Решение № 1452 от 25.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Пазарджик, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 202452201017** по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 ГПК от Е. И. Б. ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „** “ № ** ап. ** , чрез пълномощника си адвокат В. К. , от АК – Пазарджик , със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „ **, против ЗК „** „АД ЕИК: ** със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. С**, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № ** по описа на ЧСИ , рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ПзОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3291/2017 г. по описа на ПзРС, както следва: сумата в размер 10 931,91 лева – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 22.08.2017 г. до окончателното изплащане , 218,64 лв. платена държавна такса и 150,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.

Ищецът твърди, че срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на ответника ЗК „**„ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № ** по описа на ЧСИ, рег. № 882 на КЧСИ с район на действие ПзОС с взискател ЗК „ **“ АД с молба от 22.11.2017 г.

Твърди се още, че на 04.12.2017 г. по изпълнителното дело е присъединен кредитор - НАП по образувано пак срещу Е. Б. дело № 13060000444/2006 г. за сумата от 1681.36 лева., както и, че на 05.01.2018 година частният съдебен изпълнител е наложил запор на банкови сметки на Е. Б. в ОББ, Търговска Банка и Първа Инвестиционна банка, съответно били получени уведомления от посочените банки, че длъжникът Б. не притежава суми по сметки в тези банки. Твърди се, че с молби съответно от 17.12.20** г., 02.12.20** г., 10.08.2022 г. и 28.09.2023 г. взискателят ЗК „**" АД, чрез своя процесуален представител, е отправял молби 1 до ЧСИ Георги Тарльовски, с които е искал извършване на справки за наличие на суми по банкови сметки на длъжника, запор върху трудово възнаграждение, налагане на запор на МПС и други движими вещи. Посочва се, че на 13.12.2023 година е насрочен опис на движими вещи на длъжника Б., който да се осъществи на 08.02.2024 г. и на 15.02.2024 г., като съобщението за насрочения опис на движими вещи не е било връчено на длъжника Б..

По основанието на иска е изложено становище, че по изпълнителното дело е извършено едно изпълнително действие, а именно, налагане на запор на банкови сметки на длъжника Б. в ОББ, ТБ, и ПИБ на 5.01.2018 г., като следващото предприето изпълнително действие насрочване опис на движими вещи е било осъществено на 13.12.2023 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Позовава се на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, като се твърди , че за периода от издаването на изпълнителния лист - 27.10.2017 г. до насрочването на опис на движими вещи в дома на Е. Б. - 13.12.2023 г., единственото изпълнително действие е осъществено на 05.01.2018 година чрез налагане запор на банкови сметки на Е. Б. в ОББ, Търговска Банка и Първа Инвестиционна банка. Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Е. И. Б., ЕГН **********, не дължи сумите от 10931,91 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, 218,64 лв. - платена държавна такса, и 150,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство, по изп. дело № ** по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски, pen № 882, район на действие Окръжен съд Пазарджик, с взискател ЗК „**" АД София. Моли се съдът да присъди направените разноски по делото. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “**” АД, , чрез пълномощника юрк. **, в която предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер, по следните съображения:

На първо място се твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като са били предприети действия, прекъсващи давността. Сочи, че съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като се твърди, че в настоящия случай давността е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист на 13.03.2015 г. и следвало да се има предвид, че длъжникът не бил направил възражение за изтекла погасителна давност по реда на чл. 414 от ГПК. Не се оспорва, че с молба вх. № 13889/22.11.2017 г. е било образувано самото изпълнително дело № 868/2017 г. на ЧСИ Тарльовски, рег. № 882, РД - ОС - Пазарджик, като сочи, че на 26.06.2015 г. било постановено ТР № 2 по тълк. д. №2/2013 г., с което се приемало, че с всяко изпълнително действие погасителната давност се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, който е петгодишен съобразно разпоредбата на ч. 117, ал.2 ГПК. Твърди, че от приложените документи от изпълнително дело ставало ясно, че на 17.12.20** г. вх. № 17166 е било извършено първото изпълнително действие съгласно т. 10 от тълкувателното решение, когато било поискано налагането на запор върху банковите сметки на ищеца от взискателя.

