Решение № 4 от 14.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Смолян, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова

Членове:

Елен М. Маламов

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева в присъствието на прокурора Д. Стр. като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно административно наказателно дело № 20215400600128 по описа за 2021 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от 01.11.2021г., депозирана от адвокат Ив. Ап. – защитник на подсъдимия Р. С. Ст., със съдебен адрес: гр. Смолян, ул. „Б.“ № 11, ет.1, офис 3 против Решение № 163/ 28.10.2021г., постановено по АНД № 492/ 2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, с което подсъдимият Р.С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.

316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със същото решение подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на ОДМВР – гр. Смолян парична сума в размер на 360 лева, представляваща направени разноски по делото за назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за недоказаност на обвинението и постановяване на присъдата при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1

Настоява се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, с който въззивният съд да признае подсъдимия Р.С. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимият Р.С., редовно призован, не се явява.

Представлява се от неговия защитник – адв. Апостолов, който поддържа въззивната жалба.

За Окръжна прокуратура – гр. Смолян, редовно призована, се явява заместник – окръжният прокурор Д. Стр.. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и допълнителното писмено изложения към нея, изразеното становище на страните в съдебно заседание и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 163/ 28.10.2021г., постановено по АНД № 492/ 2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян подсъдимият Р. С. Ст. е признат за виновен в това, че на 05.06.2019 год., в град Смолян, в сградата на Териториално поделение на НОИ – гр.Смолян , съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, съставен с цел да бъде използван за доказване на трудов стаж, представяйки го пред Л. Г. - специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – гр.Смолян, а именно - Удостоверение обр. УП[1]30 с №86/31.12.1996 год., издадено на името на Р. С. Ст., на което е придаден вид, че е издадено от длъжностни лица на ГДКБУМКЦ „Здраве“ — гр.София, приложено към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – обр. УП-1, с вх. №211320-412/05.06.2019 г. на ТП на НОИ – гр.Смолян, като от него за самото съставяне на документа не може да бъде търсена наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК.

На основание чл. 78а, ал.1 НК подсъдимият Р. С. Ст. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия С. да заплати в полза на ОДМВР – гр. Смолян парична сума в размер на 360 лева, представляваща направени разноски по делото за назначената в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза.

След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:

През 1971 подсъдимият С. започнал работа в ОУ „В. Л.“ с.З. на длъжността „домакин“, където работил до 31.08.1974 год. След това в периода от 01.02.1982 год. до 31.01.1985 г. същият работил в ТП „Държавно ловно стопанство „Извора“ гр.Девин като „старши лесничей“. В периода от 2 м.10.1988 год. до м. 09.1991 год. упражнявал трудови функции в „Доспат метал“ гр.Доспат в механичен цех като „монтажник“. Последвал период от няколко години, през който подсъдимият не бил осигуряван. През периода от 1997 год. до 2010 год. с известни прекъсвания, С. работил в различни фирми на еднолични тръговци, които надлежно нанесли осигурителният му стаж в издадените му осигурителни книжки. Трудовият стаж в посочените предприятия бил надлежно нанесен в двете трудови книжки и осигурителните книжки на обвиняемия С..

През 2018 г., подсъдимият С. решил да упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на 10.12.2018г. отишъл в ТП на НОИ гр.Смолян и подал заявление обр.УП-1 с вх.№2113-20-1347/10.12.2018 год.

Към това заявление обвиняемия представил следните документи: трудова книжка №2/30.03.1986 год., трудова книжка № 7/03.05.1985 год., удостоврение обр. УП - 2 №1/09.01.2013 год., удостоврение обр.УП - 2 № 564/16.02.2018 год., удостоврение обр.УП - 3 № 10/15.11.2010 год., удостоврение обр. УП — 15 № 5516-15-1/28.02.2018 год., осигурителна книжка №**********/04.04.2008 год. и военно - отчетна книжка № 041678/1972г.

След извършване на съответните проверки от служителите на НОИ, с Разпореждане от 07.01.2019г. на подсъдими било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО с мотиви, че същият е навършил изискуемата възраст от 64г. и един месец, но нямал изискуемия осигурителен стаж от 38 години и шест месеца, като недостигащият осигурителен стаж бил в размер на седем години, пет месеца и шестнадесет дни. Постановеното разпореждане не било обжалвано от подсъдимия по административен ред пред по – горестоящия административен орган.

Поради това, че нямал необходимия осиурителен стаж, подсъдимият решил да си набави документ, удостоверяващ липсващия му стаж. В изпълнение на това свое решение, подсъдимият С. по неустановен по делото начин се снабдил с Удостоверение обр. УП-30 с № 86/31.12.1996 г., издадено от името на ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София, в което било посочено, че подсъдимият Р.С. е работил на длъжност „оператор на спиц машина“ в периода от 01.10.1992 год. до 31.12.1996 г. и има трудов стаж от четири години и два месеца, който бил от втора категория /съгласно чл.31б от ПКТП/. Така посоченото удостоверение било издадено на името на подсъдимия Р.С..

На 05.06.2019 год. Р.С. отишъл в отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ гр.

