Решение № 167 от 28.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Я. Я., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. М., срещу Решение № 219 от 22.08.2024 г. по гр. д. № 376/2023 г. на Районен съд Сандански. С обжалвания съдебен акт: 1/ е отхвърлен иск, предявен от жалбоподателката срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, за прогласяване на нищожността на клаузата в чл. 4 от договор за паричен заем № 4424267, сключен между тях на 09.03.2022 г.; 2/ прогласена е нищожността, поради липса на основание, на договор за предоставяне на гаранция № 4424267, сключен на 09.03.2022 г. между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, и Т. Я.; 3/ жалбоподателката е осъдена да заплати на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 1169,97 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 4424267, сключен между тях на 09.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като насрещния иск е отхвърлен в останалата му част над уважения размер от 1 169,97 лв. до претендирания размер от 1469,36 лв. и в частта му за сумата от 152,68 лв., представляваща договорни лихви. По отношение на иска за нищожност на чл. 4 от процесния договор за заем със съдебното решение жалбоподателката е била осъдена да заплати на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 4 от договор за паричен 1 заем № 4424267/09.03.2022 г., който е бил сключен между тях.

Жалбоподателят навежда доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно в тази част. Развива съображения свързани с института на неустойката. Изразява становище, че изискванията в договора за заем в рамките на три календарни дни потребителят да осигури двама поръчители, работещи по безсрочно трудовото правоотношение с конкретен размер на работна заплата и на осигурителния доход, без неплатени осигуровки и др., ограничават необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга. Счита, че изключването от кръга на възможните поръчители самоосигуряващите се лица, лицата, упражняващи свободни професии, държавните служители, лицата, получаващи доходи от наеми, прави задължението изначално невъзможно, като поддържа, че уговорката за поемане на невъзможно задължение е нищожна. Изразява становище, че изисквания за поръчителите са неизпълними, понеже те значително ограничават кръга на лицата, които биха могли и биха се съгласили да поръчителстват. Твърди, че следващото възможно обезпечение е безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от банка. Намира това изискване също за неизпълнимо. Навежда доводи за недействителност на уговарянето на неустойка. Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи предявения установителен иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В първоинстанционното производство са разгледани: предявен от Т. Я. иск срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4 от процесния договор за заем; иск на Т. Я., предявен срещу "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за прогласяване нищожността на договор за гаранция № 4424267; насрещен иск, предявен от "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД срещу Т. Я..

Преписи от въззивната жалба са били връчени на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на 09.10.2024 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, подаден чрез юрк. Д. К., в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че в договор за паричен заем № 4424267, респективно в чл. 4 от него, не съществува клауза за неустойка. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, заемателят се е задължил в срок до три дни да представи избраното от него обезпечение измежду трите алтернативни обезпечения, подробно описани в чл. 4, т. 1, т. 2 и т. 3.

Поддържа, че изискването да се предостави обезпечение на кредит е допустимо и законно с оглед на чл. 11, т. 18 от ЗПК и чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че предоставянето на банкова гаранция е услуга, която банките предоставят на всяко лице без оглед на неговите доходи.

Оспорва доводите, че изискванията спрямо поръчителите са неизпълними.

Поддържа, че единственото условие за поръчителството от дружество е то да бъде одобрено от кредитора. Счита, че изискванията не противоречат на добросъвестността. Навежда, че потребителят е бил предварително запознат с условията и е разполагал с възможност да осигури необходимото обезпечение, като е можел да предложи неограничен кръг юридически лица за поръчители.

2

Претендира разноски.

Постъпил е и „отговор на въззивна жалба“ с вх. № 9168/23.10.2024 г., който има характер на процесуално действие, извършено извън съдебно заседание в писмена форма (чл. 100, изр. 2 ГПК). Подаден е от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез юрк. Мария Златанова. В него се посочва, че с жалбата ищецът обжалва решението по отношение на иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем.

Счита, че по отношение на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и на договора за гаранция липсва обжалване и че производството следва да бъде прекратено за това дружество.

