Решение № 742 от 02.11.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3730/2021
- Вид
- Решение № 742
- Подписан
- 02.11.2021
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 742 гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20212120203730 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба на С. М. С., ЕГН: **********, адрес : гр.
Бургас, ул. „*” № 85, ет. 2, против наказателно постановление № */14.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП на е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на постановлението, поради допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. * от АК-Бургас, който поддържа жалбата и посочва, че нарушението не е доказано.
Наказващия орган не изпраща представител.
Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (тъй като НП е връчено на 27.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 30.07.2021 г.), от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.04.2021 г., на жалбоподателя С.С. бил АУАН за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП от страна на Хр. Ив. Хр.- служител към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас. Актът бил подписан от посочен като свидетел очевидец- Хр. В. Хр..
Било посочено, че жалбоподателят управлявал около 11.15 часа в гр. Бургас, кв. Победа, по 1 ул. „Чаталджа“ до бензиностанция „Шел“ в посока бензиностанция „Петрол“ лек автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. номер *, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя, който не записал възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО възприел фактите, изложени в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се, като на практика показанията на актосътавителя Хр. Ив. Хр. и свидетеля очевидец Хр. В. Хр. не допринесоха за изясняване на фактическата обстановка.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В АУАН изрично е подчертано, че посоченият свидетел Хр. В. Хр. е очевидец. Също така, мястото на нарушението е достатъчно индивидуализирано като са посочени ясно установими обекти- бензиностанции, където същото се твърди да е извършено. Без значение е липсата на посочване на възрастта на нарушителя (която е лесно установима от единния граждански номер) и местоработата му (последната не е необходима за индивидуализация на субекта). Недоказано остана твърдението, че бил връчен нечетлив акт. От приложения по делото АУАН става ясно, че той е връчен на нарушителя и същият е запознат с неговото съдържание, поради което и правото му на защита не е било накърнено.
В заключение, липсват формални основания за отмяна на наказателното постановление.
Независимо от горното, съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено, тъй като нарушението е недоказано.
АУАН няма обвързваща доказателствена сила и за да се ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице.
В съдебно заседание актосъставителят Хр. Ив. Хр., дори и след предявяване на акта, заяви, че не си спомня нищо по случая. Свидетелят очевидец Хр. В. Хр. пък посочи, че не може с категоричност да потвърди, че е видял, че жалбоподателят не е носил обезопасителен колан, а само заяви, че сигурно го е бил видял.
Липсват каквито и да е други доказателства, от които да се установят съставомерните признаци на твърдяното нарушение.
При това положение съдът намира, че АНО не е доказал по несъмнен начин извършването на нарушението, за което е било съставено обжалваното постановление.
Неотносимо към спора е евентуалното позоваване на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, тъй като според правилата на НПК е недопустимо предаване на презумптивна доказателствена сила, на което и да е било доказателство или доказателствено средство (в този смисъл е и Решение № 1578 от 07.10.2016 г. по н. д. № 1357 / 2016 г. на XIV състав на 2
Административен съд – Бургас).
Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в същия няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, който е в Глава втораОсновни принципи, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Следователно, установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция се явява в противоречие със законова норма от по-висш порядък, каквато се явява разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно, тъй като не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението, което му е вменено във вина.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */14.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на С. М. С., ЕГН: **********, адрес : гр. Бургас, ул. „*” № 85, ет. 2, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3