Решение № 528 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500583 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Р.Х., против Решение №441/11.12.2024г., постановено по гр. д.

№ 1855/2023г. по описа на РС- К., с което са отхвърлени предявените от търговското дружество искове за признаване на установено в отношението между страните, че ответника по делото И. И. К., ЕГН:**********, от гр. К., ул. „*** , му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №937/2023 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: - 1148.51 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г.; 195.14 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2018 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г. до изплащането на вземането.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и уважаване на предявените от жалбоподателя искове като основателни с присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В подадения от адвокат Е. К. , в качеството на назначен по делото особен представител на въззиваемата И. И. К., ЕГН:**********, въззивната 1 жалба се оспорва като неоснователна с искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против И. И. К., ЕГН:**********, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1148,51 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.04.2018г. до 28.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. К., ул. ***, и сумата от 195,14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.06.2018 г. 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 25.05.2023г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена Заповед №549 от 01.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №937/2023г. по описа на Районен съд-К..

За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект на ответника, находящ се в гр. К., ул. ***, както и че за процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на 2 същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за процесния период общи условия са представени и приети по делото.

Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лицасобственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8 от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на право на собственост или право на ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право на ползване или строеж върху имота.

В настоящия случай от представената в първоинстанционното дело справка за вписвания , отбелязвания и заличавания в служба по вписванията – К. за периода 01.01.1999г.-11.05.2023г. се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2003г., обективиран в нотариален акт №64,том 10/17.12.2003г. При тези данни и с оглед посочената по-горе правна рамка, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е налице облигационно отношение, като към процесния период ответницата, като собственик на процесния недвижим имот, е имала качеството потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги.

С оглед оспорването от страна на ответника , че ищцовото дружество не е доказало да е представило стоките и услугите,чието заплащане претендира, както и че са налице основания за служебното им начисляване, съобразно отбелязването направено в представените по делото карнети , то съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице сочените предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства, не са ангажирани.

Във връзка с твърденията на ищеца по делото са приети като доказателства карнети за процесния имот досежно водомер с № 13301003416.

3

От анализа на същите се установява, че за целия процесен 51 - месечен период са вписвани количества доставена вода,като през периода 30.04.2018г.29.06.2020г. са отчетени посредством показания на водомер, но срещу вписаните данни от водомера липсват положени подписи, с изключение на няколко – общо 3 за целия процесен период. За останалия период 29.06.2020г.26.09.2023г. е отбелязано , че са начислени служебно.

Съгласно Общите условия на ищцовото дружество количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К-оператора. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която е необходимо да бъде положен подпис на потребителя или негов представител срещу отчетените данни от индивидуалния му водомер.

От изложеното се мотивира извод, че представените карнети с отразени показания не са оформени съгласно Общите условия на ВиК оператора и съобразно Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, следователно извършените вписвания на количества доставена вода не могат да бъдат противопоставени на ответник, който е оспорил задълженията.

Ето защо и всички впоследствие съставени от ищцовото дружсество фактури,справки и други документи,основани на нередовно отразените в карнетите количества,не могат да имат доказателствена стойност. Наличието на изискуемите съгласно Наредба №4 и общите условия първични документи не може да бъде заместено от частни документи, съставени едностранно от дружеството и удостоверяващи изгодни за него факти,както и със съставените от дружеството фактури.Обстоятелството,че фактурите са надлежно осчетоводени в дружеството също не може да се приеме за убедително доказателство, че отразените в тях доставки са реално извършени при липсата на доказателства за реално извършен отчет на съответните измервателни уреди ,удостоверен с подпис на абоната.В обобщение се налага извода, че ищцовото дружество не доказва да е представило на ответника стоките и услугите,чието заплащане претендира,поради което исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №441/11.12.2024г., постановено по гр. д.№ 4

1855/2023г. по описа на РС- К., ІІ гр.с.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Е. К.- особен представител на И. И. К., ЕГН:**********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5