Определение № 2428 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902426 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Каролина Ко“ЕООД- гр.

Златоград, чрез пълномощника му адв. О. Д., от АК-Пловдив, против решение № 384/25.07. 2022г., постановено по в.т.д. № 139/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 6.12.2021 г. по т.д.№ 15/2021 год. на Смолянския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът „Каролина Ко“ЕООД – ответник по иск с правна квалификация по чл.79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД, чл. 373, ал.1 от ТЗ и с чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сумата от 51 492.44 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, понесени от пълното повреждане на превозвана стока - собственост на ищеца, а именно плодове по фактура № 177/13.06.2020 г., предадена за превоз на ответника, с влекач с рег.№ СМ 6781 АХ с хладилно ремарке, с рег.№ СМ 0598 ЕК по договор за международен превоз на товари CMR от 13.06.2020год. с изпращач „Еуро Плантс“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 27.10.2020 год. до окончателното ù изплащане, както и направените по делото разноски.

В касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се, че за да приеме, като главна причина за 1 увредата на товара неизправността на агрегата, въздуховодите и датчика на хладилния агрегат, въззивният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, в частност заключението на автотехническата експертиза, *** *** *** относно причините, поради които не е достигната температура от + 4ºС още при натоварването, които счита, че се дължат единствено на действията на ищеца. Поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелствата, че ищецът не е разполагал с хладилен склад, в който плодовете да бъдат предварително охладени, както и че същите са били набрани в самия ден - 13.06.2020 г., при температура от около + 30ºС, от което следва, че ферментацията на плодовете е започнала още преди натоварването им. Наведен е довод, че липсата на предварително охлаждане на плодовете е в пряка причинна връзка с последващото им увреждане по време на транспорта.

Поддържа се, че основната причина за увреждането на плодовете е натоварването в ремаркето за превоз на два различни товара – дървен материал и пресни плодове, без преграда между тях, на което превозвачът „Каролина Ко“ЕООД, чрез свой служител се е противопоставил. С позоваване на чл. 17, ал. 4, б. „в“, във връзка с чл. 18, § 2 - 5 от CMR Конвенцията се твърди, че е налице основанието за освобождаване на превозвача от отговорност, когато повредата на товара произтича от особените рискове, дължащи се на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Изложено е, че основната причина за мухлясването на плодовете е обстоятелството, че при липсата на преграда в ремаркето ищецът и изпращачът са решили първо да бъде натоварен топлият дървен материал, нагрят от стоенето в оранжерията, а след това охладените плодове, което при изравняването на температурата на двата вида товар е довело до овлажняването и ферментацията на плодовете. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, е обосновано със следните въпроси, инкорпорирани в касационната жалба, а именно:

„1. Длъжен ли е въззивният съд при допускане и събиране от самия него на ново доказателство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, да обсъди това доказателство в мотивите на решението си и ако не стори това, основание ли е пропускът му за отмяна на поставеното от него решение?;

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановено от него определение по чл. 267 от ГПК, в което посочва, че по конкретно искане за изключване на точно определен документ като доказателство по делото ще вземе отношение с крайния съдебен акт и ако не стори това, основание ли е пропускът му за отмяна на поставеното от него решение?;

3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по надлежно въведеното от ответника в процеса възражение, свързано с предпоставките за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезите на чл.83 от ЗЗД?“.

2

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна с решение по чл. 290 от ГПК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, евентуално – за отхвърляне на иска с решение по същество като неоснователен.

