Решение № 260160 от 06.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3821/2020
- Вид
- Решение № 260160
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3821 по описа на състава за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата Д.-М.Д.П. поддържа твърдение, че притежава правото на собственост върху недвижим имот представляващ дворно място с площ от 1876 кв.м., което има местонахождение в гр. София, кв. Бояна, м. „Киноцентъра“, представляващо парцел ІІІ от имот с пл. № 405, от кв. 2 по плана на гр. София, кв. Бояна, м. „Киноцентъра“, при съседи: парцели V-223, ХVІІ-232, ХV-231 и ІІ-235, както и построената в дворното място двуетажна жилищна сграда. Правото на собственост на ищцата било придобито по наследствено правоприемство от Д.А.П./баща на ищцата/, който преди това придобил собствеността от Д.М.Б.посредством две отделни прехвърлителни сделки - Договор за дарение, обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 45, том ХХVІІ, дело № 4626 от 26.06.1990г. на І нотариус при СРС и относим към ½ идеална част от имота и последващо сключен между същите страни Договор за покупко- продажба, обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 26, том ІІ, дело № 197 от 29.12.2002г. на М.Ш., с район на действие СРС, който е относим към останалата ½ идеална част от имота. Със заповед на Кмета на Район „Витоша“ при Столична община било утвърдено изменение на плана за регулация и така имотът бил обособен в два съседни нови парцела, с кадастралния идентификационни номера както следва: имот с идентификатор *** с построената в него сграда, която имала собствен идентификатор
*** и имот с идентификатор ***. До 17.11.2013г., имотите били възприемани като един и същи имот, тъй като били ползвани фактически от бившия им собственик - Д.М.Б.въз основа на запазено от нея право на ползване, при изповядване на двете прехвърлителни сделки.
След смъртта на бившия собственик Д.М.Б.тоест считано от на 17.11.2013г. - двамата ответници установили самоволно фактическа власт върху имота, като започнали да го владеят и ползват, без да е налице правно основание за това.
С влязло в сила на 23.04.2020г. Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, двамата ответници били осъдени - на основание чл. 108 от ЗС - да предадат на ищцата владението върху сградата и върху дворното място.
С предприетите по инициатива на ищцата действия по принудително изпълнение на споменатото решение, в рамките на изп. дело № 20197800400253 от 2019г. по описа на ЧСИ В.Л.с рег. № 780 при КЧСИ - ответниците били принудително отстранени от процесните имоти и ищцата била въведена във владение от съдебния изпълнител, а самото изпълнително действие било обективирано в съдържанието на Протокол за въвод във владение от 11.06.2019г.
При така описаната фактическа обстановка, ищцата поддържа тезата, че през периода от 17.11.2013г. до 11.06.2019г. двамата ответници ползвали процесните имоти, без да е налице правно основание за тази фактическа власт, лишавайки ищцата от възможността й да ползва имота, а в резултат на това, между имуществото на ищцата и имуществото на ответниците настъпило необосновано имуществено разместване /неоснователно обогатяване/. Обемът на неоснователното обогатяване, според ищцата, бил съразмерен на средна месечна пазарна цена на възмездно ползване. При изложените фактически твърдения и доколкото счита, че не разполага с друг иск за защита на правата си - с оглед направените по реда на чл. 145, ал.2 от ГПК изрични уточнения на естеството на претенциите си – за период и размер /молба от 28.04.2022г. на стр. 161-164 от делото/ - ищцата претендира за осъждане на всеки един от двамата ответници, да й заплати обезщетение в размер от 40 963, 63 лева, представляваща една втора част от стойността на неоснователното обогатяване, което е настъпило поради ползване на имота без основание в периода от 11.05.2015г. до 11.06.2019г., както и за осъждане на всеки един от ответниците - да заплати законната лихва върху размера на присъденото в негова тежест обезщетение, изчислена за период от предявяване на иска до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания изход на спора, ищцата претендира за осъждане на ответниците, да й заплатят и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц., по съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор. В становището си пред съда, ответниците не оспорват правните последици на постановеното Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, но при това оспорват иска, основавайки възражениеята си на твърдението, че не са ползвали процесния имот през процесния период. Двамата ответници не отричат, че са имали фактически достъп до имота, през периода от 2013г. до датата на въвода във владение, но отричат тезата, че са ползвали този имот, като поддържат, че само са посещавали имота по повод фактическата необходимост от достъп за извършване на неотложни ремонти, почистване и запазване на имота. При това, твърдят да са направили значителни разходи за ремонтни дейности, които били довели до подобрения и увеличаване стойността на имота /релевираното възражение за прихващане е оставено без разглеждане на основание чл.101, ал. 3 от ГПК /.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявените срещу тях искове са основателни и дължат заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване – ответниците релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, относно вземанията, падежирали в периода от три години преди предявяването на иска т.е. считано от 11.05.2015г. до 08.05.2017г. С оглед очаквания изход на спора, ответниците молят за отхвърляне на исковете и претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Правните последици на приетото като доказателство по делото Решение от 27.10.2017г. по гр.д. № 18487/2014г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, което е влязло в сила на 23.04.2020г. сочат, че със сила на пресъдено нещо е установено правото на собственост на Д.-М.Д.П. върху ½ идеални части от имот с кадастрален идентификатор ***, с площ от 1337 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ и върху ½ идеални части от имот с кадастрален идентификатор ***, с площ от 503 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ- 402, от кв.2 на местност „Вилна зона Бояна“ както и върху построената в първия от споменатите имоти двуетажна жилищна сграда, с административен адрес - гр. София, ул. „*****, със застроена площ от 94 кв.м., състояща се от сутерен и изграден в него гараж, котелно помещение, склад, на първи етаж- дневна, столова, кухня, килер, тоалетна, външна стълба и тераса и на втория етаж- три спални, кабинет, баня- тоалетна, вътрешна стълба и две тераси, със собствен идентификатор ***.
