Решение № 122 от 12.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ловеч, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600160 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 19/07.11.2025 г., постановена по НЧХД № 200/2023 г.

Луковитският районен съд е признал подсъдимата П. Д. Н., с ЕГН ********** от гр. Б., С. област, за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. с ал. 1, т. 4, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, като с присъдата е бил отхвърлен и предявения от тъжителя граждански иск – претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.

Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от частния тъжител В. Т. П. от гр. Б., в която твърди, че горецитираната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие със съдебната практика, сочи подробни аргументи в тази връзка.

Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт, както в наказателната, така и в гражданската му част, като вместо това 1 признае подсъдимата П. Н. за виновна по повдигнатото й обвинение, с всички произтичащи от това последици. Предлага на съда да уважи изцяло предявения граждански иск, както и да й бъдат признати направените съдебно - деловодни разноски.

Срещу така цитираната въззивна жалба е депозиран отговор от подсъдимата П. Д. Н. чрез защитника й адв. С. С. от САК. Според защитата жалбата не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК. Счита, че същата е нечетлива, не съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички неизяснени обстоятелства и доказателства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на твърдяното престъпление, съобразно чл. 320 ал.1 от НПК.

Твърди, че представеното копие от жалба е нечетливо и не му позволява да прочете и разбере обвинението и описаното в нея.

Моли съда да остави жалбата без движение и да даде срок на частната тъжителка да представи четлива жалба за да може да организира защитата си.

В заключение моли съда да остави жалбата без уважение, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивничката В. П., редовно призована, се явява лично. Заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба, както и подадените в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК молби за разясняване към тази жалба.

Моли на посочените основания в жалбата и в депозираните към нея молби присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимата Н. да бъде призната за извършеното от нея доказано престъпление и да бъде уважен предявения от нея гражданския иск.

Изтъква, че основанията за обжалването й са следните:

На първо място, мотивите към присъдата са били постановени в нарушение на чл. 308, ал.1 от НК. Съгласно него мотивите към присъдата се постановяват в 15-дневен срок, защото на 07.11.2025 г. е била обявена присъдата без мотивите.

Твърди, че в самата присъда съдия докладчикът не е посочил кога ще бъдат постановени мотивите, с което счита, че е нарушение на „чл. 310 от НК“. Мотивите са били постановени 114 дни след срока, което счита, че е грубо нарушение на процесуалните норми на НПК и само на това основание трябва присъдата да бъде отменена. Счита, че „това е едно от основните 2 основания.“

Счита, че мотивите и самата присъда са постановени при брутално игнориране на събраните към делото доказателства, като в тази връзка присъдата е едностранчива, базирана е единствено и само на неверните и лъжливи, и недоказани твърдения на подсъдимата. Счита, че ако съдия докладчикът не е бил проявил субективизъм, ако е бил обсъдил и се е бил запознал задълбочено с постановеното разпореждане № 627/24.11.2021 г. на пети състав при Районен съд – Б., постановено по гр.д. № 1699 и е бил прочел документираното на страница 1, първото е да посочи ответниците. В случай че ответниците са повече от един, то да представи преписи от първоначалната искова молба и приложенията към нея според броя на ответниците. Твърди, че е изпълнила това разпореждане на съда в дадения й срок на 06.12.2021 г., като е приложила копие.

Изтъква, че с молба № 3299 в която на страница 1, точка II е докумeнтирала, че в изпълнение на това разпореждане представя още един допълнителен екземпляр с приложенията към него, подробно описани на страница 6, точка 1 от първоначалната искова молба, тъй като към оригиналната искова е била приложила само един екземпляр за купувачката.

Тъй като искът й е бил по чл. 26 от ЗЗД за обявяване за нищожна сделка, е представила екземпляр само за купувачката. Счита, че с това тя е изпълнила предписаното от съдия докладчика в разпореждането.

Твърди, че в Определение № 42/13.01.2022 г., постановено по същото това дело, от същия съдия докладчик, с което прекратява делото, на страница 2 документира, че не е представила преписи от приложенията към първоначалната искова молба, съобразно броя на ответниците. Сочи, че такова указание няма в разпореждане № 621, като там се казва „няма искова молба и приложения“, а тук се казва, че е приложила искова молба, а не е приложила приложенията. Излага, че й се вменява нещо, което не й е предписано. Сочи, че тя с предходната молба е изпълнила указаното.

Твърди, че в определение № 157 на Окръжен съд – София, постановено по в. гр. д. № 91, на страница 5, ред 1.3. е написано, че не е представила преписи от исковата молба с приложенията, видно от докладната на съдебния деловодител. Твърди, че съдебният деловодител в докладната си пише друго – че не е имало преписи от приложенията, имало е само искова молба без приложения. Счита, че тази молба се явява като подкрепа на допуснатата от 3 съдия докладчика грешка, че тя не е представила. Счита, че това определение е „събирано от девет брода вода, за да се прекрати делото, защото този процес за недоказания строеж ние сме един мини казус от Варна – корупция облечена във власт.“

Счита, че тази докладна от подсъдимата е по повод и да подкрепи, защото тя като е получила определението, е отишла да провери в съда. Там на трети в кориците на делото, „описала съм го и в жалбата“, че там са били и трите комплекта – оригиналната искова молба с щемпела, която е пуснала по пощата, ксерокопие на текста на исковата молба, с приложенията към нея и индикираното копие под синьо индиго, което е представила на 06 декември с молба № 3299. Твърди, че към делото е единствено и само това индикирано копие, като друго копие не е имало, което е описала. Излага, че това твърдение какво е установила е го показала на подсъдимата, и в качеството си на специалист „Държавно управление и администрация, и съдебна администрация“ е попитала защо вторият екземпляр не е прикрепен. Твърди, че не е получила отговор, а е била скастрена. Счита, че тук се доказва, че на 2 септември в съда са получени два пълни комплекта.

