Решение № 549 от 25.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500640 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 435, ал. 2,т.4 от ГПК.

Образувано е по жалбата на длъжник Р. З. С.- гражданка на Р*, родена на ****** година в Б*, чрез особен представител- адв. В. Б. от БАК, с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.

Б*****, насочена против действията на ЧСИ Д.Н., с рег. ***** на КЧСИ, извършени по изпълнително дело № *******, изразяващи се в отказ за извършване на повторно заключение за определяне на нова оценка на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект(СО) в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр.С*В*.

Отказът е обективиран в Разпореждане от 07.02.23г. на ЧСИ Д.Н. по посоченото изпълнително дело.

Жалбата съдържа изложение на релевантните за спора факти, както и оплаквания срещу горепосоченото разпореждане, което страната счита за незаконосъобразно.

Страната поддържа, че е изпълнила своевременно изискванията на чл. 485 ал. 2 от ГПК, както и дадените й от ЧСИ конкретни указания в тази връзка, като е посочвала вещи лица, регистрирани като оценители, които да изготвят втората оценъчна експертиза. Първите две от ангажираните вещи лица(Д.и А.) са вписани в Регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители и едва след назначаването им се е установило, че притежават правоспособност само за оценка на търговски предприятия.

Третият експерт- М*, е вписан в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт и притежава правоспособност за извършване на оценка на недвижими имоти, като е вписана в списъка на вещите лица за всички видове експертизи на Софийски градски 1 съд под номер 766. М* е отказала изпълнението на задачата по чисто субективни съображения, за които посочилата я страна не счита, че следва да понесе процесуална санкция.

Четвъртото вещо лице също е вписано в Регистъра на независимите оценители с правоспособност „оценител на недвижими имоти“ и отговаря на изискванията на закона, но е отказало изпълнение, поради заболяване- т.е. по обективни причини, които не могат да се вменят в ничия вина.

Жалбоподателката поддържа, че не е демонстрирала поведение на неизпълнение на процесуалните задължения, които са й били вменени от ЧСИ и ГПК, че не възпрепятства своевременното провеждане на предприетото принудително изпълнение, поради което моли за отмяна като незаконосъобразно на разпореждането на съдебния изпълнител, отказващо извършването на повторно заключение за определяне на нова оценка на недвижимия имот на С., а също делото да бъде върнато на ЧСИ със задължителни указания в тази насока.

Поискано е и спиране на основание чл. 438 от ГПК на изпълнението по изпълнително дело №564 по описана ЧСИ Д.Н. за 2020г., до приключване на настоящото производство, т.к. публичната продан за имота е насрочена за 27.04.23 г.от 13:30 часа.

Особеният представител претендира възнаграждение, което да се възложи в тежест на ответника- взискател „Ейджиби файнанс“ АД.

Моли се за прилагане на изпълнителното дело, за възможност за представяне на допълнителни доказателства, че имотът, спрямо който е насочено изпълнението е единствено жилище на С., а също за вземане на становище и ангажиране на допълнителни доказателства след запознаване с делото и становището на другата страна.

Представя писмени доказателства в копие, които не са заверени за вярност, поради което съдът не може да ги приобщи към делото, но ги обсъжда, т.к. те се съдържат и в приложеното от ЧСИ копие на изпълнителното дело.

БОС не счита за относимо към така очертания предмет на спора по делото искането за събиране на допълнителни доказателства, че имотът, към който е насочено изпълнението на ЧСИ е единствен на ипотекарния длъжник, поради което не го уважава.Страната не е въвеждала такива съображения в жалбата си, поради което и не следва да ангажира доказателства в тази насока.

Ответниците по жалбата: „Фючър девелопментс“ ЕООД- длъжник в изпълнителното производство и „Ейджиби файнанс“ АД -взискател в същото, са уведомени за подаването й със съобщения, изпратени им от ЧСИ Н. на 16.03. 23 година и получени от страните на 21.03.23 година(вж. л. 2174 и 2175 от изпълнителното дело), но не са представили в предвидения от закона срок писмени отговори.

По делото са постъпили мотиви на съдия изпълнителя, на основание чл. 436, ал.3, изречение второ ГПК, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че поведението на процесуалния представител на жалбоподателката е шиканьозно, довело е до забавяне на изпълнението с повече от 8 месеца и затруднява нормалното развитие на процеса.

Намира обжалваното по делото разпореждане за единствено правилното процесуално действие, преграждащо възможността длъжникът да продължи да бави изпълнителното производство.

Проверката на Бургаски окръжен съд сочи подадената жалба за допустима, а по същество и за основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изпълнителното дело е образувано от ЧСИ Д.Н. на 04.12.20г. по молба, 2 подадена от „Ейджиби файнанс“ АД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Б*****, против „Фючър девелопментс“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг“- административен център „*****, с управител И.З..

Дирило се е принудително изпълнение на парично вземане по изпълнителен лист № 541 от 26.11.20г., издаден по ч. гр. д.№ ***** по описа за 2020 година на Районен съд-Несебър и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 373 от 17.11.20 година по същото дело за главница в размер на 194 550, 26 евро представляваща общия размер на дължимите наказателни лихви за просрочие по сключен между страните договор за паричен заем, обезпечен с ипотека от 08.12.2009 г., както и за сумата от 15 210, 15 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

В хода на делото, изпълнението е насочено и срещу имота на жалбоподателката- СО с идентификатор ****** по КККР на гр. С*В*, представляващ жилищен апартамент, изграден на един етаж, с площ от 77, 91 квадратни метра, ведно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Жалбоподател Р. С. е ипотекарен длъжник на взискателя и обезпечава с личния си имот изпълнението на паричния дълг на длъжника, продал й горепосочения недвижим имот.

След като удовлетворяването на кредитора е насочено към собствения на длъжника Р. С. недвижим имот, ЧСИ е разпоредил извършването на първоначална оценка, установяваща стойност на същия в размер от 136 700 лв. Оценката била съобщена на С. на 29.06.22 година и оспорена от процесуалния й представител по реда на чл. 485 ал. 2 от ГПК. Поискано било изготвянето на нова оценка с посочено вещо лице, което да я извърши на разноски на взискателя, т.к. адвокатът е особен представител на ипотекарния длъжник.На 06.07.22 година съдебният изпълнител отказал извършването на повторно оценяване, поради просрочие на заявеното искане, но след подаването на жалба против този отказ, постановил разпореждане от 26.07 22г., допускащо извършването на новата оценка на имота и спрял насрочената тогава публична продан касателно самостоятелния обект на С..

На 28.07.22 г. адв. Б. подала в кантората на ЧСИ молба, сочеща за вещо лице по повторната експертиза А.М.Д., вписано в Регистъра на независимите оценители.

На 29.07. 22 година помощник съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ Н.- Г.Г., уведомила адв. Б., че ангажираното вещо лице Добазова отказало експертизата, т.к.нямало правоспособност да изготвя оценки на имущество, а само на търговски предприятия. На адвоката е даден тридневен срок за посочване на друг експерт.

В отговор на писмото, адв.Б. посочила като експерт, вписан в Публичния регистър на независимите оценители- А.Ю.А., с посочен телефон.

На 26.09.22 г. ЧСИ Н. уведомил адвоката на длъжника, че и второто посочено вещо лице няма правоспособност за оценка на недвижими имоти и дал допълнителен седмодневен срок за посочване на нов експерт с оценителна правоспособност за недвижими имоти.Уведомлението е достигнало до адресата на същата дата и пак тогава страната е дала ново предложение за назначаване на оценяващ имота експерт-лицето Д* М*, с посочен мобилен телефон.

На 06.10.22 г. до особения представител на жалбоподателката е изпратено уведомление от ЧСИ Н., че посочените експерти не притежават необходимата правоспособност да изготвят заключението и й се указва в седмодневен срок да посочи вещо лице с оценителска 3 правоспособност за недвижими имоти от списъка на Районен съд- Бургас.

Страната е предупредена, че при повторно посочване на експерт без нужната правоспособност, ще уведоми Адвокатска колегия- Бургас. Към уведомлението е приложена молба от вещото лице М*, в която тя отказва да изготви заключението, поради прекомерна ангажираност и невъзможност да напусне столицата, където живее и работи.

Уведомление е връчено на адвоката на 28.10.22г.

В отговор на горното, адвокат Б. е изпратила молба до ЧСИ,получена на 07.11. 22 година, в която възразява, че последното посочено от нея вещо лице е притежавало необходимата за изготвяне на експертизата квалификация, но е отказало изпълнението на възложената задача по независещи от ангажиралата го страна причини.

Посочено е ново вещо лице- А.Т. И.- също вписана в Регистъра на независимите оценители, притежаващо изискуемата за изготвянето на оценката правоспособност.

С обжалваното по делото разпореждане от 07.02.23 година , т.е. три месеца след последното посочване на експерт, ЧСИ Н. е постановил отказ да допусне нова оценка на недвижимия имот на жалбоподателката и е насрочил публична продан на имота й за времето от 26.03.23 г. до 26.04.23 г., т.к. и последният специалист(И.) е отказал изготвянето на заключението, поради временна нетрудоспособност и обективна невъзможност за изпълнение. Отказът се мотивира от съдебния изпълнител с поведението на страната, прието за шиканьозно и неизпълняващо изискванията на чл.485, ал.2 от ГПК.

Служебна справка на БОС по делото сочи, че в.л. М* е експерт-оценител при СГС, а останалите три, посочени от адв.Б. вещи лица, са включени в Националния регистър на независимите оценители. Първите две посочени по изпълнителното дело от длъжник С. вещи лица не са оценители на недвижими имоти, а на търговски предприятия и вземания, но другите две са именно необходимите за целта на производството специалисти.

При тези данни Бургаски окръжен съд намира обжалваното разпореждане за неправилно, т.к. е постановено без на страната да се даде възможност да упражни правото си по чл.485, ал. 2 от ГПК, като изиска извършването на ново оценяване на недвижимия й имот, изнесен на публична продан за удовлетворяването на взискателя.

Тази възможност е нормативно осигурена на длъжника в изпълнителното производство с оглед гарантиране на интереса му да постигне максимална по размер и най-обективна оценка на изнесения на публична продан недвижим имот. Това е от съществена важност за осъществяване целите на принудителното изпълнение, защото според чл.485, ал.4 от ГПК оценката е база за определяне на началната цена, от която да започне наддаването.

Разпоредбата на чл.485, ал.2 от ГПК не съдържа ограничения за посочване на експерти, освен изискването, визирано в предходната ал.1 на нормата, специалистите да са вписани в Регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на утвърдените по реда на Закона за съдебната власт вещи лица.

Установените по делото данни, че посочените от длъжника по делото експерти отговарят на императивно поставеното от закона изискване, не подкрепят съображенията на ЧСИ Н. да откаже повторното оценяване на имота на С.. Действително, първите две вещи лица не притежават изискуемата в случая правоспособност за оценяване на недвижими имоти, а са оценители на търговски предприятия, но по-късно ангажираните двама имат тази правоспособност и отказът им 4 да изготвят възложената от ЧСИ задача е обоснован със съображения от субективно и обективно естество, които не могат да се свържат с виновно и шиканьозно поведение на длъжника.