Решение № 1696 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Е. Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100509798 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на непълнолетната Й. К. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Д. Т., срещу Решение № 3501/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 49146/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 86-ти състав, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 150 СК на въззивницата срещу нейния баща К. С. за изменение на месечната издръжка за разликата между претендираната в размер на 600 лева и присъдената с решението 290 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.08.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на издръжката.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявеният иск в неговата цялост, като се осъди бащата К. С. да заплаща на дъщеря си Й. С., действаща лично и със съгласието на майка си, месечна издръжка в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба, платима до 15 число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 20.08.2024 г. до настъпване на причини, водещи до изменението или 1 прекратяване на издръжката. Заявена е претенция за разноски.

Въззиваемата страна К. М. С. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2026 г. пред въззивната инстанция, процесуалният му представител пледира алтернативно, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК и размера на минималната работна заплата, да бъде определена издръжката в минимален размер.

Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от К. М. С. срещу Определение № 18886/25.04.2025 г. по гр.дело № 49146/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 86-ти състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че определението е неправилно, като се излагат съображения. Моли се да се отмени обжалваното определение, като се измени решението и не се уважава искането за присъждане на разноски в размер на 400 лв. и същите да останат за страните, както са направени.

Отговор на частната жалба не е депозиран, но в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2026 г. пред въззивната инстанция, процесуалният представител на насрещната страна оспорва същата, като излага, че посоченото от частния жалбоподател тълкувателно решение не се отнася за хипотезата на чл. 150 СК, когато предмет на производството е само изменение на издръжката без в същото да се уреждат други, неимуществени права между страните.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

С Решение № 3501/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 49146/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 86-ти състав, е изменен размерът на издръжката, определена по гр.д. № 47726/2020 година на СРС, като е осъден К. М. С. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Й. К. С. чрез своята майка и законен представител Е. Д. Т. в размер на 290 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 20.08.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, като е отхвърлен искът в останалата част – до 600 лева месечна издръжка като неоснователен; осъден е К. М. С. да заплати държавна такса в размер на 198 лева по сметка на СРС, а на Е. Д. Т. разноски по делото в размер на 400 лева.

Доводите на въззивницата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз 2 основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част са частично основателни.

Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие нарасналите нужди на детето от средства за съществуване и социалнокултурно развитие, доколкото всеки човек има нужди от такива. Видно от материалите по първоинстанционното дело, с Решение № 20272898 от 08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 47726/2020 г. по описа на СРС, 149-ти състав, влязло в сила на 08.12.2020 г., ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 лв. за детето Й. К. С. чрез нейната майка и законен представител Е. Д. Т.-С., считано от влизане в сила на решението за развод до момента, явяващ се причина за изменение или прекратяване на задължението за издръжка.

От социалния доклад на ДСП „Слатина“, представен пред въззивната инстанция, се установява, че детето живее със своята майка, която полага непосредствени грижи за него. В социалния доклад е посочено също, че детето Й. е ученичка в 8 клас през учебната 2025/2026 г., като съгласно предоставена при социалното проучване информация от училището, тя е старателна, мотивирана, полага усилия в учебния процес, няма забележки и проблемно поведение. Детето посещава допълнителни уроци по китайски език, по думи на майката иска да посети летен лагер в Китай, организиран от училището, но майката е с ограничени финансови възможности, тъй като ще са необходими между 5000 и 6000 лв.

Съгласно справки - данни за осигуряването по ЕГН за периода от месец януари 2025 г. до месец декември 2025 г., приложени към писмо от НАП постъпило в СГС на 28.01.2026 г. отнасящи се до родителите на въззивницата, осигурителният доход на бащата К. М. С. за посочения период е в размер общо на 20378.84 лева, т.е средномесечно - 1698.24 лв., което се равнява на 868.30 евро. За майката Е. Д. Т. – общо 36670.53 лева, т.е. средномесечно – 3055.88 лева, което се равнява на 1562.45 евро.

От представеното към отговора на въззивната жалба банково извлечение от сметката на бащата се установява, че за периода 02.01.2025 г. – 30.03.2025 г. са извършени общо 11 парични превода към Й. чрез превод до потребител на Revolut. Общият размер на преведените суми възлиза на 470,00 лв., което представлява приблизително 240,31 евро.

За посочения период от три месеца това представлява средномесечен размер от 156,67 лв., съответно приблизително 80,10 евро месечно.

Видно от представените извлечения от банковата сметка на въззиваемия се установява, че за периода от 18.04.2025 г. до 17.02.2026 г. същият е извършил преводи към сметка на детето в платежната платформа Revolut в общ размер на 712,44 лв. (364,26 евро). Разпределени за разглеждания период от приблизително десет месеца, тези средства възлизат средно на около 71,24 3 лв. (36,43 евро) месечно.

Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата съдът може да измени размера на вече присъдената издръжка. При определяне на размера на издръжката съдът следва да съобрази както нуждите на детето, така и възможностите на родителите, съгласно критериите на чл. 142 СК. В случая е налице съществено изменение на обстоятелствата, обусловено както от изминалия значителен период от време от определяне на първоначалната издръжка през 2020 г., така и от напредването на възрастта на детето. Към настоящия момент въззивницата е ученичка на почти 15 години, което предполага значително по-високи разходи за храна, облекло, образование, транспорт, извънкласни дейности и социални потребности, характерни за тази възраст. Следва да бъде отчетено и общото увеличение на разходите за живот през последните години, което също води до нарастване на средствата, необходими за задоволяване на ежедневните потребности на детето.

Изминалият дълъг период от време е довел до значителна промяна в икономическите условия в страната – налице е трайна инфлация, увеличаване на минималната работна заплата и на средния жизнен стандарт. Повишаването на цените на стоки и услуги от първа необходимост, на учебни пособия и транспорт, както и на разходите, свързани с отглеждането и образованието на дете, представлява обективно настъпила промяна, която не зависи от волята на страните.

Безспорно е между страните, че след постановяване на първоначалния съдебен акт, с който е определена издръжката в размер на 152,50 лв. (77,97 евро), е изминал значителен период от време, през който детето е навлязло в по-висока възрастова група, което обективно води до увеличаване на неговите потребности.

Съдът намира, че за нормалното задоволяване на потребностите на дете на тази възраст, живеещо в гр. София, е необходима обща месечна издръжка в размер на приблизително 650,00 лв., което съответства на 332,34 евро. При определяне на дела на всеки от родителите следва да бъдат съобразени както техните доходи, така и обстоятелството, че майката полага непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето, което представлява принос в натура към неговата издръжка. С оглед установените доходи на родителите – 1698.24 лв., (868.30 евро) за бащата и 3055.88 лева (1562.45 евро) за майката – съдът приема, че е справедливо бащата да поеме по-голямата част от паричната издръжка, докато майката участва както с парични средства, така и с непосредствените грижи за детето. При така определената обща издръжка на детето от 650,00 лв. (332,34 евро) съдът намира за справедливо бащата да участва със сума в размер на 391,17 лв.

(200,00 евро), а майката – със сумата от 258,83 лв. (132,34 евро), като последната се реализира както чрез предоставяне на средства, така и чрез ежедневното полагане на грижи за детето. При определяне размера на издръжката съдът съобразява, че интересът на детето има водещо значение, а 4 задължението на родителите за издръжка е с приоритетен характер спрямо останалите им имуществени задължения. Поради това родителят дължи участие в издръжката съобразно своите реални възможности, като следва да организира финансовото си поведение по начин, позволяващ адекватно задоволяване на потребностите на детето.

Предвид изложеното съдът приема, че присъденият от първоинстанционния съд размер на издръжката от 290,00 лв. (148,27 евро) не съответства в достатъчна степен на увеличените потребности на детето, обусловени от неговата възраст и от настъпилите икономически промени. От друга страна, претендираният размер от 600,00 лв. (306,78 евро) месечно се явява прекомерен с оглед доходите на бащата и принципа за съразмерно участие на двамата родители в издръжката. При съобразяване на всички релевантни обстоятелства съдът намира, че справедливият размер на издръжката, която бащата следва да заплаща, възлиза на 391,17 лв. (200,00 евро) месечно, което представлява увеличение със 101,17 лв. (51,73 евро) спрямо досегашния размер от 290,00 лв. (148,27 евро). Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено в частта относно размера на издръжката, като същата бъде увеличена от 290,00 лв. (148,27 евро) на 391,17 лв. (200,00 евро) месечно, считано от датата на предявяване на иска.

Действително от представените извлечения от сметката на детето в платежната платформа Revolut се установява, че въззиваемият периодично превежда по нея суми с характер на джобни средства, които детето използва чрез издадената му дебитна карта. Тези плащания са с нерегулярен характер и варират по размер, поради което не могат да бъдат приети като изпълнение на задължението за издръжка.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 290 лв. (148,27 евро) до 391,17 лв. (200,00 евро), като въззиваемият бъде осъден да заплаща на въззивницата месечна издръжка в размер на още 101,17 лв. (51,73 евро) на детето (или общо 391,17 лв., възлизащи на 200,00 евро), считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 391,17 лв. (200,00 евро) до 600 лева (306,78 евро) – да се потвърди като правилно и законосъобразно. С въззивната жалба е направено и искане издръжката да бъде присъдена с падеж до 15-о число на месеца. Съдът намира, че такова уточнение не следва да бъде постановявано. В разпоредбите на Семейния кодекс не е предвидено определяне на конкретен падеж на месечната издръжка, като същата представлява периодично задължение и се дължи за съответния месец. Поради това съдът не намира основание да определя конкретна дата за нейното заплащане.