Решение № 633 от 01.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Монтана, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100947 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Б.К., както следва: иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата от 1. 366,59 лв. (триста шестдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и лизингови вноски за предоставени устройства по следните договори: Договор за мобилни услуги № 613196821 от 01.06.2015г., Договор за мобилни услуги № 621743503 от 20.06.2019г., Договор за мобилни услуги № 625364789 от 27.10.2021г., Допълнително споразумение № 059764060 от 27.10.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.10.2021г., Допълнително споразумение № 059764971 от 27.10.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.10.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625364844 от 27.10.2021г., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7341639125/05.10.2022г., фактура № 7342861135/05.11.2022г., фактура № **********/05.01.2023г. 2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.12.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

1

Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си за срочно заплащане на услугите, поради което е станал причина за съдебното производство. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение.. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва претендираните суми. Оспорва представените фактури, като прави искане ищецът да представи оригинали. На следващо място не били връчени на ответника. По договора за лизинг не е обявена предсрочната изискуемост. Чл. 12, ал. 2 от ОУ е неравноправна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч. гр. д. № 3232/2024 г. по описа на РСМ е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски.

От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и "Йеттел България" ЕАД /, са се намирали в облигационни правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизиниг, възникнали по силата на сключените договор за мобилни услуги, а именно Договор за мобилни услуги № 613196821 от 01.06.2015г., Договор за мобилни услуги № 621743503 от 20.06.2019г., Договор за мобилни услуги № 625364789 от 27.10.2021г., Допълнително споразумение № 059764060 от 2

27.10.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.10.2021г., Допълнително споразумение № 059764971 от 27.10.2021г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 27.10.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 625364844 от 27.10.2021г.

Ответникът не е оспорил истиността представените договори, ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги и му е предоставил описаните в договорите устройства и базови аксесоари за тях. В договора изрично е отбелязано, че потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е съгласил да спазва Общите условия на мобилния оператор.

Страните не спорят, че ищцовото дружество е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги във връзка с използването на мобилни номера.

По делото са представени фактура № 7341639125/05.10.2022г., фактура № 7342861135/05.11.2022г., фактура № **********/05.01.2023г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която към 06.10.2025г. ответникът има неплатени задължения за: за електронни съобщителни услуги - за застрахователни премии 161.25 лв. 15.98 лв.

189.36лв. по лизингови вноски Общият размер на задълженията е 366.59лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.

Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него.

Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е 3 декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В процесните договори страните са уговорили дължимостта на абонаментна такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на мобилните услуги.

Ето защо съдът достига до извод, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответния отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. За всеки от процесните мобилни номера е приложена справка за общо потребление, в която са разписани предоставените услуги и съответните такси за тях.

Няма оспорване от ответник да не са били предоставени услугите от ищеца, или да е бил в невъзможност да ползва услугите по вина на ищеца, така, че няма възможност да се освободи от отговорността да заплаща уговорените месечни такси по сключените между страните договори.

На следващо място ответникът не спори, че е получил лизинговите вещи, а и същото се удостоверява с положените от него подписи, че е ги е получил.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесните договори за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията му в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за такива услуги и общите условия на мобилния операртор. В чл. 4 от процесните договори за лизинг е посочено, че с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е омплектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта, т. е. доказва се, че ищецът е предал на ответника устройствата- мобилни апарати и базови аксесоари, предмет на гореописаните договори за лизинг.

4

Съгласно чл. 10 от от Общи условия на договор за лизинг всяка от страните може да развали договора с едностранно писмено изявление.

Съгласно чл. 11 от Общи условия на договор за лизинг лизингодателят може да развали договора за лизинг и в следните случаи: неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото прекратяване от Лизингополучателя в качеството му на абонат н а мобилни и/или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя или представяне на неверни или неточни данни. При разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя сума в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др.

Според чл. 12 от същите ОУ в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на договора, Общите условия и действащото законодателство: с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и Общите условия, и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми , както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими и/или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите и/или принудително да удовлетвори вземането си. Месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.

По делото не са ангажирани доказателства относно упражняването на потестативното право на ищеца да развали договора за лизинг при наличието на някоя от хипотезите по чл. 10 от Общите условия /ОУ/ към същия, съответно да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми по реда на чл. 12 ОУ.

Въпреки горното следва да бъде посочено, че процесните вземания 5 произтичат от договори за лизинг, в които са били определи размерите и падежите на лизинговите вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по погасителните планове, обективирани в договорите, следва да бъде съобразено в рамките на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договорите за лизинг. Длъжникът /ответникът/ дължи изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен между страните.

Позоваването н а предсрочната изискуемост /която е подвид на изискуемостта/ не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК. Следователно искът не може да бъде отхвърлен при безспорно установено неизпълнение на вземане, чиито падеж е настъпил – виж и задължителните за съдилищата разяснения по т.

1 о т Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., ОСГТК.

По делото не се твърди, а и не бяха представени доказателства, от които да изведе плащане от ответника.

С оглед на горното претендираните суми за неплатени мобилни услуги и лизингови вноски, следва да се уважи. Сроковете по договорите а лизинг са изтекли към момента на последното открито съдебно заседание, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид настъпването на срока за погасителните вноски.

Също така би се стигнало до недобросъвестно обогатяване от страна на потребителя, след като се установи, че е получил лизинговите вещи и не е заплатил или върнал същите. Поради горното съдът следва да уважи претенцията на ищеца за незаплатените вноски по лизинговите договори и потребените мобилни услуги.