Решение № 331 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4045 от 20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 8768/2022 г., Софийски градски съд, І-21 състав е осъдил Прокуратура на Република България гр. София, да заплати на С. Б. Х. сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушение на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., преобразувано в гр. дело № 780-II/1998 г. на ВОП София, впоследствие ДП № II-048/1999 г. на ВОП София, ведно със законната лихва от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛИЛ искът с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ над тази сума до предявения размер от 120 000 лева.

Съобразно изхода на спора, с решението са разпределени разноските между страните.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

Ответникът Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, 1 ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 02.08.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 07.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 73456 постановеното първоинстанционно решение изцяло в неговата осъдителна част за сумата от 60 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Предвид горното същата е редовна.

По същество въззивникът-ответник поддържа, че в обжалваната му част решението е недопустимо, евентуално неправилно-постановено в нарушение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В проведеното открито съдебно заседание, представителят на ответника изрично заявява, че не поддържа въведеното с въззивната жалба възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищцата да води иска, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа единствено възражението си за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, при условията на евентуалност прекомерност на присъденото обезщетение.

Твърди неправилност на решението и в частта относно определения начален момент на дължимостта на законна лихва върху главницата. Твърди се, че тъй като производството не е приключило, лихвата е дължима от датата на предявяване на исковата претенция-17.08.2022 г., а не така както е присъдена от първоинстанционния съд от 17.08.2019 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, при условията на евентуалност-да намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата в първоинстанционното производство чрез 2 нейния процесуален представител адвокат Ф., надлежно упълномощена с пълномощно приложено в първоинстанционното дело, съответно на л.143.

Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението в обжалваната му част и да остави без уважение въззивната жалба по подробни аргументи и съображения развити в отговора.

Ищцата С. Б. Х. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 15.08.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 29.08.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 78970/29.08.2023 г. постановеното първоинстанционно решение изцяло в неговата отхвърлителна част за сумата от 60 000 лв., представляваща разликата над присъденото обезщетение от 60000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2019 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуалния представител на ищцата адвокат Ф., надлежно упълномощена с пълномощно приложено на л.143 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внЕ.а с вносен документ от 29.08.2023 г., приложен към въззивната жалба.

Предвид горното същата е редовна.

По съществото въззивникът-ищец поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, в частност със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от нарушението по чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС по подробни аргументи по съществото на спора развити във въззивната жалба.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата претенция за горницата над 60 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законните лихви. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът в първоинстанционното производство.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в оспорваната от ответника част, както и да го отмени в обжалваната от ищцата част и да постанови ново по съществото на 3 спора като уважи разликата до пълния предявен размер по съображенията подробно изложени както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба на ответника.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и отмени първоинстанционното решение като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същото е в противоречие както с принципа на справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, така и с установената към момента практика на ВКС по тази категория дела.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, предявен от С. Б. Х. срещу Прокуратурата на Република България, за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на висящото следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през месец януари 1991 г. до момента на подаване на исковата молба.

От събраните пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че наказателно производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е започнало на 30.01.1991 г., както и че към постановяване на съдебното решение, същото не е приключило. На съда е служебно известно, а и се установява от приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че производството по следственото дело е прекратено с Постановление от 31.05.2022 г., поради настъпила смърт и на последния 4 обвиняем, което и по жалба на пострадалите лица е отменено с влязло в сила на 22.12.2022 г. Определение № 1223, постановено по ч.н.д. № 821/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, 6-ти наказателен състав и делото е върнато на ВОП за продължаване на процесуално-следствените действия. От представените пред настоящата въззивна инстанция нови писмени доказателства, се установява, че ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, пр.пр. № 3/2001 г. по описа на ВОП-София, продължава с предявяване на пострадалите на материалите по разследването, като на ищцата конкретно материалите са предявени на 07.12.2023 г., видно от приетата по делото призовка. Не се спори, че процесното дело е образувано срещу Т. Х. Ж. и о.з.ген.полк. Д. И. С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991 г. - 30.06.1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени лицата Д. И. С., Т. Х. Ж., Г.

И. А., П. Ш. М., П. П. К.. В последствие на Д. С. било повдигнато ново обвинение по чл.387, ал.2 от НК (за престъпление по служба), от което са произлезли тежки вредни последици. Обвиняемите Т. Ж. и Г. А. са били привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Д. С..

Не е спорно също така, че на 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внЕ. обвинителен акт срещу о.з.ген.полк. Д. С., Т. Ж. и Г. А., като по внЕ.ия обвинителен акт било образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С Разпореждане по НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия, Заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия генерал-майор Ч. е върнал делото за допълнително разследване. Делото е върнато в Прокуратурата на въоръжените сили на 09.02.1995 г. за изпълнение на указанията. По-късно, на 19.12.1997 г., обвинителен акт по следствено дело №1/1991г. бил отново внЕ. във Върховния касационен съд и било образувано НОХД № 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с Разпореждане от 28.04.1998г. съдия подп. А. И. е върнал делото повторно за извършване на допълнително разследване, поради това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998 г. на о.з. полковник В. Б.- прокурор при СВОП следствено дело № 1/1991 г. по 5 описа на Прокуратурата на въоръжените сили било преобразувано в сл. дело №780-Н/1998г. по описа на СВОП. Впоследствие и спрямо обвиняемите Т. Ж. и Д. С., наказателното производство е прекратено, поради смъртта на всеки един от тях. С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина. На 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер- Н-048/1999 г. по описа на ВОП-София. По това дело била изпратена молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица.

С постановление от 04.10.2018 г. на военен прокурор при ВОП-гр.

София, наказателното производство по ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОПСофия е спряно на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.2, вр. с чл.242, ал.1, предл.2 от НПК. От това постановление се установява, че към датата на издаването му са били установени и разпитани 369 свидетели-лица със сменени имена, принудително въдворени в ТВО-Белене, от общо 446 пострадали лица. Установени са още 38 свидетели, които обаче са починали и не са могли да дадат свидетелски показания. По-голяма част от тях са починали на територията на Република Турция, като актовете за смърт и удостоверения за наследници на починалите лица са били издадени по надлежния ред от компетентните органи в Република България. Не са разпитани 35 лица, които преобладаващо се намират на територията на Република Турция и продължително време отсъстват от страната. Повечето от тях трайно са се заселили в Република Турция и не посещават Република България. Задължителният разпит на тези лица не е постигнат дори и след изготвяне, изпращане и получаване на резултатите от три съдебни поръчки за правна помощ от Република България до Република Турция, поради което е изготвена и изпратена по надлежния ред нова, четвърта подред съдебна поръчка до Република Турция за установяване и разпит на тези 35 лица, която до момента на постановяване на определението не е изпълнена. Прокурорът и предвид гореизложеното, както и предвид Определение № 3730/03.09.2018 г. на СГС, НО, 22 състав, постановено по реда на чл.369, ал.3 от НПК по молба на пострадалата Топал, с което е определен едномесечен срок за произнасяне от прокурора, е приел, че единствена възможност за решаване на делото по същество е неговото спиране.