Съдържанието на съдебното решение сочи също, че ответниците в настоящия процес ответниците Т.А.Ц. и И.М.Ц. са осъдени по предявените срещу тях ревандикационни искове, да предадат на ищцата владението върху имота.
Приетият като доказателство Протокол за въвод във владение от 11.06.2019г. съставен по изп. дело № 20197800400253 от 2019г. по описа на ЧСИ В.Л.с рег. № 780 при КЧСИ /на стр. 35-36 от делото/сочи, че ищцата била въведена във владение от съдебния изпълнител, а самото изпълнително действие е било осъществено в присъствието и със съдействието на ответницата Т.А.Ц.. В протокола е отбелязано и присъствието на Д.Я.Н..
Заключението на изслушаната съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. П. З. мотивира експертен извод, че средната пазарна стойност на наема на процесния имот, за периода от 11.05.2015г. до 11.06.2019г. възлиза общо на 81 927, 26 лева. В приложение на експертизата са направени фотоснимки на външната страна на сградата.
Заключението на изслушаната съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. Д.М. мотивира експертен извод, че средната пазарна стойност на наема на процесния имот, за периода от 11.05.2015г. до 11.06.2019г. възлиза общо на 83 230 лева.
В дадените пред съда показания, свидетелката Р.И.В.заявява, че имала преки впечатления от процесния имот, който посещавала многократно в периода от 2009г. до 2013г., по повод личните й отношения с брата на ответницата Т.А.Ц. на име И.. В качеството на лична приятелка на Иво, свидетелката посещавала многократно имота, пред периода от 2003г. до 2009г., докато все още била жива бабата на И. и на Т. – Д.М.Б.. През 2009г. свидетелката и приятелят й И. се установили да живеят в процесната сграда, поради финансови затруднения и живели там в продължение на няколко месеца до 2010г. През тази година свидетелката преустановила личните си отношения с И., но имала поводи да посещава имота, понеже продължила да бъде в приятелски отношения с ответницата Т.А.Ц. и с баба й Д., на която двете ходели на гости. След смъртта на Д., свидетелката продължила да посещава имота, поне два пъти месечно, тъй като придружавала Т.Ц., а последните й непосредствени впечатления датирали от 2019г. Свидетелката има впечатления, че Т.Ц. и съпруга й И. почиствали и поддържали сградата, като при това част от дейностите извършвали лично, а за друга част наемали хора. В този период състоянието на сградата не било добро, появили се течове и тя започвала да се руши. Големият двор и естествената растителност в него изисквали периодично почистване. Докато траел съдебният процес относно сградата, никой не е живял в къщата, чието състояние според свидетелката било лошо. По лично впечатление на свидетелката, датиращо от месец май 2019г., не се наблудавали съществени промени по фасадата на сградата и покривната конструкция.
В дадените пред съда показания, свидетелят С.В.М.заявява, че познава ищцата по делото, тъй като бил ангажиран от нея с молба за съвет или извършване на действия по ремонт и техническо поддържане на процесната сграда и дворното място, след като самата ответница получила владението на процесния имот. Свидетелят описва подробно характеристиките на имота, разположението на дърветата в двора и мебелите в сградата, състоянието на настилките и оборудването, като твърди, че имал трайни и преки лични впечатления от състоянието на този имот. През лятото на 2019г., когато я посетил за пръв път имота, до разпита му, свидетелят посещавал многократно имота. При своето първо посещение, свидетелят възприел, че сградата е добре обзаведена, имала нов климатик и три перални машини, като при въвода във владение всички електроуреди били включени в електрическата мрежа и в готовност за употреба. Част от вещите били нови и ищцата му ги подарила, тъй като възнамерявала да ги извърли – не желаела да ги ползва по сантиментални и емоционални подбуди. От този период до момента, свидетелят не възприема значителни промени във външния вид а сградата.
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.С.Я.заявява, че познавал добре имота и неговото състояние, като описва подробно дворното място и сградата, заедно с разположението на помещенията в нея. Свидетелят заявява, че се занимавал професионално със строителни ремонти и това била конкретната причина, да бъде ангажиран срещу заплащане от двамата ответници - с извършване на СМР и с периодично почистване на дворното място от растителност.
Тези дейности свидетелят възлагал на свои работници. Свидетелят посетил за пръв път имота докато „бабата“ цит., която живеела там била още жива. Пред периода след 2013г., когато тя починала, никой не живеел в имота, а свидетелят го посещавал периодично и дори разполагал с ключ от него, който му бил предоставен, тъй като можел да осигури бърз достъп при хипотеза на алармиране от монтираната СОТ система. Според заявените лични впечатления на свидетеля, къщата била необитавана и не била поддържана, макар да била в състояние на обща техническа годност. Тъй като не била топлоизолирана, сградата се отоплявала трудно, особено като се отчита фактът, че изградената в нея локална отоплителна система се нуждаела от поддръжка. Въпреки че бил под активна охрана и наблюдение, имотът бил фактически необитаван. Според впечатленията на свидетеля, двамата ответници посещавали имота периодично, но живеели постоянно в друго жилище, намиращо се в сграда на ул. *****. Според впечатленията на свидетеля от представения с първоначалната СОЕ снимков материал, датиращ от периода на 2022г. - в къщата са били извършени забележими по вид и обем СМР, които фактически са подобрили нейното техническо състояние.
Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c114bd0-6752-4ea6-ad29-5958fc6fea88