Решение № 447 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000524 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 301666 от 14.12.2020г. по описа на

Софийски градски съд на Е. Л., 131 3RD AVE APT В, Индия Атлантик, Флорида, САЩ, 32903, роден на ******** в САЩ, чрез адв. Д.Г., срещу Решение № 260363 от

16.11.2020г., постановено по т.д. № 276/2020г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, 20 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от

Е. Л., роден на ********г. в САЩ, против

„ТТВИ“ ЕООД, ЕИК 200685054, искове по чл.95, ал.1 ЗАПСП до предявения предявения размер от 247,23 лв. размер от 2 113,06лв. и иска по чл.86 ЗЗД до

Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като с уточняваща молба от 22.06.2021г. по описа на съда иска същото да бъда отменено, в частта, с която са отхвърлени исковете както следва: - за пропуснати ползи - в частта над сумата от 592 лв. до пълния размер от

1 193,06 лв.;

- за претърпени загуби - в пълния размер от 420 лв.;

- за неимуществени вреди - в частта над сумата от 208 лв. до пълния размер 500 лв.; от

- за лихви за забава върху обезщетението за пропуснати ползи в размер на в частта над сумата от 122,67 лв. до пълния размер от 247,23 лв., и да бъде постановено решение, с което „ТТВИ“ ЕООД, ЕИК: 200685054, да бъде осъдено за

1 сумата от 1 437,62 лв. представляваща:

- 601.06 лв. обезщетение за имуществени вреди, като разлика между претендираното обезщетение от 1 193,06 лв. и присъденото от СГС в размер на 592 лв.;

- 420 лв. претърпени загуби в пълния й размер, който СГС отхвърля изцяло;

- 292 лв. обезщетение за неимуществени вреди като разлика между претендираното обезщетение от 500 лв. и присъденото от СГС в размер на 208 лв.

- 124.56 лв. лихви за забава върху обезщетението за пропуснати ползи, разлика между претенцията от 247,23 лв. и присъденото от СГС в размер 122.67 лв. като на

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „ТТВИ“ ЕООД, ЕИК 200685054 - ответник в производството, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност и необоснованост на същата, по подробно изложени съображения, и претендира сторените в първоинстанционното и настоящето производство разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Е. Л., 131 3RD AVE APT В, Индия Атлантик, Флорида,

САЩ, 32903, роден на ******** в САЩ, чрез адв. Д.Г., е предявил срещу „ТТВИ“ ЕООД, ЕИК

200685054, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1, вр. с „б. 99, ал.1 и ал.3 ЗАПСП, вр. с чл.71 КМЧП, и чл. 86 ЗЗД, с които претендира обезщетение за имуществени /загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени вреди, като последица от неправомерно използване с комерсиална цел на авторска снимка на ищеца в периода 19.01.2018г. до 02.08.2019г. – „Хармонията на Япония, както следва:

- пропусната полза изразяваща се възнаграждение във възнаграждение, което би получил при използването на фотографията при примерно развитие на отношенията с ответника в размер на 1 193,06лв.;

- загуба - 420лв. – адвокатски услуги за квалифициране на нарушението, изготвяне на покани и обезпечаване на нотариално доказателство за нарушението, с цел извънсъдебни преговори;

- неимуществени вреди- психически болки, страдания, стрес и дискомфорт 000лв., от които претендира 500лв., или общо претендирано обезщетение по чл. 95 ЗАПСП в размер

2 113,06лв. лихва за забава за периода от 19.01.2018г. до 03.02.2020г. от 1193,06лв. в размер на 247,23лв.

1 на и върху сумата

Ищецът е основал исковете си на твърдения, че в периода 19.01.2018г. до 03.02.2020г. ответното дружество, което използва посочен в исковата молба сайт, е помествало фотографията на ищеца, без негово съгласие, без да отбележи кой е авторът на използваната фотография е и какъв е източникът на придобиване.

Подробно

2 е разяснил начина на установяване на нарушението, съответно какви претърпял от това, като е изложил съображения за установяване на размера вреди е на същите.

Ответникът „ТТВИ“ ЕООД, ЕИК 200685054, е оспорил предявените искове, като твърди недопустимост поради липса на пасивна процесуална легитимация, съответно за неоснователност, по подробно изложени съображения.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, но разгледани по същество за частично основателни.

За неоснователно са е прието възражението относно надлежното образуване на процеса - исковата молба е подадена от пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което от външна страна изхожда от ищеца. Оспорването на авторството на упълномощителната сделка е право само на упълномощителя.

Процесуалната легитимация произтича от надлежните твърдения на ищеца, че ответникът е извършил действия, в причинна връзка с които са настъпили процесните вреди, което е достатъчно за конституирането на последния.

Налице предпоставките за привързване на спорното отношение към българското право, уредени в чл.71, aл.1 КМЧП и чл.99, aл.1, т.3 ЗАПСП, а предявените искове са с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП – за главницата, и чл.86 ЗЗД- за лихвите.

За основателността на иска по чл.95, ал.1 ЗАПСП ищецът установява, че е носител на авторско право върху фотографското изображение, използвано от ответника, и настъпилите в причинна връзка с това вреди. Размерът на които се определя по реда на чл.95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП, а при липса на данни по реда на чл.95а ЗАПСП.

От анализа на събраните доказателства съдът е приел за доказано, че ищецът - лице, обозначено като автор на фотографията по обичаен за този вид произведения начин и държащо оригинала на произведението - е създал процесното произведение, и по българското право е носител на авторското право върху него. Този извод за важим ив настоящия случай, в който съгласно чл.99, ал.2 ЗАПСП носителството се определя според съответния чуждестранен закон - не се спори, че в закона по гражданството на ищеца създателят на произведението е носител на авторското право върху него.