Ответникът по касация „ЕУ Плантс Лимитед“ оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв. Т. К. от Хасковската АК възразява, че въззивното решение е постановено в съответствие с т. 2 от ТРОСГТК № 1/2013 г. и т. 19 от ТРОСГК № 1/2001 г., като след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните въззивният съд е изложил собствени мотиви, формирани в резултат на оценка и анализ на събраните по делото доказателства, от които е видно защо е приел, че по отношение на касатора в качеството му на превозвач не са налице предпоставките по чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за освобождаването му от отговорността по чл. 17, § 1. Наведен е довод, че въззивният съд е изложил съображения, свързани със съставянето на втората товарителница, в която шофьорът на товарния автомобил е отбелязал изискването за поддържане на температура +4ºС в хладилното ремарке, което е обусловено от нареждането на товародателя за разтоварване на част от превозваните стоки на друг адрес във Великобритания. Посочено е, че въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че химизираните екземпляри от товарителницата са с характеристиките на оригиналния първи екземпляр на документа, тъй като механизмът на създаването им е чрез пряко въздействие с пишещо средство върху безиндигова хартия, както и че ответникът не е представил намиращия се у него екземпляр от документа, поради което той правилно не е бил изключен от доказателствата по делото. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, както и за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Третите лица помагачи на страната на „Каролина Ко“ЕООД„Дженерали застраховане“АД и „Еуро Плантс“ЕООД, с. Костур не са изразили становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да уважи предявения от „ЕУ Плантс Лимитед“- Великобритания срещу „Каролина Ко“ЕООД иск, квалифициран като такъв по чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, чл. 373, ал.1 от ТЗ и с 3 чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 51 492.44 лв., първоинстанционният Смолянски окръжен съд е приел, че ищецът е собственик на стоките, описани във фактура № 177/13.06.2020 г.- различни видове пресни плодове (ягоди, малини, къпини и боровинки), които е придобил с обективирания в нея договор за покупкопродажба, сключен с „Еуро Плантс“ЕООД, с. Костур, община Свиленград, за чиито превоз до крайната дестинация във Великобритания на 13.06.2020 г. е била съставена международна CMR товарителница, според която извършването на превоза през периода от 13.06.2020 год. до 17.06. 2020 год. е възложено на „Каролина Ко“ЕООД, с влекач с рег.№ СМ 6781 АХ, и с хладилно ремарке с рег.№ СМ 0598 ЕК, с които е бил осъществен. Приел е също така, че с оглед нареждането на товародателя част от превозваните стоки да бъдат разтоварени на адрес, различен от първоначално посочения, допълнително е била съставената международната товарителница от 15.06.2020 год., в която се съдържа указание превозваната стока да бъде транспортирана при температура от +4ºС. Установил е, че на 19.06.2020 год. получателят на стоката - 14 палети плодове е отказал да я приеме, поради лошото качество на доставените плодове, като в товарителницата изрично е посочено, че те са пристигнали с висока температура (16º-23ºС), т.е. повреждането им се дължи на нарушаване на температурния режим при транспортирането. Намерил е за неоснователно възражението на превозвача за изключване на неговата отговорност за увреждане на превозваните стоки, поради липсата на дадени от товародателя указания, като с позоваване на чл.

9, § 2 от CMR от Конв. е изложил съображения, че предвид липсата на вписани в товарителницата мотивирани възражения от превозвача, стоката и опаковката са били в добро състояние по време на приемането ù за превоз, както и че той не е направил възражение за превозване в едно хладилно ремарке на дървен материал и плодове без преграда. Въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, в частност на заключенията на съдебно-техническите експертизи, е направил извод, че нарушаването на температурния режим за осъществяване на превоза се дължи на неизправност на климатичната инсталация на товарното ремарке, на монтирането на датчика за отчитане на температурата в него на охладителното тяло, което е обусловило некоректни показания на данните, както и на нарушаване целостта на въздуховодите, причинило неравномерното охлаждане на товарния отсек в ремаркето.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение Пловдивският апелативен съд е споделил това становище, като въз основа на собствена преценка на събраните по делото доказателства, в частност на заключението на техническата експертиза, е приел, че причината за повреждането на процесния товар е нарушаването на температурния режим при превоза му – при средна температура от +6ºС до +7ºС, при настроен агрегат на +4ºС, обусловено от неизправността на климатична система, поради което хладилният агрегат не е могъл да осигури и поддържа зададената 4 температура, подходяща за превозваната стока. Намерил е за неоснователно възражението на ответника „Каролина Ко“ ЕООД по чл. 83 от ЗЗД за изключване, евентуално- за намаляване на неговата отговорност, поради липсата на дадени от товародателя изрични указания за специални температурни условия на превоза, като е изложил съображения, че преди натоварване на стоката, датчикът на хладилния агрегат е бил настроен на необходимата с оглед вида на превозвания товар температура от +4 ºС, и тази настройка не е била променяна през целия срок на осъществяване на превоза.

Приел е, че макар тази температура да не е била фактически поддържана, поради неизправност на хладилната инсталация, това обстоятелство сочи знанието на превозвача за подходящия температурен режим. Намерил е за неоснователно и правоизключващото възражение на превозвача по чл.17, § 4, б. „в“ от CMR Конвенцията, че този режим е нарушен поради превозването на два различни по своя характер товара, изискващи двутемпературно ремарке, при което, поради липса на преграда, единият товар -дървен материал е увредил процесния такъв – пресни плодове. С позоваване на заключението на лесотехническата експертиза е изложил съображения, че в закрито ремарке, каквото е било и хладилното, няма пречка да се превозва сух дървен материал след предварителното му охлаждане, което в случая е сторено, и което е предизвикало забава при натоварването. Обосновал е становището си в този смисъл и с установеното по делото обстоятелство, че няколко часа след натоварването на целия товар в ремаркето, макар и за кратко, е постигната предварително зададената температура от +4ºС. Направил е извод и за липсата на предпоставките по чл. 17, § 4, б. „г“ от Конвенцията, като е приел, че освобождаването от отговорност в тази хипотеза е при условията на чл. 18, § 2 - 5 от Конвенцията, като доказателствената тежест, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, § 2 е в лежи върху превозвача.