Решение № 297 от 19.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Даниела Врачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за възобновяване № 20221000600925 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдената Н. П. Н. чрез нейния адвокат М. Г., за възобновяване на наказателното производство по НОХД№1259/2020 г. изменено от Окръжен съд – Кюстендил с Решение №99/01.08.2022г. по ВНОХД №428/21г. в частта относно наказанието.Алтернативно се иска намаляване на наказанието до неговия минимум при условията на чл.55 НК. Сочи се, че са налице съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В тази връзка освен възобновяването и намаляването на наказанието, другото алтернативно искане е отмяна и връщане за ново разглеждане за което са представени подробни мотиви. Сочи се, че е налице негоден за употреба тест, че шофирането на осъдената е била без особености и не били отчетени показанията на теста. Н. не се е явила за кръвно изследване в определения час, тъй като тогава е била обискирана. В издадения АУАН и протокола липсвало посочване на номер на пробата. Липсвали стикери по чл.3, ал.3 върху талона за изследване, което е от значение, за да не се поставят под съмнение съставяните доказателства във времево отношение. Всичко изложено не доказвало, че именно осъдената е била тествана за наркотични вещества и че е отчетен положителен резултат. Следвало да намери приложение разпоредбата на чл.146 НПК както било посочено в Методическите указания. Освен това се твърди, че методологията на теста не е такава, че да се приеме за годно средство за установяване на наркотични вещества, тъй като положителният тест бил индикация за възможно наличие на наркотици, поради което 1 след това е задължително да се вземе проба от кръв. По този начин съдът бил предал предварителна доказателствена сила на определени доказателства, което било в нарушение на чл.14, ал.2 НПК и съществено процесуално нарушение. Не на последно място се твърди, че са налице липса на мотиви, а съдебният състав бил предубеден.

Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5 НПК.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържа искането.

Осъдената също поддържа искането.

Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това са следните:

Производството по

НОХД№1259/2020г. е приключило с

Присъда

№260043/19.07.2021г. на Х състав на Районен съд – Кюстендил, с която осъдената Н. П. Н. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.343б, ал.3, пр.1 НК като й е определено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №41/2019г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в размер на 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 лева. Определен е „общ“ режим и по двете изтърпявания. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.

Окръжен съд – Кюстендил с Решение №99/01.08.2022г. по ВНОХД №428/21г. е изменил атакуваната присъда в частта относно наказанието като е намалил същото с приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК от 2 години на 6 месеца „лишаване от свобода“ и е отменил наложената от първата инстанция „глоба“ в размер на 1 000 лева. Намалил е и лишаването от право за управление на МПС от 2 на 1 година. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По депозираните възражения и искания на осъдената и нейния защитник:

На първо място следва да се отчете, че искането в по-голямата си част представлява възражения по обосноваността, което както е известно не е предмет на разглеждане по настоящото производство.

Сочи се, че едно от съществените процесуални нарушения е свързано с това, че 2 обвинителният акт страдал от юридически и фактически грешки, но въпреки това първият съд не е отчел това обстоятелство и е разгледал делото. Конкретизира се, че липсвало в обстоятелствената част и диспозитива – време, час, място и начин на извършване на проверката, но за сметка на това бил въведен несъществен елемент, а именно изписването на техническото средство.

Настоящият състав не може да се съгласи с тези доводи, тъй като от една страна няма изискване в диспозитива и обстоятелствената част да бъде записан време, час и място на проверката. Такова изискване има за време, място и начин на извършване на деянието – чл.246 НПК, което изрично е отбелязано в процесния прокурорски акт. По отношение на часа това също е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че става въпрос за 00, 50 ч.

На следващо място в обстоятелствената част е посочено времето и мястото на самата проверка (каквото е и конкретното възражение) – „15.12.2019 г. в 01,34 ч. в гр.Кюстендил, ул.“Македония“ при бл.53“. По отношение на това, че било изписано в диспозитива техническото средство, то в този случай още по-малко може да се говори за каквото й да е процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова. Напротив, по този начин уточнявайки вида на техническото средство държавното обвинение е дало възможност на страните да се запознаят в още по-големи детайли с фактическата обстановка, а в диспозитива се фиксира и по-голяма конкретика.

