Решение № 94 от 25.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Анг. Ат. Г. като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600221 по описа за 2022 година С Присъда № 109 от 07.12.2021г., постановена по НОХД №3641/2020г., Pайонен съд - Бургас признал подсъдимия Е. К. П., ЕГН **********, за виновен в това, че на 06.06.2019г. в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“, на кръгово кръстовище до хотел „Мираж“ се заканил с убийство на И. Я. Т., насочвайки срещу него пистолет и изричайки думите „Ей сега ще те утрепа, ще ти пръсна мозъка“ и „Ще ти го завра в устата и ще ти пръсна черепа“, след което нанесъл удар с дръжката на пистолета в областта на лявото слепоочие и това заканване би могло да възбуди у Т. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му наложил наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

1

С присъдата подс. П. бил осъден да заплати на гражданския ищец И.Т. сумата от 1 000.00 лева, от които 500.00 лева, представляващи обезщетение за причинените му вследствие на заканите за убийство неимуществени вреди и 500.00 лева – неимуществени вреди за нанесената му телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 06.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил гражданския иск за сумата над 1 000.00 лева до предявения размер от 6 000.00 лева. Осъдил подсъдимия да заплати и следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева.

Със същия съдебен акт, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сторените в досъдебното производство разноски в размер на 1 439.62 лева, а по сметка на Районен съд Бургас – да заплати направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на 396.25 лева и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК като вещи, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на умишленото престъпление, съдът отнел в полза на държавата следните веществени доказателства: 1 бр. газсигнален пистолет марка „Екол“, модел „Р-29“, калибър 9 и 15 бр. газсигнални патрони, предадени на съхранение в служба КОС при Пето РУ на МВР-Бургас.

Срещу така постановената присъда била подадена въззивна жалба от подс. П., чрез защитника му – адв. Р.Н. от АК-Бургас, съдържаща оплаквания за неправилността и незаконосъобразността й, както и за постановяването й при липса на безспорни доказателства за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, поради което се иска нейната отмяна.

Във въззивното съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован. Счита, че фактическата обстановка била правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител и граждански ищец Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник – адв. С.К. от АК-Бургас, който моли 2 подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена. Съдът бил анализирал доказателствата по делото обстойно и бил обсъдил всички възникнали между тях противоречия, и извел правилната фактическа обстановка. Материалният закон също бил приложен коректно и не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П., редовно призован, се явява лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. Р.К. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, в която подс. П. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Доказателствата по делото, в частност свидетелските показания били противоречиви, а анализът им, извършен от районния съд, не бил задълбочен в достатъчна степен. Съдът бил приел, че престъплението, освен с действия, било осъществено и посредством думите „Ей сега ще те утрепя. Ще ти пръсна мозъка, ще ти го завра в устата и ще ти пръсна черепа“, а такива показания не се съдържали в нито един от разпитите на свидетелите, включително и в този на пострадалия. Единственият очевидец на случилото се бил свид. П. Т., който бил категоричен, че такива думи и изрази не били отправени от подсъдимия. Сочи се още, че от мотивите към присъдата не можело да се установи как съдът бил достигнал до извода, че деянието било осъществено от подсъдимия при пряк умисъл.

В последната си дума подсъдимият П. не признава вината си и моли да бъде оправдан. Сочи, че думите, за които се твърдяло, че бил изрекъл, не присъствали в изказа му и съответно не ги употребявал. Деянието по настоящото дело се било случило спонтанно и поради уплахата му от изречени от частния обвинител Т. обиди и заплахи. В автомобила си превозвал две бременни жени и след като видял, че последният се връщал към автомобила си помислил, че същият щял да вземе нещо оттам, поради което извадил и държал пистолета си, но единствено с цел да респектира Т.. С категоричност отрича да е отправял заплахи с пистолет към последния и да му е нанасял удари.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, както и в съответствие с чл. 314 НПК, установи следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща в преобладаващата си част на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият Е.П., ЕГН **********, е роден в гр. ******* и е с постоянен адрес в гр. *******, ж.к. „********“, бл. ** ,вх.*, ет.*. Той е *********, ********** гражданин, *******, с ****** образование, работи като ******** и е *******.