По делото дружествата "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и

"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са депозирали въззивни жалби или насрещни въззивни жалби, нито в подадените от тях отговори са обективирани такива. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта относно иска за прогласяване нищожността на договора за гаранция, предявен срещу "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, нито е обжалвано в частта относно насрещния иск. Предмет на въззивното производство е единствено иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4424267/09.03.2022 г., а страни по този иск са само Т. Я. и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е страна във въззивното производство. То е било ответник само по иска за прогласяване на нищожността на договора за гаранция, а първоинстанционното решение не е било обжалвано в тази му част. Затова спрямо "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД отговор.

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Т. Я. Я.. В нея ищцата е посочила, че на 09.03.2022 г. е сключила с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за паричен заем, по силата на който й е бил предоставен заем в размер на 1750 лв. срещу задължението да го изплати, ведно с договорна лихва, разсрочено, на месечни погасителни вноски. Твърди, че в чл. 4 от Договора е било уговорено задължението й като заемополучател да предостави на заемателя обезпечение с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. Ищцата твърди, че в тази връзка със това й задължение на 09.03.2022 г. сключила договор с другия ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за предоставяне на поръчителство № 4424267, по силата на който това дружество е поело задължението да обезпечи пред заемодателя задълженията й по договора за паричен заем, срещу което тя е трябвало да заплати на поръчителя възнаграждение в посочен в договора размер. Ищцата твърди, че съгласно уговореното в договора за предоставяне на поръчителство това възнаграждение тя е следвало да заплати разсрочено и заедно с месечните погасителни вноски по договора за заем, сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, тъй като съгласно клаузите на договора заемодателят е бил упълномощен от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Ищцата сочила, че заемодателят е бил овластен от 3 поръчителя да получи паричните средства за възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство и след това да му ги предаде.

Ищцата твърди, че клаузата в чл. 4 от договора за паричен заем и самият договор са нищожни, понеже противоречат на закона. Твърдяла е и че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради липса на основание, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона.

Ищцата е искала да се признае за установено между нея и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна. Искала е и да се признае за установено в отношенията й с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че е нищожен сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4424267.

"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е подал отговор на искова молба, с който е оспорил иска. Ответникът е изложил доводи, че договорът за паричен заем е действителен. С отговора той е предявил и насрещен иск на правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК. Сочи, че е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, а ищцата е имала неизплатено задължение за главница от 14 вноски в размер на 1469,36 лв., както и незаплатена възнаградителна лихва в размер на 152,68 лв. С насрещният иск "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е поискал Т. Я. Я. да бъде осъдена да му заплати сумата от 1469,36 лв., представляваща дължима незаплатена главница по договор за паричен заем № 4424267, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 152,68 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва по същия договор за паричен заем.

Ищцата в качеството й на ответник по насрещния иск е подала отговор на насрещна искова молба, в който е оспорила насрещния иск. Навела е възражение за нищожност на договора за паричен заем, поради противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Твърдяла е, че договора е недействителен, поради което тя счита, че дължи само главницата. Посочила е, че е погасила част от нея със сума в размер на 580,03 лв., като доколкото тази сума е представлявала плащане по нищожен договор за поръчителство, е наведа доводи, че тази сума следва да се приспадне и да се отнесе към главницата по договора за паричен заем, тъй като двете дружества - заемодателя и поръчителя са свързани лица.

Ответникът "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД също е подал отговор на искова молба, с който е оспорил предявения срещу него иск. Изложил е доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.

За да постанови първоинстанционното решение районният съд е посочил, че едноличен собственик на капитала на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е дружеството "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Приел е, че на 09.03.2022 г. между "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, като заемодател и ищцата Т. Я. Я., като заемател е бил сключен договор за паричен заем № 4424267, по силата на който на Я. е бил предоставен паричен заем в размер на 1750 лв. Заемателката се задължила да върне заема, заедно с уговорената лихва на вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Лихвеният процент е бил фиксиран на 35%, приложим на годишна основа. Годишният 4 процент на разходите е възлизал на 40,54%. Общата дължима сума, която е била дължима от заемателя, е възлизала на 1969,62 лв.

Районният съд е посочил, че от погасителния план е било видно, че заемът е следвало да бъде погасен на 17 бр. двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 115,86 лв., с краен срок за издължаване - 05.11.2022 г. Приел е, че в чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до три дни от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговорят на подробно описани в клаузата условия, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.