Смолян и подал пред св. Г. - специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ ново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това удостоверение приложил документи, включително и издадено Удостоверение обр. УП- 30 с №86/31.12.1996 год., от ГДКБУМКЦ „Здраве“ гр.София, което не било представено при подаване на предходното заявление.

Депозираното от С. заявление било заведено под № 2113-20-412/05.06.2019г.

Контролни органи при ТП на НОИ – гр. Смолян се усъмнили в 3 автентичността на депозираното Удостоверение обр. УП-30 с № 86/31.12.1996., доколкото същото било в почивен ден – 31.12.1996г./неделя/, положеният печат бил нечетлив, стажът не бил нанесен в трудовите книжки на осигуреното лице, както и липсвал Булстат на осигурителя ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София. При извършената проверка било установено, че в ТП на НОИ - гр.София нямало данни за регистриран осигурител с наименование ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр. София. По този повод посочения в удостоверение обр. УП-30 с №86/31.12.1996 г. осигурителен стаж от четири години и два месеца, който бил от втора категория, не бил зачетен от органите на ТП на НОИ - Смолян и било издадено Разпореждане №**********/06.08.2019 год., с което било отказано на обвиняемия отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обвиняемия обжалвал издаденото разпореждане, като в жалбата посочил наименования на различни предприятия, които евентуално биха могли да бъдат правоприемници на ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София.

С Решение на Директора на ТП на НОИ - Смолян № 1012-2053#1/25.10.201г. било отменено разпореждане № **********/06.08.2019 г. на Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – гр. Смолян, с което било отказано на обвиняемия отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а преписката била върната на пенсионния орган за ново разглеждане и произнасяне с указания за извършване на допълнителни проверки на осигурителния стаж на Р.С. в ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София, вписан в удостоверение обр. УП-30 с №86/31.12.1996 год. С оглед направените от обвиняемия искания в жалбата са извършени проверки в първичната документация на осигурителите „Лозана“ ЕАД, обувен завод „Девети септември“ – гр. София и обувен завод „Петър Ченгелов“ – гр.Пловдив, които са били посочени като такива, които биха могли да имат отношение към оспореният осигурителен стаж. В изпълнение на дадените указания, органите на НОИ извършили проверка в първичните документи на осигурителя „Кавалер“ АД гр.София (правоприемник на завод „Девети септември“) и е установено, че в разплащателните ведомости липсвали данни за работника Р.С. за периода от м.10.1992 год. до м.12.1996 год. При осигурителя „Лозана“ ЕАД също била извършили проверка, като е установено , че това дружество е правоприемник на ПП „Здраве“, ПП „Люлин“ с цехове „Стара планина, Витоша, Пирин, Еделвайс, Турист, Балкан и ПП „Напредък“ с цехове 1,2,3,4,5,6 и 11 и на част от ведомостите на „Тракийско творчество 78-79“. В хода на проверка била представена декларация от управителя Ю.

Андр., който декларирал, че подсъдимият Р.С. не фигурира в съответните ведомости, както и в дневниците за регистрация на започващите работа служители. Органите на НОИ извършили проверка на осигурителя обувен завод „Петър Ченгелов“ – гр.Пловдив. Установено е ,че в предадените ведомости и документи на „Флавия“ АД – гр.Пловдив (правоприемник на обувен завод „Петър Ченгелов“) за периода от 01.10.1992 год. до 31.12.1996г.

Р.С. не фигурира като работник.

С оглед на установеното отново било издадено разпореждане, е което било отказано на подсъдимия Р.С. да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, което било потвърдено от Директора на ТП на НОИ гр.Смолян. В законоустановения срок подсъдимият С. го обжалвал и било образувано адм. дело №192/2020 год. по описа на Административен съд 4 гр.Смолян, което приключило с Решение № 197 от 23.07.2020г. по административно дело № 192/2020г. по описа на Административен съд – гр.

Смолян, с което административният съд е отменил Решение № Ц1012-2010#1/22.05.2020г. на Директора на НОИ – гр. Смолян и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Постановеното съдебно решение на Аадминистративен съд гр.Смолян е обжалвано и потвърдено от Върховния административен съд.

По делото е назначена съдебно - почеркова експертиза. Според депозираното заключение от вещото лице Узунов, подписите на позиция „Изготвил“, на позиция „Ръководител“ и на позиция „Главен счетоводител“ в оригинала на Удостоверение обр. УП - 30, № 86/31.12.1996 год. не са положени от подсъдимия С.. Вещото лице е посочило, че подписите в графа "Изготвил" и "Ръководител" вероятно са положени от едно и също лице, като положеният печат не съдържа надписи и думи, които да се доближават до наименованието на осигурителя ГДКБУМКЦ „Здраве“ и седалището му в гр.

София – установени са знаци "Кмет" и "Кметство", както и символ петолъчка.

Настоящият съдебен състав също кредитира заключението на вещото лице като обосновано, непротиворечиво и компетентно изготвено.

Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите М. П., П. Д., както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на свидетелите В. М., Л. Г., Ю. Бл., Д. Т., С. Хр. и Ан. Ив., заключението на вещото лице по изготвената съдебно – почеркова експертиза. Фактическата обстановка, приета от Районен съд – гр. Смолян е установена въз основа на всички доказателства, събрани в съдебното производство, в съответствие с нормите на НПК.