Решение № 1652 от 23.12.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. Русе, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20224520100999 по описа за 2022 година

Ищецът И. И. К. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като от брака им, прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.дело № 5945/2016 г. по описа на РРС, имат родени на 13.06.2016 г. две малолетни деца-Й. И. К. и Г. И. К., за които било постановено да живеят при майката и тя да упражнява родителските права по отношение на тях, а на бащата бил определен режим на лични контакти.

Сочи, че въпреки полаганите от него усилия да поддържа нормални комуникации със синовете си, отношенията им с ответницата били изключително сложни и обтегнати.Налагало се да търси съдействие и от органите на полицията.Твърди, че работи в „...“ ЕАД и през голяма част от годината се намира извън пределите на страната.Това ставало допълнителна причина да не може да вижда децата, съгласно определения режим от съда.

По гр.дело № 6853/2019 г. по описа на РРС между родителите била постигната спогодба за промяна режима на лични отношения между ищеца и децата, съобразно пребиваването му в страната, както следва:

-когато бащата е в гр.Русе да бъде с децата всяка сряда и четвъртък от 17.30 часа до 19.30 часа;

-всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа;

-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа;

-всяка година децата да бъдат с бащата на 26.12. от 9.30 часа до 19.00 часа, на 27.12. от 10.00 часа до 17.00 часа и на 02.01. от 9.30 часа до 19.00 часа;

1

- от 2021 година в периода 01.06. до 15.09. децата да бъдат с бащата 20 дни с преспИ.е, като тези дни бъдат разделени на два интервала по десет дни или петнадесет плюс пет дни.

Ищецът твърди, че не може нормално да осъществява така определените му контакти, като счита, че причината за това е крайно негативното отношение на ответницата и на нейни близки към него.

От развода и до настоящия момент, вече няколко години, осъществяването на режима му със синовете им е постоянен проблем, който многократно е ставал достояние на различни институции и предмет на различия съдебни производства. Отделно от това е постоянен повод на бившата му съпруга да отправя различни упреци към него, включително и да го обвинява в извършване на престъпления.Сочи, че въпреки всички препятствия, които има при осъществяване на контактите с децата, той няма да се откажа да бъда баща, да бъде пълноценен родител и да участва в живота на синовете си.Убеден е, че ответницата има крайно негативно отношение към него, поради факта, че негова е била инициативата за прекратяването на брака им.Счита обаче, че междуличностните отношения на двама родители не следва да се пренасят към децата, в това число да се стига до невъзможност на родителя, който не живее с тях, да контактува със същите. Не намира за нормално в продължение на пет години да слуша от ответницата как той я е изоставил, въпреки, че тя му била родила двама сина и как те от малки трябва да знаят какъв е баща им, след като е решил да се разведе с нея.

Желае да продължи живота си нормално, без да има каквито и да било проблеми с бившата съпруга, нито иска постоянно да участва в съдебни дела, да отправя молби за съдействие до полиция, съдебни изпълнители, Отдел “Закрила на детето“ и други институции.Сочи, че единственото, което го интересува е да полага грижи за децата, да участва в живота им и да контактува с тях нормално.

Твърди, че максималният контакт, който може да осъществява към настоящия момент с момчетата е в рамките на 30-40 минути до 1 час в непосредствена близост до блока, в който живеят или да взема за 2-3 часа само едно от децата, след което винаги бил упрекван от ответницата в какво ли не.Нито съдействието на адвокат, нито предприетите действия от съдебен изпълнител водят според него до разбиране и оказване на съдействие от другия родител при осъществяване на контактите. Счита, че децата не са подготвяни за срещите с него.Формалното им довеждане за контакти пред блока в случая намира, че не е достатъчно.Сочи, че след като изчерпил всички други възможности, то единственият вариант би бил Й. и Г. да му се предават от ответницата чрез трето лице, което със съответните специфични знания и опит да съдейства за нормално осъществяване на контактите.Не възразява да осъществява контактите или някаква част от тях- по преценка на съда изцяло в присъствието на детски психолог.Счита, че такъв специалист би бил единственият удачен коректив на евентуални грешк и в поведението, 2 на който и да било от двамата родители при предаването на децата.

Намира, че е в интерес на синовете му да поддържат лични отношения с него.

С оглед изложеното, счита, че е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е бил постановен предходния съдебен акт, поради което иска съдът да постанови решение, с което да измени режима на лични отношения между него и малолетните деца Й. и Г. в частта на предаването на децата, като майката бъде задължена да ги предава при съдействието на фамилен терапевт Я. Д. В..Търсят се разноски за производството.

Ответницата И. Д. К. оспорва исковете.

Приети за съвместно разглеждане с първоначалните претенции са исковете на И. Д. К. срещу И. И. К. да бъде изменен режима на лични отношения между бащата и децата, като за бъдеще той ги взема всяка втора и четвърта седмица от месеца:

-в събота от 10,00 часа до 19,00 часа;

-в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа, всяка година на 26.12. от 10,00 часа до 19,00 часа, на 27.12.-от 10,00 часа до 17,00 часа, на 02.01.-от 10,00 часа до 16,00 часа, в периода 01.06.-15.09. от всяка година-20 дни с преспИ.е, като тези дни могат да бъдат разделени на два периода, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Последната се задължава всяка първа и трета седмица от месеца в дните вторник и четвъртък в периода от 18,00 часа до 18,30 часа да осигури възможност чрез технически средства децата да общуват с баща си.

Изложени са съображения, че определеният до момента режим не се явява подходящ с оглед интересите на децата.Претендират се разноски по делото.