Твърди, че при постановяването на мотивите не е преценено, че в разпита по чл. 277 в съдебното заседание на 12 декември подсъдимата е заявила, че е написала докладната, защото е изпаднало копие. Счита, че това копие, което е било изпаднало, тя вече го е била имала и го е докладвала на съдия докладчика. Счита, че го е имала, защото го е получила на 02 септември от колежката си. Защо тогава тя е искала да се разгледат записите и след това на следващия ден се отказва? Защото, като се видят записите – те са цветни, ще се види какво е получено. Сочи, че нейното признание е налично, че искова молба с приложенията ксерокопие е приложено още на 2 септември в делото, като след това се появява ново твърдение, че било изчезнало.

Излага, че при постановяването на мотивите не са обсъдени и свидетелските показания на разпитаните в качеството на свидетели членове на комисията, извършила измерването – административният секретар на съда и системният администратор, които казват, че тя не е обявила, че нещо липсва, не е уведомила нито комисията, нито председателя.

Счита, че друго противоречие в мотивите е това, че не се дава вяра на протокола, съставен от комисията при измерването, но комисията при измерването, назначена от председателя на РС – Б. е установила, че пратката е 4

152 грама, тоест в момента, в който е измерена. Същото е документирано и се установява и от вещото лице в заключението си, и е документирало в протокола от 07.11.2025 г. на страница 3, където са уточнени и мерките.

Твърди, че се установява, че пощенската пратка, дори и след унищожаването на плика от нейна страна, актуалното й тегло е 152 грама. Установява се, че в съда е получена оригинална искова молба с приложенията и ксерокопие на текста на исковата молба с приложенията. Установява се, че индикирано копие от искова молба без приложенията не е получавано.

В заключение моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, да бъде осъдена и да й бъдат уважени всички искания от молбите, включително и предявения граждански иск изцяло.

В съдебно заседание въззиваемата П. Д. Н., редовно призована, не се явява, като се представлява от упълномощиния си защитник – адв. С. С. от САК.

Защитникът моли настоящата инстанция да остави въззивната жалба без уважение, да остави в сила атакуваната присъда и присъди направените от подзащитнита му разноски пред въззивната инстанция.

Счита, че от целия събран до момента материал на хартиен носител няма данни, както и с предвидените в НПК способи не се е доказало подзащитната му да е извършила престъпно деяние по отношение на тъжителката. Твърди, че предявеното обвинение за клевета към подзащитната му не се е доказало по никакъв начин, тъй като в докладната на подзащитната му от 04.02.2022 г. с вх. № 580, до съдията докладчик по гр. д. № 1699/2021 г., не се съдържат никакви клеветнически твърдения, никакви позорни обстоятелства или позорящи обстоятелства тъжителката, нито се съдържат неистини, които да целят и да обективират умисъл за извършено престъпление от страна на тъжителката. Заявява, че не са налице такива обстоятелства и счита, че твърдението за извършено престъпление „клевета“ от подзащитната му не се е доказало.

Моли настоящия състав да провери и момента на узнаване на тъжителката за докладна № 580/04.02.2022 г. и в тази връзка дали е спазен 6месечният срок, след като тъжителката е узнала за тази докладна за предявяване на тъжбата. Счита, че този срок е нарушен, тъжителката е подала тъжбата извън предвидения 6-месечен срок.

5

По изложените съображения предлага на въззивната инстанция или да прекрати производството, поради това че тъжбата е просрочена и да присъди направените разноски, или да потвърди оправдателната присъда на РС – Луковит.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, допълненията към нея, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Луковит и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззиваемата П. Д. Н., с ЕГН ********** е родена в гр. Б., български гражданин, със средно образования, разведена, не е осъждана, живее в гр. Б..

Въззивничката В. Т. П. е български гражданин, с полувисше образование, неомъжена, неосъждана, живуща в гр. Б..

По повод подадена искова молба от В. Т. П. било образувано гр.д. № 1699/ 2021 г. на PC - Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и заявен петитум за обявяване на нищожност на договор за покупкопродажба на 1/2 идеална част от УПИ, ведно е построена в имота едноетажна масивна жилищна сграда, сключен между Х.А.К., като продавач и М.Ц.М., като купувач - „сделка изповядана на 13.06.2006 г. с нотариален акт № 181, том I, peг. № 2064, н.д. № 162 на нотариус № 418 - Т.Р., с район на действие PC - Б.“. Ищцата е посочила, че е собственик на останалата 1/2 ид . ч. от УПИ, като е посочила, че продажбата е извършена без необходимите строителни книжа, поради което сделката се явява изповядана в противоречие със закона.