Твърди се, че от този момент е започнал да тече нов давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД (5 годишен срок) до 17.12.2024г., тъй като искането за извършване на изпълнително действие 2 прекъсвало погасителната давност и започвал да тече нов давностен срок. Твърди се, че на 10.08.2022 г. с вх. № 7123 е подадена нова молба от кредитора ЗК “**” АД с искане да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Тази молба, според ответника, била подадена преди да е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и преди да изтече давностният срок за вземането до 17.12.2024г. след последното поискано изпълнително действие, прекъсната била отново погасителната давност и била започнала да тече нова погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД до 10.08.2027 г., която не била изтекла и към настоящия момент. Твърди се, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, както и че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. За пълнота се посочва, че давността е прекъсната и с подаването на отговор на исковата молба по същата, тъй като с предявяване на отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна полза.

Сочи се, че в Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о. се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В този смисъл се посочва, че е и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/20** г., III г.о., с което се давало отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното обжалване - при предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Въз основа на изложените обстоятелства ответникът счита, че към датата на предявяване на иска пред РСПазарджик на 24. 04. 2024 г., погасителната давност по вземането на ищеца не е изтекла, поради което процесната сума по вземането срещу ищеца е дължима и съответно предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се моли съдът да не възлага в тежест на дружеството направените съдебни и деловодни разноски, защото било видно от приложените по делото доказателства, че със своето поведение не е дало повод за образуване на настоящото производство. Формулирани са искания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

Между страните не са спорни следните обстоятелства:

По подадено от ответника ЗК „ ** „ АД заявление по чл. 410 ГПК против ищеца Е. И. Б. е било образувано ч.гр.д. № 3291/2017 г. по описа на ПзРС, по което е издадена заповед за изпълнение на 28.08.2017 г. както следва: за сумата в размер от 10931,91 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, 218,64 лв. - платена държавна такса, и 150,00 лв. - възнаграждение за процесуално представителство. На 27.10.2017 г. е издаден изпълнителен лист, тъй като длъжникът не е подал възражение по чл.

414 ГПК.

Не е спорно и се установява, че по молба на ЗК „ ** „ АД с вх. № 13889/22.11.2017 г. е било образувано изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски , с рег. № 882 към КЧСИ и е бил приведен в изпълнение процесния изпълнителен лист, като по време на образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 868/2017 г. са били предприети изпълнителни действия. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 22.11.2017 г. взискателят ЗК „** „АД е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника , да направи спарвки , да се набавят документи , книжа и други , да определят начина на изпълнение , както и да бъде пазач на описаното имущество. На 17.12.20** г., 02.12.2021 г., 10.08.2022 г. и 28.09.2023 г. взискателят ЗК „**" АД, чрез своя процесуален представител, е отправял молби до ЧСИ Георги Тарльовски, с които е искал извършване на справки за наличие на суми по банкови сметки на длъжника,но също така е искал налагането на запор върху трудово възнаграждение, налагане на запор на МПС и други движими вещи, находящи се в дома му.

Така също с разпореждане от 13.12.2023 година е насрочен опис на движими вещи на длъжника Б., който да се осъществи на 08.02.2024 г. и на 15.02.2024 г. На 01.07.2024 г. / в хода на настоящото дело/ взискателят е подал нова молба с искане за извършване на изпълнителни действия.

Страните не оспорват, а и съгласно представените документи, като част от изпълнителното дело № ** по описа на ЧСИ Георги Тарльовски , е че това производство не е приключило , а по молба на ищеца по настоящото дело, като обезпечение на предявения иск по чл. 439 ал.1 ГПК, съдът е допуснал спиране на изпълнението по същото изпълнително дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

В настоящия случай е предявен иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение или съдебно решение ,като се 4 позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.