Насрещният ответник оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, като от брака им, прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.дело № 5945/2016 г. по описа на РРС, имат родени на 13.06.2016 г. две малолетни деца-Й. И. К. и Г. И. К., за които било постановено да живеят при майката и тя да упражнява родителските права по отношение на тях, а на бащата бил определен режим на лични контакти.

По делото няма спор, че във връзка с обстоятелството, че бащата работи в “...“ ЕАД и през голяма част от годината се намира извън пределите на страната, по гр.дело № 6853/2019 г. по описа на РРС на 22.06.2020 г. между родителите била постигната спогодба за промяна режима на лични отношения между ищеца и децата (л.5-л.8), съобразно пребиваването му в страната, както следва:

-когато бащата е в гр.Русе да бъде с децата всяка сряда и четвъртък от 17.30 часа до 19.30 часа;

3

-всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа;

-всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа;

-всяка година децата да бъдат с бащата на 26.12. от 9.30 часа до 19.00 часа, на 27.12. от 10.00 часа до 17.00 часа и на 02.01. от 9.30 часа до 19.00 часа;

- от 2021 година в периода 01.06. до 15.09. децата да бъдат с бащата 20 дни с преспИ.е, като тези дни бъдат разделени на два интервала по десет дни или петнадесет плюс пет дни.

Към настоящия момент децата са на 6 години и 6 месеца.

От ангажираните в производството доказателства и изявленията на страните става ясно, че отношенията между бившите съпрузи са изключително обтегнати.Между тях от години се водят множество съдебни спорове, включително и наказателни производства, в основата на които е затруднената по различни причини комуникация между бащата и децата. С Присъда № 24 от 21.10.2021 г, постановена по НОХД № 638/ 2021 г. по описа на РОС, потвърдена с Решение № 28 от 10.03.2022 г. по КНД № 1133/2021 г. по описа на ВКС, ищецът е признат за виновен в това, че на 11.05.2019 г. в гр.Русе, се заканил с убийство на И. К. и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, като наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.Освен множеството съдебни спорове, страните сезират и различни други институции, особено често полицията, да бъдат арбитър в семейните им неразбирателства.

В хода на настоящото дело става ясно, че от м.февруари до м.юни 2022 г. ищецът преустановил контактите си с децата.Това било продиктувано освен от служебните му задължения, така и от опасенията на ангажираните със семейните му проблеми адвокати, че клиентът им може да бъде провокиран по някакъв начин от бившата съпруга и да наруши изпитателния срок.

На поставения от насрещната страна въпрос защо бащата не се е обадил поне за рождения ден на децата, отговорът на ищеца е, че така е преценил.Посочил е, че в хода на едно от множеството дела между тях, ответницата публично заявила, че той е извършвал непристойни действия с децата. Впоследствие на високоговорител чул как в разговор с единия им син, майката му забранила да си ляга в жилището на ищеца, защото “тати си вади бубата и те удря по лицето“.

Между страните няма разногласие по въпроса, че обичайно бащата контактува с детето Г., тъй като Й. отказва да се отдели от майка си, разстройва се и плаче. Същият дори обиждал ищеца и хвърлял камък по него.

През годините били използвани множество начини за предаване на децата-между родителите, чрез роднини на майката, със съдействие на трети 4 лица, чрез съдебен изпълнител. Успешните контакти на бащата със синовете му обаче били изключително редки.Обикновено ищецът връщал децата порано от определения час в режима.Страната е пояснила, че не може да държи Г. и Й. при себе си, против тяхната воля.

Според св.Д.К., сестра на ищеца, през годините, макар и формално ответницата да правила изявления, че желае децата да контактуват с баща си, всъщност по всякакъв начин се опитва да осуети срещите. Не подт иквала момчетата да общуват с И. К., критикувала го в тяхно присъствие, включително казвала, че той не е родител на Г. и Й..Това разстройвало децата.Ответницата се дразнила, когато бившият й съпруг и сестра му наричали децата “мечета“.Заявявала, че през зимата синовете им се държат на студено на терасата, че били И. с одеялото на починалото куче на мъжа, че ляла им ги биела с пръчка.Св.Д.К. е категорична, че това не отговаря на истината.

След изслушването на тази свидетелка, в съдебно заседание ответницата заяви, че жената също като брат си ходи гола пред момчетата, когато те посещават дома на бащата.

Според св.Ив.К., майка на ответницата, внуците й не искат да виждат баща си.Според нея това било, защото ищецът блудствал с тях.По-късно показанията са били в аспект, че само Г. разказвал за такива случаи.Свидетелката уточнява, че дъщеря й не е сезирала компетентните органи за проблема.Твърди, че детето Й. е било заключвано в банята в жилището на бащата, това го стресирало и започнало да заеква, като му създало и страх от затворени помещения.Първоначално свидетелката не успя да посочи кога точно се е случило това събитие.Впоследствие заяви, че тогава Й. е бил на две години, но сега й споделил, че е стоял заключен в банята.

Според св.Св.Т., сестра на ответницата, тя била тази, която уведомила сестра си, че бившият й съпруг блудства с Г., но не си спомня кога е било това.Счита, че бащата не се държи подобаващо като родител, защото нарича синовете си “меченца“ и се гони с тях по площадката пред блока, подкупвал ги с различни дребни вещи, за да тръгнат с него.Св.Т. установява, че ищецът не счита за нужно да информира сестра й, ако е възпрепятстван да се яви в дните от режима.

С оглед прекъснатата връзка между бащата и децата и изминалата лятна ваканция, съдът е постановил част от срещите между тях да се извършват със съдействие на АСП-Отдел “Закрила на детето“.От гласните доказателства и изготвените социални доклади става ясно, че контактите са преминали безпроблемно за децата.Те се чувствали спокойни и проявявали готовност да контактуват с бащата.