратени правата и пълномощията на назначения особен представител адв. В.П.Н..
Във връзка с гореизложеното, с разпореждане от 07.06.2022 г. на ЧСИ С. Я., адв. В.П.Н. е освободена като особен представител на Р. Х. и определеният й адвокатски хонорар е намален на 350 лева.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК , платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
При назначаване на особен представител на длъжника по реда на чл. 430 ГПК, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК на този представител се дължи възнаграждение, което се определя съобразно фактическата и правна сложност по делото, като размерът на същото може да бъде и под минималния размер за съответния 3 вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него.
Цитираният текст от ЗА препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаграждението в изпълнителният процес се определя съобразно правилата на чл. 10 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. в случая, преценявайки процесуалното участие на особения представител на ипотекарния длъжник и при съобразяване нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК, ЧСИ С. Я. правилно е определил възнаграждение за особения представител в размер на 350.00 лв.
Във всяко производство органът, дължащ произнасяне досежно разноските, наред с величината на защитавания интерес, следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.
В конкретния случай, в краткия период от време, в който жалбоподателят е била особен представител на Р. Х. по изпълнително дело № 20218440401395, а именно - около месец и половина, същата не е извършила нито едно действие, което да обосновава хипотезата на чл. 10, точка 2 от Наредба № 1/2004 г. За пълнота следва да се посочи, че адв. Николова дори не е присъствала на извършения на 27.04.2022 г. опис на ипотекираните недвижими имоти, видно от протоколите за опис на недвижими имоти.
Осъщественото от нея процесуално представителство се е изчерпало с получаването на съобщение за насрочените за 27.04.2022 г. описи. Не са налице други изпълнителни действия, в които особеният представител да е участвал, като изпълнителното дело не е преглеждано от нея преди насрочените за 27.04.2022 г. описи.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваният акт на ЧСИ С.
Я., с рег. № 844 на КЧСИ , с който е намален определения на адв. В.Н. адвокатски хонорар от 2 444.65 лв. на 350.00 лв., е правилен и законосъобразен, поради което жалбата на адв. В.Н. бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. В.Н. - особен представител на Р. Х., срещу разпореждане от 07.06.2022 г. постановено по 4 изпълнително дело № 20218440401395 по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител с което е намален определения на адв.
В.Н. адвокатски хонорар от 2 444.65 лв. на 350.00 лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5