Определение № 17346 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17346 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110150724 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по депозира искова молба от „.” ЕАД срещу В. Д. Г. и С. А. Г., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата от по 390.70 евро /764.14 лева/ всеки от тях, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от по 82.43 евро /161.22 лева/ всеки от тях, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 25.07.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата от по 19.26 евро /37.66 лева/ всеки от тях, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от по 1 веро /1.97 лева/ всеки от тях, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 28.02.2024г. върху платена главница за дялово разпределение и сумата от по 4.62 евро /9.04 лева/ всеки от тях, представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2023г. до 25.07.2025. върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.12.2022 до м.04.2024г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № . г. на Районен съд - Чепеларе.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на по 1/2 ид.ч от процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че 1 съгласно общите условия всеки купувач на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника В. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевирано е възражение за давност за начислени вземания за периода от 01.05.2022г до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изрично се оспорва, че ответницата е имала качеството ползвател на имота през исковия период. Поддържа се, че Г. не е ползвала имота, като видно от адресната и регистрация, тя живее на друг адрес. Подчертава се, че ответницата не е сключила договор с „.“ ЕАД, поради което се твърди, че се касае за непоискана услуга, по отношение на която намира приложение чл. 62, вр. §1 ДР ЗЗП.

Застъпва се становището, че дори и лицето да отговаря формално на изискванията на чл. 153 ЗЕ, то без да е поискала доставка на топлинна енергия, тя не може да придобие качеството клиент на топлинна енергия. Позовава се на разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г по тълк.д.№ 2/2016г на ВКС ОСГК. Предвид това се изразява становище, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на предпоставките за уважаване на исковите му претенции. Оспорва се за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на процесните суми, като се сочи, че не се доказва изпадането на ответницата в забава.

Посочва се, че Г. не е „битов клиент“, защото не е получила кредитни известия към фактури за прогнозно начислени суми, а сумите се дължат от трето лице, което е сключило договор с ищеца. Оспорва се и начисляването на суми за сградна инсталация, тъй като следва да намери приложение решение по дело .г, а и методиката, по която се извършва изчисляването, била отменена. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Отговор на исковата молба е подадена и от ответника С. Г. в срока по чл. 131 ГПК, като същият оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че ищецът не е доказал качеството потребител на топлинна енергия на ответника, тъй като не можело да се направи категоричен извод, че именно той е употребявал топлинната енергия. Ето защо се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Подчертава се, че ответникът дори не фигурира в списъците на етажните собственици, приложен към исковата молба.

Твърди се, че от представените фактури не става ясно какъв е размера на начислените суми и за какъв период. Релевирано е и възражение за изтекла давност. Оспорва се дължимостта на лихва върху цената на услугата дялово разпределение, тъй като заплащането и не била обвързана със срок. Поддържа се, че изчисленията на сградната инсталация са направени по методика, която не е съобразена с актуалната правна уредба и в частност с решението по .г.

Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

По доказателствената тежест:

По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за 2 доставката на топлинна енергия през исковия период; реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период; че стойност на доставената топлинна енергия възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.

По възражението за давност направено от ответника в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от ответниците е да докаже, че е погасил претендираните вземания, като не се излагат твърдения в тази насока и не се сочат доказателства за това.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на всеки от ответниците е да докаже погасяване на дълга на падежа, като не се излагат твърдения в тази насока и не се сочат доказателства за това.

На основание чл. 146, ал. 1, т.3 и т. 4 ГПК с оглед заявеното от ответниците за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че до имот, находящ се в гр..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., е била доставена топлинна енергия в твърдяното от ищеца количество на твърдяната от него стойност, която не е заплатена.

По искането по чл. 219 ГПК и доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно и следва да се уважи.

Искането на ищеца за изискване на документи от третото лице-помагач касае относими по делото факти и следва да бъде уважено.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи съдът намира, че следва да отложи произнасянето си след изслушване на становището на страните.

По делото следва да бъде приложено ч.гр.д.№ .г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия през исковия период от м.05.2022г. до м.04.2024 г. включително документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителните сметки, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер 122708, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди /ако такива са съставяни/ и т.н.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № .г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото съдебно заседание .

ОТДЕЛЯ на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че до имот, находящ се в гр..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г, е била доставена топлинна енергия в твърдяното от ищеца количество на твърдяната от него стойност, която не е заплатена.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.06.2026г от 10.10 часа, за когато да се призоват страните (в това число и третото лице-помагач), като им се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице-помагач – и препис от исковата молба, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена 1/2 от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4