Решение № 9 от 20.02.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Севлиево, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.ева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200441 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Д. Н.а К. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно постановление № ** от 27.10.2023 година на ***, с което на основание чл. 179, ал. 1, т.

5, предложение пето от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и лишаване отправо да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДв. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни съображения в тази насока.

По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 06.11.2023 година. Жалбата срещу същото е подадена на 09.11.2023 година, поради което следва да се приеме за допустима, като подадена в предвидения в закона срок от връчване на наказателното постановление и като такава следва да се разгледа по същество.

1

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 22.09.2023 година около 20:30 часа свидетелите Й. Г. и Д. С. пътували по път номер 404 /Севлиево – Велико Търново/ - Богатово – Севлиево – С. – Градница – Бериево – Дебнево към гр. Севлиево с лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ЕВ ****, когато на км. 11+700 в местността *** движещия се насреща им лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № *** навлязал в лентата им на движение, при което с лявото си странично огледало ударил в предното ляво огледало техния автомобил.

Водачът на автомобилът, който навлязал в насрещната лента за движение и ударил огледалото на автомобила им, не спрял, а продължил движението си към с. С.. Тотава свидетелят Й. Г. обърнал автомобила си и го последвал. Водачът на л.а. Ситроен – жалбоподателят К., спрял пред дома си в село Х. и излязъл от автомобила. Последвал разговор със свидетеля Г., който забелязъл, че жалбоподателят бил много пиян и неадекватен. Свидетелите Г. и С. видели, че жалбоподателят влязъл в дома си и изнесъл оттам още алкохол и започнал да пие, седейки на пейката през дома му. В това време, след като свидетелката С. се обадила в РУ на МВР – Севлиево и сигнализирала за случилото се на пътя, на място пристигнали полицейските служители Г. П. и М. К..

Същите провели първоначално разговор със свид. Г., който им обяснил как е настъпило ПТП – то, след което двамата полицейски служители опитали да проведат разговор с жалбоподателя, но той отричал първоначално за случилото се. Свидетелят П. огледал автомобилите и извършил проверка за употреба на алкохол на свид. Г..

Уредът отчел нулев резултат. След това поискал да изпробва жалбоподателя за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но същият категоричон отказал да бъде изпробван, въпреки няколкократното му подканяне. След това свидетелят П. съставил Протокол за ПТП, в който описал щетите по двата автомобила и пристъпил към съставянето на АУАН. В същия свидетелят П. описал горепосочените обстоятелства и квалифицирал нарушенията, които приел, че е извършил жалбоподателя, като нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на същия, актът бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят отказал да подпише акта, както и разписката за връчването му, което било удостоверено с подписа на свид. Г.. На жалбоподателя бил съставен и Талон за изследване № 070238, в който било описано обстоятелството, че отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и му било дадено време за явяване в ЦСМП – Севлиево за даване на кръвна проба за анализ. Жалбоподателят отказал да подпише и този талон.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор в ОДМВР, РУ Севлиево с номер ** от 27.10.2023 2 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му наложил глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 50,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал.

3, предложение първо от ЗДвП му наложил глоба в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП муналожил глоба в размер на 20,00 лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. П. и М. К. обясниха подробно пред съда как е протекла проверката, като потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка. И двамата свидетели заявиха, че са били изпратени на сигнал за настъпило ПТП, като дежурният по КАТ им бил обяснил, че участниците в произшествието се намират в село Х.. Именно поради това те са отишли направо там и от разговора със свид. Г. са разбрали, че малко по – рано вечерта е бил ударен в лявото странично огледало от движещ се срещу него и навлязъл в лентата му на движение лек автомобил Ситроен, водачът на който не спрял, а продължил движението си към село С.. Тогава свидетелят го последвал с автомобила си до мястото, където същият спрял, и видял, че от мястото на водача слязъл жалбоподателят К., който бил пиян и напълно неадекватен. Това обстоятелство било установено и от полицейските служители, които поискали няколко пъти жалбоподателят да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но същият категоричон отказал. Кочмалров отказал да подпише и съставения му на място АУАН, както и издадения Талон за изследване.

