Решение № 775 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Варна, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20253100500714 по описа за 2025 година

Образувано е по въззивна жалба № 93900/21.11.2025г. о т „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 ЧРЕЗ АДВ. З. Й. Ц. – САК против Решение № 3669 от 21.10.2024 г. по гр. дело № 16388 по описа на 50- ти състав на Районен съд - Варна за 2021 г. в частта в която исковият съд е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата в размер на 135.90 лв. - неустойка, начислена поради еднократно предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № 624525823 от 14.04.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 054781331 от 06.07.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ****, както и 139.13 лв. – неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № 624867897 от 06.07.2021г. за мобилен номер ****.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие на материалния закон и необоснованост. Счита се, че безспорно е установено възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Йеттел България“ ЕАД и Д. В. Р. с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера **** и ****. За използваните от Д. В. Р. мобилни услуги „Йеттел България“ ЕАД е издал фактура № 7322555729/15.07.2021г., фактура № 7323861821/15.08.2021г., фактура № 7325143323/15.09.2021г., фактура № 7326624653/15.10.2021г., включващи задължения за месечни абонаментни такси и използвани услуги за съответен отчетен период. Падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите. Сочи се, че плащане в предоставения срок не е извършено и дружеството е упражнило правото да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги, при условията на които са използвани мобилни номера **** и ****. Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (за номер **** преди 06.07.2023г., за номер **** преди 06.07.2023г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването надоговора до края на първоначално 1 предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение сочи, че абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните), част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, като размерът на неустойката за номер **** е 139.13 лв.

Посочва, че изводът на съда за неравноправност на посочените клаузи за неустойки за неправилен поради това, че е налице двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда, подписвайки договорите за мобилни услуги. Цитират се разпоредбите на чл.143 ЗЗП, като се твърди ,че не е налице кумулативност на нито една предпоставки, за да се приеме, че е налице неравноправна клауза. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционният съд, че неустойка в размер на три месечни абонаментни такси излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, нито, че накърнява добрите нрави. На следващо място, сочи, че изводът на съда за недължимост на процесните вземания за неустойки не е съобразен с постановките на Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което кредиторът по договор с продължително и периодично изпълнение може да търси неустойка за обезщетяване на вредите поради бъдещо разваляне, ако такава реално е уговорена. Посочва се, че в случая неустойката е компенсаторна по своя характер, като целта й да възмезди вредите на кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря на основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се още, че така уговорения размер на неустойката не съставлява по своята същност насрещна престация от страна на потребителя без насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Цитират се разпоредбите на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.В подкрепа на твърденията си посочва и обилна съдебна практика на съдилищата.

Отправя се искане да бъде отменено Решение № 3669 от 21.10.2024 г., постановено по гр. дело № 16388 по описа на Районен съд - Варна за 2023 г., Г.О., 50-и състав, в частта в която съда е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата в размер на 135.90 лв. - неустойка, начислена поради еднократно предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № 624525823 от 14.04.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 054781331 от 06.07.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ****, както и 139.13 лв. – неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № 624867897 от 06.07.2021г. за мобилен номер ****.Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с твърдения за неоснователност на жалбата. Счита се, че клаузите относно предоставените услуги са в нарушение на разпоредби те на ЗЗП. Сочи се, че прекратяването на договорите поради неизпълнение на задълженията на ответника се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД , поради което следва да се даде подходящ срок за изпълнение. Счита, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите преди изтичането на срока им, а само предсрочното им прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна уговорка. Посочва още, че от съдържанието на процесиите договор за мобилни услуги и лизинг, както и от общите условия към тях, всяка от страните n o облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено заплащане на неустойка само на търговеца. На следващо място се сочи, че договорът за мобилни услуги е бланкови, тъй като съдържанието му не е предварително договорено между страните, а физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. В заключение посочва, че уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок, последните обаче не са съизмерими с неполучената парична престация на потребителя за остатъка от срока на договора. Така, при уговорена неустойка, равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора, мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не е развален, поради което счита, посочените клаузи за нищожни и като такива не следва да пораждат права и задължения за страните по облигационното отношение.

2

Отправя искане подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена , а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание, въззивника редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба, в която заявява, че поддържат депозираната въззивна жалба. Въззиваемата страна, редовно призована, явява се представител. Оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Д. В. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: неустойка в размер на 135.90 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя и неустойка в размер на 139,13 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

В исковата молба се твърди, че между страните в производството са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги: 1. Договор за мобилни услуги № 624525823 от 14.04.2021 г. с предоставен номер ****; 2. Договор за мобилни услуги № 624867897 от 06.07.2021 г. и Договор за лизинг от 06.07.2021 г. с предоставени по същите мобилен номер **** и мобилно устройство МуKi Watch 4 LITE Black; 3. Допълнително споразумение № 054781331 от 06.07.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; 4.

Договор за лизинг за базови аксесоари № 624867927 от 06.07.2021 г., с който са предоставени 5 броя аксесоари; 5. Договор за допълнителен лизинг № 624867857 от 06.07.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A02s 32GB Dual White. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключените между страните договори, поради което последните били едностранно прекратени от ищеца. Заявява се, че на основание т. 11 от договорите, в тежест на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния размер на месечния абонамент за съответния предпочетен номер. Твърди се, че за посочените неизплатени суми по сключените между страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респективно заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се исковете както по основание, така и по размер. Оспорват се реалното предоставяне на мобилни услуги от ищеца на ответника, надлежното прекратяване на договорите поради неизпълнение от страна на ответника, както и съдържанието на процесните фактури. Твърди се противоречие на клаузите на процесните договори със ЗЗП.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

3

Единственият спорен въпрос пренесен пред въззивната инстанция и въведен с въззивната жалба, е дължимостта от ответника /в настоящото производство – въззиваема страна/ на следните суми: 135,90 (сто тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624525823 от 14.04.2021 г., изменен с Допълнително споразумение № 054781331 от 06.07.2021 г и 139,13 (сто тридесет и девет лева и тринадесет стотинки) лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на заявлението в съда - 12.07.2023 г. до изплащане на задълженият, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение № 4919/22.08.2023 г. по ч.гр.д. № 8970/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.