По отношение на изписаното в обвинителния акт „установено по надлежен ред…“ действително същото не фигурира като част от състава на инкриминираното престъпление и по всяка вероятност става въпрос за непрецизност свързана с подвеждане по ал.1 на чл.343б НК, но това по никакъв начин не опорочава обвинителния акт и присъдата, тъй като другите елементи от състава на повдигнатото обвинение са налице, а още повече окръжният съд го е констатирал като порок и е дал обоснован отговор както и на всички останали възражения, които в голямата си част се преповтарят и пред настоящия съд, с който анализ САС се солидаризира и намира за безпредметно да го преповтаря.

В искането като съществено процесуално нарушение на следващо място се сочи, че съдът е приел за установени факти, по които не са събрани доказателства, като не конкретизира за какво точно става въпрос. Следва да се обърне внимание на искателя, че съдът може да събира допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие и да установява нови факти и обстоятелства, които следва да бъдат анализирани в рамките на повдигнатото обвинение. Видно от присъдата и мотивите на първата инстанция е, че не може да се приеме становището на защитата и искателя, че съдът е приел различни факти от съществуващите по обвинителния акт.

Голословни са и твърденията, че съдът не е изложил правни аргументи за взетото решение както и, че на нито едно възражение не е било отговорено в мотивите, включително и за индивидуализиращите доказателства характеризиращи Н., което водило след себе си до липса на мотиви. В контекста на последното когато се споменава от настоящия съд, че тези твърдения са голословни следва да се посочи, че на л.80-81 са дадени 3 правни аргументи за крайното решение, а по отношение на индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид по своя преценка кои са обстоятелствата обосноваващи взетото от него наказание. В тази връзка и именно поради неправилния анализ по отношение на наказанието окръжният съд е упражнил контролните си функции като е поправил този пропуск, взел е предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е намалил наказанието каквото е било едно от исканията на осъдената и защитата. С оглед на изложеното не може да се говори за липса на мотиви за тези обстоятелства. По отношение на възраженията на защитата дадени в хода на съдебните прения действително първият съд изрично не е отговорил на същите, но с оглед неговия стил на обосновка и анализ, макар конкретно да не ги е индивидуализирал е отговорил на същите при анализа от фактическа и правна страна. По-важното в случая е, че окръжният съд като втора – първа инстанция детайлно е отговорил на всяко едно от възраженията на осъдената и защитата и по този начин е санирал този пропуск на решаващата инстанция.

Сочи се, че първият съд не е извършил никакъв анализ от фактическа и правна страна, а установената фактология от съда не се основавала на събраните доказателства.

Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви и анализ на събраните доказателства, видно от актовете и на двете инстанции. Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на съдебните актове е установено в чл.121, ал. 4 от Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл са Решенията Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02, 15 февруари 2007 г. За да бъде качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните, а и от обществото, като ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и правилно прилагане на законовите правила в справедлив процес.

От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.

1135-1933-ІІ.

В чл.305, ал.3 НПК, която норма се цитира в искането, по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на присъдата. Именно поради това там трябва да се разгледат поотделно всички въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да се обосноват взетите решения, като се изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и 4 достоверността на доказателствата) и правото.

В процесния случай в съдебните актове горецитираните критерии и стандарти са спазени изцяло от втората инстанция и по-лаконично от първата, въпреки че самото обвинение не се характеризира с фактическа и правна сложност. Всичко онова, което е било налице в доказателствената маса е взето предвид от решаващия и въззивния съд.

Районният, а и въззивният съд, който допълнително е отговорил на доводите на защитата и е коригирал липсата на анализ по отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства, са обсъдили всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Доказателствената маса е коментирана съобразявайки наличните източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят и вследствие на цялостната преценка и анализ е достигнато до правилни и законосъобразни изводи довели до постановяване на крайния съдебен акт с изключение на режима на изтърпяване на наказанието, което е отчетено от въззивната инстанция, но поради липса на протест не е могла да го коригира. В тази връзка няма как настоящият съд да се съгласи с посоченото, че са налице липса на мотиви и анализ, че присъдата е постановена без да са съобразени доказателствата, които са събрани.

Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c076701-8801-489e-91ed-6d6793e99a64