Решение № 420 от 19.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Стара Загора, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20215530103255 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 10.10.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземането на „Микро Кредит“ АД срещу ПЛ. АЛ. ГЬ., произтичащо от договор за паричен заем №5342-00021491 било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404.

Длъжника бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/5342-00021491 от дата 17.10.2019 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх.№ УПЦ-П-МКР/5342-00021491 от 15.10.2019г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с 1 отбелязване „Непотърсена пратка“. Ищеца представя Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. № УПЦ-С-МКР/5342-00021491 от 15.10.2019г. за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС Решение №3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Излага съображения и за уведомяването на длъжника-ответник в хипотезата на връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК съобщение.

Ищецът твърди, че на 20.12.2018г. между „Микро Кредит“ АД и ПЛ. АЛ. ГЬ. е сключен договор за заем CrediGo № 5342-00021491, с който договор дружеството му предоставило кредит в размер на 3300,00 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит"', така и от "договор за заем". С подписването на искането за кредит Заемополучателят декларирал, че подробно се е запознал, както и че приема Общите условия към договора. Подписвайки Договора за кредит, Заемополучателят се задължил да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. Заемополучателят посочил банкова сметка, по която Кредитодателят е превел заемната сума, предмет на договора за кредит. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за кредит, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при които бил подписан договора за кредит CrediGo №5342-00021491, Заемополучателят се задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в размер на 874,56 лева. Така страните договорили общ размер на плащанията по кредита 4174,56 лева, която сума Заемополучателят се задължил да върне на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 231,92 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 20.01.2019г. С подписване на искането за заем, Заемополучателят предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. На основание т.3 от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора била определена в размер на 2

2970,00 лева, която Заемополучателят се задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в размер на 165,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем Заемополучателят приел условията на застраховката и потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата. На ответника била начислена лихва за забава за периода от 21.06.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 300,28 лева, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Заемополучателят не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Поради това ищецът депозирал за дължимите от ответника суми заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.дело № 2015/2021г. по описа на РС Ст.Загора била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника ПЛ. АЛ. ГЬ., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 2387,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № 5342-00021491 / 20.12.2018 г.; 418,56 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.06.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска); 2145,00 лв., представляваща застрахователна премия за периода от 20.06.2019 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 20.06.2020 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 300,28 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 21.06.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от подаване заявлението до окончателното изплащане.

Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответникът ПЛ. АЛ. ГЬ. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заема становище, че предявения иск за установяване вземането на ищеца за сумата 2145лв., представляваща застрахователна премия е недопустим, а в останалата част счита претенцията на ищеца за неоснователна.

Ответникът не оспорва сключването на ДПК GrediGo № 5342- 00021491, но оспорва твърдението, че по лично негово желание е сключена застраховка „Стандарт Живот“ и че е изявил желание да ползва предоставяната от кредитодателя допълнителна услуга финансиране и разсрочване на застрахователна премия. Сочи, че всички условия по договора били предварително изготвени и попълнени, включително и застрахователната полица и т.З „допълнителни услуги“ от ДПК, като ги подписал поради спешна необходимост от парични средства и след разяснението, че същите са задължителна част от заемния договор. Твърди, че не му е предоставяна възможност да избира друг застрахователен пакет с друг размер на премията и начин на изплащането й. При подписването, представителят на заемодателя не му предоставил екземпляр от нито един от 3 подписаните от него документи, като впоследствие поискал копия, но му било казано, че същите се съхранявали в централата в гр.София и се предоставят само срещу заплащане, поради което се запознал с клаузите на договора, ОУ и застрахователната полица едва при връчването им с исковата молба. Счита, че извършената с Рамков договор за цесия между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД от 16.01.2015 г. (удължен с последващи анекси) продажба на вземането по договора за кредит и за допълнителна услуга към него е нищожна, т.к. законът не я позволява, а от своя страна нормата, съдържаща се в общите условия към договора за заем, овластяваща заемодателя да прехвърля по всяко време правата си по договора на трети лица без съгласието на заемателя била неравноправна, по смисъла на чл.143, ал.1 т.15 от Закона за защита на потребителите.

Същата представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като му давала възможност без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това можело да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Счита, че Договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В ДПК не са изрично посочени и взетите допълнителни допускания, използвани при определяне на ГПР (чл.19, ал.2 от ЗПК), не са ясно и точно определени вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК, а от същите се формира ГПР, така, както те са описани в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 от ЗПК. При подписването на договора му била удържана сумата от 225 лева, посочена като административна такса, но без да е указано за какво действие се събира същата. В резултат на това, чистата сума, която му била предадена от кредитодателя е 3075 лева, а не 3300 лв.

Счита също, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК. В Договора не било посочено годишното оскъпяване на заема и лихвения процент за деня. В ДПК липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.80 %, който е необосновано висок и създава предпоставки за неоснователно обогатяване. Наличието на Общи условия не било достатъчно да обоснове изпълнение на императивните изисквания на закона, тъй като те не били част от съдържанието на договора за кредит, адресирани били до неопределен кръг от лица и част от тях не били относими към конкретно възникналото заемно отношение, а и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква тези допускания да са посочени в самия договор. Същото се отнасяло и до императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК - в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29 ал.4 и ал.6 ЗПК. Липсата на визираното от ЗПК задължително съдържание на договора за 4 потребителски кредит обуславя основание да твърди, че същият е недействителен до степен на нищожност поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК).