Решение № 123 от 09.01.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело № 20233110103231 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от А. П. Б. срещу И. Н. С. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7870/19.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16516/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 2750 лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за изработка от 23.05.2022 г., по силата на който е било възложено на ответника изработването на кухненски шкафове в срок до два месеца от сключване на договора, което не е било изпълнено в уговорения срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че през м. май 2022 г. страните се запознали, като ответникът се представил за дърводелец и бил ангажиран от ищеца за дребна дърводелска услуга в неговия дом. С оглед обстоятелството, че ответникът се справил добре с възложената работа, ищецът се обърнал към него с молба да поправи един от шкафовете в кухнята, но ответникът предложил да направи нови кухненски шкафове. Така на 23.05.2022 г. страните сключили устен договор за изработка на кухненски шкафове с посочени в уточняваща молба от 25.04.2023 г. размери и материали. Първоначално договорената цена за материали била 900 лв., но впоследствие ответникът поискал допълнително плащане, като на 30.05.2022 г. ищецът заплатил още 200 лв., на 02.06.2022 г. – 150 лв. и на 23.06.2022 г. – 1500 лв., или общо заплатеното възнаграждение за възложената работа възлизало на 2750 лв. Пояснява, че уговореният между страните срок за изпълнение бил два месеца от сключването на договора. Навежда се довод, че ответникът не спазил договорения срок и ищецът започнал да го търси в периода 27.06.2022 г. – 14.07.2022 г., а ответникът многократно заявявал, че не може да изпълни задължението си, тъй като има затруднения и прекратил всякакви контакти с възложителя. На 14.07.2022 г. след поредния неуспешен опит да говори с него ищецът му изпратил “SMS”, че се отказва от поръчката поради неизпълнение на възложената работа в договорения срок и счита договорът за 1 прекратен. Поискал също така да му бъде върната заплатената сума. Към края на м. юли 2022 г. ответникът потърсил ищеца по телефона, който в разговора потвърдил, че е получил съобщението. На 05.08.2022 г. ищецът изпратил “SMS” на ответника, че ще мине през дома му, за да си вземе парите, но той му отговорил чрез “SMS”, че ги няма и ще се видят когато се прибере. Повече ответникът не потърсил контакт с ищеца и не отговорил на обаждането му през м. ноември 2022 г. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Н. С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба, допустимост и неоснователност на предявения иск. Навежда се, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че на 23.05.2022 г. между страните е сключен договор за изработка, а на тази дата е била заплатена първата сума от него, но договорът бил сключен преди това. Оспорва се, че поръчаните кухненски шкафове е трябвало да бъдат с размерите, посочени в уточнителната молба на ищеца от 25.04.2023 г. Твърди се, че получената сума от 2750 лв. е била разходвана за поръчване, разкрояване, кантиране и транспорт на плоскостите, закупуване на механизми за вратите (панти, амортисьори, телескопични водачи), видии, болчета, без да се включва трудът за проекта и сглобяването им. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът при разговор с него е казал като извинение, че е извън гр. Варна, тъй като живее и работи в с. К., както и че се е криел. Сочи, че кухненските шкафове са били поръчани, доставени и сглобени от него и няма причина да ги държи в жилището си, където да му пречат и да не ги предаде на ищеца. Допълва, че последният не му е предоставил ширма, бутилиерата и дръжките за вратите, както и не му е казал ден, в който да му е удобно да ги достави, макар и недовършени без тези елементи. Излага, че през 2022 г. се запознал с В. и мъжът й А. от гр. Варна, които първоначално поискали от него да реставрира един шкаф-бюфет и след като останали доволни му възложили друга работа. В. се обадила на ответника да му поръча кухненски шкафове „Алпи“, като трябвало да вземе размерите на кухнята, да изготви проект и да уведоми за цената за труд и изработка. Ответникът посочил, че по принцип цената е 1000 лв. на метър с материалите. Разбрали се за ден, в който ответникът да отиде до гр. Варна, извършил необходимото и през ден - два В. го викала в апартамента им до Руското консулство, за да му обясни, че са направили промени по проекта с А., като са сменили мястото на разположение на шкафовете и да му покажат кое къде точно искат да бъде и как да се изпълни. След 10-15 пъти, в които сем. Б.и променяли проекта и изготвянето на нови изчисления и чартежи от ответника, страните уточнили визията и размерите, като постигнатата договорка била да му заплатят общо сумата от 3300 лв. за труд и материали за изготвяне на кухненските шкафове. Уведомил ги, че може да поръча плоскостите, разкройката и кантирането на шкафовете след като му бъде заплатена цената за материалите за неколкократните промени по чертежите и пътните разходи.

Така на посочените дати ответникът получил от ищеца сумите, възлизащи общо на 2750 лв., а за остатъкът от 550 лв. се разбрали да му бъде заплатен като занесе сглобените шкафове в дома им. Поддържа, че не е бил уговарян срок за изпълнение на поръчката, но ответникът уведомил сем. Б.и, че дружествата доставят разкроените и кантирани материали за около два-три месеца и след това за няколко дни ще ги сглоби, както и че междувременно те трябва да си изберат външни дръжки за вратите на шкафовете, ширм и оливерник. В началото на м. септемрви 2022 г. плоскостите били доставени в дома на ответника в с. К., той ги сглобил и зачакал сем. Б.и да му донесат оливерник, ширм и дръжки, но месеците минавали, а те не му се обаждали, като кухнята стояла при него сглобена (и към момента се намирала в коридора му) и той не можел да я довърши, заради липсващите елементи. В един момент му се обадила В., за да му каже, че с ищеца се отказват и са намерили нови майстори, които да им направят шкафовете, като според ответника причината за това била евентуална поредна промяна на проекта и нежеланието на поръчващите да плащат за труд и материали за новата изработка. Ответникът поддържа, че не е неизправна страна по 2 договора, защото не се е отклонил от поръчката на ищеца и жена му и същите не са му правили възражение във времето за неправилно изпълнение, пореди което счита, че поръчката е била приета и е изтекъл срокът по чл. 265, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора между тях. Предполага, че размерите, които ищецът е посочил в уточняващата си молба от 25.04.2023 г. са размерите на кухненските шкафове, които са били поръчани на новите майстори, но не са договорените с него размери за изработка на кухненски шкафове. Излага, че отказът на ищеца от договора не е последица от неизпълнение на задължението му да изработи поръчаните кухненски шкафове, поради което искът е неоснователен и предвид това, че е изпълнил точно задълженията си по договора, съобразно поръчаното от ищеца и жена му, счита, че не дължи връщане на търсената сума. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

По допустимостта на производството:

В действителност настоящият съдебен състав констатира наличието на нередовност на исковата молба, поради което с Разпореждане № 32350/25.08.2023 г. съдът е дал нарочни указания на ищеца да поясни дали изпълнителят се е отказал от изпълнението на възложената работа или поръчващият се е отказал от договора, или същият е развалил договора, поради неизпълнение на възложената работа от изпълнителя в уговорения срок, като тези обстоятелства не са били изяснени и в заповедното производство, доколкото са били налице противоречия в изложеното в т.

12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази връзка.

В указания срок ищецът е депозирал уточняващата молба от 25.10.2023 г., с която е пояснил, че изпълнителят не е изпълнил задължението си по договора в продължение на периода м. май 2022 г. – м. юли 2022 г., многократно е заявявал, че не може да изпълни възложеното, тъй като има затруднения и е прекратил всякакви контакти с възложителя. Последният е уведомил изпълнителя на 14.07.2022 г., че се отказва от поръчката поради неизпълнението на ответника в уговорения срок и счита договора за „прекратен“, което настоящият съдебен състав приема, че по своята правна същност е волеизявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на ответната страна да изпълни в срок възложената работа. В този смисъл съдът е приел, че са отстранени противоречията във фактическите твърдения в исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което предявеният иск се явява допустим.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви изрично, че ответната страна не е изпълнила договора в уговорения срок, поради което разваля същия и претендира платеното по разваления договор.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и заключенията на първоначалната и допълнителна съдебнотехническа експертиза, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че през м. май 2022 г. са постигнали договорно съглашение, по силата на което ищецът е възложил на ответника да изработи кухненски шкафове и монтира в дома на ищеца в гр. Варна, ул. „М.Д.“ ............ за което е заплатил на 23.05.2022 г. сумата от 900 лв., на 30.05.2022 г. още 200 лв., на 02.06.2022 г. – 150 лв. и на 23.06.2022 г. – 1500 лв., или общо заплатеното възнаграждение за възложената работа възлиза на 2750 лв., които правнорелевантни обстоятелства се установяват и от приложените по делото 4 бр. разписки (л. 4-7 от делото).

Изяснява се от материалите по приложената прокурорска преписка № 17020/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, че по жалба на ищеца А. П. Б. от 16.12.2022 г. на 26.01.2023 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Ответникът И. Н. С. е дал показания на 09.01.2023 г., в които е признал, че е получил обаждане от ищеца в края на м. юни 2022 г., при което му е заявил, че се отказва от поръчката, тъй като ответникът бил закъснял със срока на изработката на кухнята, както и че е намерил друг майстор, който да му 3 изработи шкафовете, които е поръчал първоначално на ответника. Според изявленията на ответника ищецът му предложил да вземе изработените от него кухненски шкафове и ответникът да му върне сумата от 1000 лв., но той отказал това предложение, тъй като за него нямало да останат никакви пари за труда, който е вложил в изработката.

Затворил телефона и след този разговор не се бил чувал с ищеца.

От разпечатката на електронна кореспонденция между страните, налична в материалите по горепосочената прокурорска преписка, е видно, че на 14.07.2022 г. ищецът е отправил изявление до ответника, че втори ден не може да се свърже с него и се отказва от поръчката. Поискал е ответникът да му се обади, за да уточнят кога да се видят за материалите и парите. До 05.08.2022 г. ответникът не е отговорил на съобщението и на посочената дата ищецът е заявил, че ще дойде за парите в неделя сутринта и го е помолил да приготви касовата бележка от закупените материали.