Съгласно чл.3, ал.1, т.7 ЗАПСП фотографското произведение - ако е резултат от творческа дейност - е обект на авторско право. Процесната снимка възпроизвежда панорамен изглед към планински връх (на заден план) с фокус върху сграда с типична за будистки храм архитектура, заобиколена от разцъфнали дървета. Тази обективна действителност може да бъде възпроизведена фотографски по различни начини. Изборът на избрания начин и изпълнението при създаване на конкретна снимка е творческо усилие. И в двата случая е налице художествена форма предмет на закрила, поради което съдът е приел, че ищецът е автор на произведение, което е годен обект на авторското право.

Не са събрани данни ищецът да е предоставил на друго лице изключителното право да ползва произведението, поради което в случай на неразрешено ползване в патримониума на ищеца могат да настъпят неимуществени и имуществени вреди.

3

От заключението на СТЕ съдът е приел, че ответникът е използвал процесната снимка, като е възпроизвел същата в електронната среда, в която осъществява своята дейност като телевизионен оператор - решение на СЕМ № 243/07.07.2009г.

Няма спор, че ищецът не е дал изрично и конклудентно съгласие на ответника за използване на снимката. Видно от приетите писмени доказателства, фотографията е разпространена от автора в интернет, по начин, който изключва свободното й ползване - то е ограничено технически, а също и чрез използване на знака, предвиден в § 1, ал.1 ДР ЗАПСП - латинската буква „С“, заградена в кръгче. Възпроизвеждането на снимката в сайт, извършено от автора, не е конклудентно съгласие, тъй като той има и правото да разпространи сред неограничен брой лица произведението си (чл.18, ал.2, т.2 ЗАПСП).

Осигуряването от автора на достъп на неограничен брой лица до произведението означава единствено предоставяне право на тези лица да възприемат произведението и да го ползват за лична цел по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 ЗАПСП, но не и да го разпространяват. Не е налице и изключение по чл.24 и чл.25 ЗАПСП за използване на произведението без съгласие на автора му, поради което съдът е приел, че авторското право на ищеца е нарушено от ответника, който е използвал фотографското му произведение без да получи съгласие и без да го обозначи като автор.

Спорно е претърпял ли е ищецът вреди в причинна връзка с нарушение и ако да - какъв е справедливият размер за тяхното обезщетяване. процесното

Съгласно чл.71 КМЧП съдържанието на авторското право се урежда от българския закон, а съдържанието на едно право включва и последиците от неговото нарушаване, т.е. за обема на дължимото обезщетение е приложим българският закон.

Съгласно чл.95, ал.2 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Според съдебната практика искът за обезщетяване на вредите е един, независимо от различните компонентни, които формират неговия размер - неимуществени, имуществени, превантивен размер и т.н., и при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът вземе предвид всички данни относно последиците на деликта за автора, за нарушителя и относно необходимата степен на превантивно въздействие.

Според чл.95, ал.3 ЗАПСП справедливият размер следва да включва обезщетение за пропуснатите от автора ползи. От събраните доказателства относно публично обявената дейност на ищеца като фотограф съдът е приел, че същият би реализирал процесната фотография по търговски начин и поради това пропуснатата от него полза се изразява в неполучено лицензионно възнаграждение. Дори да се приеме, че не е доказано сигурното възмездно предоставяне на правото да се ползва произведението от другиго, за ищеца отново е възникнало вземане за обезщетение, определимо на същата база, тъй като съдът е длъжен да отчете въздействието на нарушението за патримониума на нарушителя (арг. чл.94, ал.3, пр.поел. ЗАПСП), т.е. да отчете сумата, спестена от ответника като разход за осигуряване на правомерно ползване на същото произведение.

4

Независимо от гражданството на ищеца и соченото от него обичайно място на полагане на труда, съдът е приел, че размерът на пропусната полза трябва да се определи според обичайния размер на лицензионното възнаграждение, договаряно в държавата, в която се търси закрила - обезщетението е компенсаторно и недоставената облага се съизмерява с пазара, на който би се реализирало благото.

За установяване на средния размер на лицензионно възнаграждение са изслушани и приети основно и допълнително заключение на СОЕ. Съгласно основното заключение следва да се използват изходни данни относно немския пазар, които да бъдат коригирани с разликата в ценовите равнища в двете държави за съответната година, като вещото лице сочи като среден пазарен размер на лицензионното възнаграждение сумата от 592лв. При разпита в о.с.з. експертът сочи, че използваният от него индекс на покупателна способност изравнява разликите в цените и се доближава максимално до обстоятелствата на процесния случай.

В допълнителното заключение е посочена средна цена, определена от Асоциацията на професионалните фотографи (АСП), като данните за нея са базирани на тарифни планове, изготвени от търговско дружество („Булфото“ ЕООД), и хонорари, получавани от фотографи, които са членове на АСП. При изслушването в о.с.з. вещото лице потвърждава, че даденият в основното заключение размер е по-коректно определен за пазарните условия в страната. Съдът е кредитирал този извод, като правилен и поради обстоятелството, че допълнителното изследване е непредставително с оглед базирането му на данни, предоставени само от един търговски субект - „Булфото“ ЕООД, и е приел, че като обезщетение за претърпяна загуба следва да се присъди сумата от 592 лв.

Ищецът претендира и разходи за извънсъдебна защита - нотариални такси за изготвяне на нотариално заверени преписи на документи и адвокатско възнаграждение.