На 06.06.2019г., в гр. Бургас, около 14:00 часа, частният обвинител и граждански ищец - свид. И.Т., управлявал лекия си автомобил марка „****“, модел „*******“, с рег. № *******, като заедно с него, вдясно на задната седалка, се возел свид. П. Т.. Когато навлязъл в кръстовището с кръгово движение, находящо се до хотел „Мираж“, движейки се в крайна лява лента за движение, в посока от ж.к. „Изгрев“ към ж.к. „Славейков“, двигателят на автомобила угаснал и същият преустановил движението си. В същия момент, непосредствено зад него се движел лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ********, управляван от подс. Е.П. , в който на предната дясна седалка се возела съпругата му – свид. О. П., а на задната седалка седели свид. Г. П. – сестра на подсъдимия, и малолетният (на 4 години) син на подсъдимия. В продължение на няколко секунди автомобилът на свид. Т. не възобновил движението си, поради което подс. П. подал звуков сигнал чрез клаксона на автомобила си. Тъй като не последвала реакция от страна на Т., П. подал звуков сигнал за втори път, но по-продължителен. В този момент Т. излязъл от автомобила, след което същото сторил и П.. Двамата си отправяли различни, неустановени и неконкретизирани по делото обидни думи, след което подс. П. взел от автомобила си торба, от която извадил притежавания от него газ-сигнален пистолет марка „Екол“, модел „Р-29“, калибър 9, при което свид. Т. влязъл обратно в автомобила си. Подсъдимият се приближил до автомобила на последния, опрял пистолета в главата му и му заявил: „Ей сега ще те утрепя, ще ти пръсна мозъка“; „Ще ти го завра в устата и ще ти пръсна 4 черепа“, след което с неустановена част на пистолета ударил свид. Т. по главата, в областта на лявото слепоочие. При удара един от снарядените в пистолета патрони паднал в купето на автомобила на пострадалия, на стелката пред предна дясна седалка. Незабавно след това П. се качил в своя автомобил, потеглил с него и се отправил в посока изхода на гр. Бургас. Свид.

Т. успял да стартира двигателя на автомобила си и се отправил след подс. П., като в движение успял да направи снимки на автомобила на нападателя с мобилния си телефонен апарат. Докато пътували в района на новостроящата се спортна зала в гр.Бургас и двата автомобила се движели по бул. „Стефан Стамболов“, успоредно един до друг, през отворения прозорец свид. Т. казал на подс. П., че ще му плати пари, след което поели в различни посоки.

Пострадалият отишъл във Второ РУ-Бургас, но бил препратен към Пето РУБургас, тъй като местопроизшествието се намирало в района на посоченото полицейско управление и там Т. сигнализирал за стореното му.

Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по делото доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите И.Т., П. Т., О. П., Г. П. (включително и от прочетените съответно на основания чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл. второ от НПК и чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на последните трима посочени, дадени в хода на досъдебното производство) и В. И., както и частично от обясненията на подсъдимия П. (включително и от прочетените на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК показания на последния, дадени в хода на досъдебното производство); от писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за разпознаване на лица; от заключенията по изготвените съдебномедицинска, балистична и допълнителна към нея, и съдебна психиатрична и психологична експертизи; от протоколите за доброволно предаване, писма, докладни записки, писмо от Община Бургас, справка за съдимост по отношение на подсъдимия и други.

В действителност част от свидетелските показания по делото са противоречиви, но районният съд е изследвал отделните доказателствени източници обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване, чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка, съответно - да разкрие обективната истина, така както повелява принципът, заложен в чл.13 от НПК. Анализът на доказателствата е извършен при 5 съобразяване правилата на формалната логика, поради което се споделя от настоящия състав, с изключение на някои обстоятелства изложени по-долу.

Най-напред следва да се посочи, че правилно съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетеля Т. като обективни, последователни, правдиви и логични. Чрез тях детайлно се проследяват действията на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Наред с това те се подкрепят от надлежно приобщените свидетелски показания на св.Т. и приложените по делото експертизи – съдебномедицинска и балистична, ведно допълнителната към нея, както и от част от показанията на останалите свидетели по делото, които впрочем също са били напълно основателно и законосъобразно приобщени по съответния ред. Изводимите от тези доказателствени източници фактически данни безспорно сочат, че подс. П. при възникналия между него и пострадалия конфликт е отправил инкриминираните закани, както и е нанесъл с пистолета си удар на последния в лявата слепоочна област на главата му. Въззивният състав обаче счита, че по делото не са налични категорични доказателства, от които да следва единствен извод, че ударът е нанесен с дръжката на пистолета, каквото обвинение е повдигнато на П. с обвинителния акт и е безкритично прието от районния съд. Посредством заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на вещото лице, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, се изключва възможността ударът да е бил нанесен с дулото на пистолета, както именно сочи пострадалият. В показанията си Т., а също и свид. Т. в показанията си от досъдебното производство, твърди, че след като му опрял пистолета в слепоочието и го заплашил, подс. П. го блъснал с дулото и го ударил. Тази версия беше опровергана, тъй като според експерта, в чиито показания въззивният съд не намери основания да се съмнява, подобен удар би оставил специфична следа от цевта на оръжието, а такава липсвала. Вярно е, че в заключението си последният е допуснал възможността ударът да е бил нанесен с твърд предмет (какъвто е пистолетът) с неограничена удряща повърхност, който обаче може да бъде от всяка част на пистолета. След като не е налице буквално нито едно доказателство, сочещо че телесната увреда е нанесена с дръжката на оръжието, то неправилно съдът е възприел именно този механизъм на извършване на деянието. С категоричност може да се заключи, че ударът е бил нанесен с пистолета, но не може да се установи с коя точно 6 конкретната част от него. Това прецизиране на атакуваната присъда не води до извод за допуснато съществено нарушение закона ,а е във връзка с осъществяване на правомощията на въззивната инстанция по чл.316 НПК да установява нови фактически положения, различни от приетите от първостепенният съд.