Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14577 от 21.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52421/2025
Вид
Решение № 14577
Подписан
21.07.2026
Състав
РАДИНА КАЛИНОВА КАЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 13 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13, ал. 1, т. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 14577 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20251110152421 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. И. С., с която са предявени срещу „Медицински център Афродита“ ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 61 916,07 евро (121 097,30 лева) – брутен размер на незаплатено допълнително трудово възнаграждение за месец май, 2023 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда (16.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

17 047,02 евро (33 341,07 лева) – мораторно обезщетение за забавено плащане на главницата за неизплатено трудово възнаграждение за месец май, 2023 г., дължимо за периода от 06.06.2023 г. до 15.06.2025 г. включително; 69 712,20 евро (136 345,21 лева) – брутен размер на незаплатено допълнително трудово възнаграждение за месец март, 2024 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (16.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането и 11 318,65 евро (22 137,36 лева) – мораторно обезщетение за забавено плащане на главницата за незаплатено трудово възнаграждение за месец март, 2024 г., дължимо за периода от 06.04.2024 г. до 15.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 04.06.2020 г. сключил трудов договор с ответника, по силата на който приел да изпълнява длъжност „лекар, акушерство и гинекология“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3400 лева през 2023 г. и 3750 лева през 2024 г. С вътрешни свои заповеди работодателят регламентирал заплащането на възнаграждение на ищеца в по1 голям размер, като е декларирал тези доходи пред НАП, но част от тях останали неплатени. Възнаграждението било дължимо до пето число на месеца, за който се плаща.

Сочи, че за месец май 2023 г. неплатената част е 121 097,30 лева със законна лихва за забава 33 341,07 лева от деня, следващ падежа на задължението – 06.06.2023 г., до предявяване на иска. За въпросния месец са му платени .. лева трудово възнаграждение, а общо дължимото възлиза на сумата от 126 097,30 лева, като същото е включено в справката на работодателя, която той е длъжен да изготвя и подава до НАП на основание чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ. Тъй като възнаграждението било значително по-високо от това за другите месеци, с работодателя имали устна договорка да бъде заплатено в рамките на 2-3 месеца, считано от месец юни, 2023 г. (т. е. найкъсно до края на август). Същото обаче така и не било заплатено. За месец март, 2024 г. неизплатени останали 136 345,21 лева със законна лихва за забава 22 137,36 лева от деня следващ падежа на задължението – 06.04.2024 г., до предявяване на иска. За въпросния месец били платени 25 456,12 лева, а общо дължимото според ищеца възлиза на сумата от 161 801,33 лева, като същото е включено в справката, която работодателят е длъжен да изготвя и подава до НАП. И за това възнаграждение имали уговорка да му се заплати в рамките на 2-3 месеца – най-късно до края на юни, 2023 г. , но работодателят не го изплатил.

С оглед изложеното, е отправена молба до съда исковете да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца съответните суми, заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в хода на настоящото производство, във връзка с което представя списък на разноските.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете, като признава факта относно съществуването на трудовото правоотношение между страните за процесния период, впоследствие прекратено по искане на ищеца на 31.08.2024 г. Сочи, че основните задължения на ищеца били свързани с асистирана репродукция, консултиране на пациенти с безплодие, назначаване и извършване на диагностични процедури и изследвания с цел уточняване на вида на безплодието и водещия фактор в него, определяне на поведението на методите за асистирана репродукция, назначаване и извършване на допълнителни диагностични процедури, изследвания и подготвителни мероприятия при осъществяване на асистирана репродукция. Съгласно сключения трудовия договор основната му брутна заплата била в размер на 4860 лева, която е променяна през годините.

За 2023 г., съгласно Заповед № 8/01.01.2023 г. основното месечно брутно трудово възнаграждение е определено на 6025 лева, а със Заповед № 3/01.01.2024 г. основното брутно трудово възнаграждение е променено и е определено като сбор от основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2

1000 лева и допълнително трудово възнаграждение – надбавка за всяка извършена инвитро процедура.

Сочи, че работодателят прилага практика за симулиране на високите професионални резултати на лица на ръководни позиции чрез изплащане на бонуси, които не са част от договореното основно трудово възнаграждение, а се предоставят съгласно предварително заложени критерии по преценка на ръководството. В случая със Заповед № 18/05.01.2022 г. на ищеца е предоставена възможност за получаване на бонус в максимален размер до 260 000 лева при условие, че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2026 г. бъдат постигнати предварително определени професионални и икономически резултати. Според ответника определеното със заповедта допълнително възнаграждение не представлява част от договореното основно трудово възнаграждение и не създава автоматично или безусловно право на получаването му. Твърди се, че за да има право да получи този бонус, служителят е следвало да изпълни редица критерии за целия период, като един от тях е участие като лекуващ или водещ лекар в не по-малко от 500 инвитро процедури за всяка календарна година за целия период, който критерий не е и могъл да бъде изпълнен, тъй като ищецът е напуснал на 31.08.2024 г. Съответно, поради напускането му не е възможно да се извърши и окончателна преценка относно изпълнението на критериите, наличието на право на бонус и размера му, тъй като тази оценка е следвало да бъде извършена след изтичане на крайния срок – 31.12.2026 г. Ето защо намира, че за ищеца не е възникнало право на получаване на бонуса, определен с цитираната заповед.