В хода на производството съдът допусна до разпит и изслуша свидетелите Й. Г. и Д. С., които обясниха, че са пътували с автомобила си „Сеат Ибиза“ към гр.

Севлиево, когато към 20:30 часа движещият се срещу тях лек автомобил Ситроен Ксара навлязъл в лентата им за движение и при опита на свидетеля Г. да избегне удара между двата автомобила, последвал удар между двете им леви странични огледала.

Двамата свидетели обясниха, че водачът на автомобила, който ги бил ударил, не спрял, а продължил движението си, поради което го последвали. Карали зад него, като непрекъснато имали видимост към него. Когато стигнали в село Х. и водачът на автомобила спрял пред една къща, двамата свидетели видели, че от шофьорското място слязъл жалбоподателят, който бил сам в автомобила си. Същият миришел силно на алкохол и бил неадекватен. Започнал да се кара с тях и да ги обижда, след което влязъл в къщата и излязъл, носейки още алкохол, който започнал да пие. В този момент дошли полицейските служители, отзовали се на сигнала, подаден от свид. С. веднага след 3 инцидента. Същите изпробвали Г. за употреба на алкохол, след което поискали да изпробват жалбоподателя, но той категорично отказал. Отказал да подпише и АУАН, както и издадения му Талон за изследване. След това двамата свидетели дали писмени обяснения и си тръгнали.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит и изслуша свидетелите Г.

К. и Р.В, които заявиха, че на инкриминираните дата и час са били заедно с жалбоподателя и че при движението на управлявания от него автомобил в посока с. Х., не се е случил никакъв инцидент и че Д. не е бил пиян, докато е управлявал автомобила.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Преди да обсъди всяко едно от нарушенията, вменени на жалбоподателя във вина, съдът следва да обсъди възражението на жалбоподателя, отразено в жалбата му до съда и поддържано от защитника му в хода на съдебните прения, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в това, че отказът на жалбоподателя да подпише АУАН е удостоверен с подписа на свидетеля Г., което било недопустимо, тъй като същият бил очевидец на деянията и лицето, инициирало проверката чрез подаване на сигнал до полицията. Съдът намира това възражение за несъстоятелно, тъй като счита, че няма пречка лицето, по чийто сигнал е възбудено административно наказателното производство и е било очевидец на деянията, да бъде свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. Свидетелят Г. е свидетелствал именно за това обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, което несъмнено е станало в негово присъствие. Друг е въпроса, че е нямало пречка същият да бъде вписан в АУАН като очевидец на деянията.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че е нямал качеството на водач. От свидетелските показания на свидетелите Г. и С. по безспорен начин според съда се установява, че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил Ситроен, който е навлязъл в лентата им на движение и с лявото си странично огледало е ударил лявото странично огледало на автомобила им, управляван от свидетеля Г.. И двамата 4 свидетели заявиха ясно и недвусмислено пред съда, че непосредствено след удара са последвали автомобила и че нито за миг не са губили видимост към него до момента на спирането му в село Х.. Тогава двамата ясно са видели, че от шофьорското място е слязъл жалбоподателя, както и че същият е бил сам в автомобила си. Тези техни показания удостоверяват по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил, който е предизвикал ПТП на инкриминираната дата.

За нарушението по чл. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно тази разпоредба на закона: «На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“ От материалите по делото, в частност от показанията на свидетелите Г. и С., безспорно се установява, че на инкриминираната дата, около 20:30 часа, жалбоподателят К. е навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпило ПТП. Навлизането и движението в лентата за насрещно движение съставлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съобразявайки неоспоримите доказателства за това, съдът намира, че жалбоподателят безспорно я е нарушил. Съдът намира, че наказващият орган правилно е свалифицирал нарушението и съответно правилно е приложил санкционната норма, съответстваща на същото, като на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение пето от ЗДвП е наложил на жалбоподателя К. глоба в размер на 200,00 лева – единствената санкция, предвидена за това нарушение.