На следващо място се сочи, че през май, 2023 г . , ищецът отправил искане за авансово изплащане на част от предвидения бонус. Към този момент резултатите от дейността му били положителни, поради което ръководството по своя преценка разрешило авансово начисляване и изплащане на част от сумата. В тази връзка съгласно платежен фиш, подписан от ищеца през май, 2023 г., освен основното трудово възнаграждение в размер на 6025 лева му е начислен допълнителен бонус съгласно заповедта в размер на 120 000 лева, като след направените удръжки са му платени 113 065,90 лева. През месец март, 2024 г. ищецът отново поискал авансово плащане на част от предвидения бонус, като и тогава ръководството разрешило и съгласно платежен фиш, подписан през май, 2024 г., освен основното му трудово възнаграждение в размер на 1000 лева са начислени и заплатени следните суми – допълнително трудово възнаграждение в размер на 27 783,33 лева съгласно Заповед № 3/01.01.2024 г. и бонус в размер на 133 000 лева съгласно Заповед № 18/05.01.2022 г. След направените удръжки му били заплатени общо 145 156,12 лева.

Според ответника авансовото начисляване и изплащане на цитираните суми обаче не означава, че условията за изплащането им са изпълнени от страна на ищеца. Освен това се позовава и на т. 5 от заповедта, съгласно която 3 при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на посочения период служителят няма право да претендира изплащане на суми по същата.

Моли да бъде взет предвид и чл. 13 от Трудовия договор, съгласно който в случай на прекратяване на договора, служителят е длъжен да уреди не покъсно от датата на прекратяването всички вземания и други имуществени и неимуществени задължения, възникнали във връзка с договора.

Относно претендираните обезщетения за забава счита, че неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорната претенция.

Предвид изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като дължимостта на сумите е поставена в зависимост от изпълнението на определени предварително заложени професионални, медицински и икономически резултати в определен срок, които не са били изпълнени от страна на ищеца. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че сумите се дължат на ищеца, се моли исковете да бъдат отхвърлени, тъй като сумите са авансово платени. Ответникът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид исканията и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:

Разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите са определени в НСОРЗ. В случая ищецът претендира незаплатени допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, а именно такива за постигнати резултати от труда.

За уважаването на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, възникването на правото му на претендираните допълнителни трудови възнаграждения, както и техния размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за плащане или други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, на които основава защитата си.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (Трудов договор от 04.06.2020 г. и извлечение от електронна поща на л. 26 от делото) се установява, че от 04.06.2020 г. до 31.08.2024 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да изпълнява длъжността „лекар, акушерство и гинекология“.

4

Размерът на основната брутна работна заплата е уговорен в процесния договор, като е определен на 4860 лева и е предвидено, че се заплаща на петия работен ден от месеца, следващ месеца, за който заплатата е дължима. В договора не са уговорени допълнителни трудови възнаграждения освен такова за продължителна работа, по отношение на което е предвидено, че се заплаща заедно с работната заплата.

Със Заповед № 8/01.01.2023 г. основното месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 6025 лева, а със Заповед № 3/01.01.2024 г. размерът и структурата на трудовото възнаграждение на ищеца е променено, както следва: 1000 лева основно месечно трудово възнаграждение, както и допълнително възнаграждение под формата на надбавка за всяка извършено инвитро процедура, съгласно одобрени протоколи за извършена работа.

По делото е представена и Заповед № 18/05.01.2022 г., в която е предвидено, че на ищеца се определя стимулиращ бонус в размер до 260 000 лева при условие, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2026 г. бъдат постигнати предварително заложени професионални, медицински и икономически резултати свързани с дейността на работодателя. В т. 2 от заповедта е посочено, че бонусът не представлява част от договореното основно трудово възнаграждение, не е гарантиран, постоянен или периодичен доход, не създава автоматично или безусловно право на получаване и подлежи на крайна оценка след изтичане на определения период. В т. 3 са изброени критериите, които обуславят дължимост на бонуса и е предвидено, че изпълнението им се отчита по години и подлежи на обобщена крайна оценка, като съгласно т. 4 окончателната преценка относно изпълнението на критериите, наличието на право на бонус и размера му се извършва след изтичане на крайния срок – 31.12.2026 г., по решение на управителя и медицинския директор на „Медицински център Афродита“ ООД. В т. 5 пък е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на периода по т. 1, независимо от основанието, служителят няма право да претендира изплащане на суми по настоящата заповед поради неизпълнение на условията в определен краен срок.