Решение № 55 от 30.09.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600141 по описа за 2021 година С присъда №260008/06.04.2021 год. постановена по НОХД № 348/20 год. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия Г. В. Кр. със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.06.2019 г. около 06.30 часа, по път І-6, на около 1 километър от с. Лозенец, обл.Ямбол, в посока към с. Венец, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Шаран„ с рег. № У ... АХ, собственост на М.И.В. от гр. Стралджа, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинл смъртта на Я.М. М. от гр. Стралджа - пътник на задната седалка в автомобила на К., поради което на осн. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода.

На осн. чл.66, ал.1, от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от пет години, считано от привеждане на присъдата в изпълнение.

Със същата присъда на осн. чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от четири години.

Осъдил е подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 2936.80лв., от които 2806.80лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 130лв. по сметка на ОС- Ямбол, бюджет на съдебната власт.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните 1 обвинители, които чрез своя повереник адв. Р.М. я обжалват със съображения за неправилност, поради противоречие със закона, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост по отношение размера на наложеното наказание. В жалбата се навеждат доводи, че съдът не е съобразил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са недисциплинираност на водача, предвид неспазването на пет видими обозначителни знаци, несъобразената скорост, която двойно е надвишавала максимално разрешената и безопасна скорост на движание, многократното санкциониране на подсъдимия по административно наказателен ред, обстоятелства които завишават личната обществена опасност на дееца. Навежда се довод за висока степен на обществена опасност на деянието, с оглед начина на настъпване и възрастта на пострадалата. Излага съображения, че подсъдимият не съзнава вината си и сериозността на извършеното деяние. От субективна страна се сочи, че деянието е осъществено при по тежката форма на вината непредпазливост – самонадеяност, а не както съдът е приел – небрежност, предвид възрастта на дееца, неговият професионален опит, познаването на пътния участък.

Претендира се увеличение размера на наложеното наказание лишаване от свобода близо до максималния размер предвиден в НК, като наказанието да бъде изтърпяно ефективно, алтернативно ако не се увеличи размера на наложеното наказание, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 от НК.

Претендира се и увеличение на срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че намира жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Сочи, че с жалбата пред въззивната инстанция не се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения на закона, довели до ограничаване правата на страните в досъдебната и съдебна фаза на процеса, като и не се твърди необоснованост на съдебния акт. Навежда довод, че в мотивите към присъдата изрично е посочено, какви обстоятелства са установени от фактическа страна и въз основа на какви доказателства, направен е цялостен анализ на тези доказателства, въз основа на който е даден отговор на всички въпроси, свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието.

2

Твърди, че е изяснено авторството на деянието, причините и обстоятелствата, поради които е настъпило ПТП, механизмът на неговото протичане, съответно настъпилия тежък вредоносен резултат, които са установени по безспорен начин и не се оспорват с жалбата. Дава заключение, че п ри така установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно, като съдът обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е осъществен престъпният състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. По отношение на твърдението, че от субективна страна деянието неправилно е квалифицирано като извършено при форма на вината „небрежност“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. първо от НК, вместо при „самонадеяност“ по последното изречение на посочената разпоредба, счита същото за неоснователно, тъй като не са налице доказателства за това, че същият е осъзнавал и предвиждал настъпването на общественоопасните последици от своето неправомерно поведение, но е имал някаква увереност, че разполага с реални възможности за избягване на престъпния резултат, че е разчитал на действието на някакви неутрализиращи фактори да избегне този резултат. В тази връзка сочи, че не е без значение и обстоятелството, че с обвинителния акт той е обвинен за деяние, извършено при форма на вината „непредпазливост“ и се е защитавал именно по това обвинение, поради което, съгласно константната практика на ВКС - Решение № 343 по н.д. № 278/2001г. на II н.о., не може впоследствие да бъде обвинен, че деянието е извършено при по - тежката форма на вината, каквото е „престъпна самонадеяност“, защото по този начин в тази фаза на процеса би се нарушило правото му на защита, т.е. налице е и процесуална пречка присъдата да бъде изменена по този начин. По отношение на наложените наказания намира същите за правилно индивидуализирани по реда на чл. 54 от НК, не са „явно несправедливи“ по вид, размер и начин на изтърпяване и в тази насока са съобразени със съдебната практика както в страната, така и в региона.

Намира, че решаващият съд правилно е определил същите при при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като в случая с по-голяма тежест е ценил смекчаващите отговорността обстоятелства. Споделя мотивите на съда, че с оглед данните по делото за личността на подсъдимия Г.К., същият не е лице със завишена лична степен на обществена опасност , както и, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства е ценил неговото чисто съдебно минало в резултат на настъпила реабилитация, както 3 и добрите характеристични данни, въз основа на които е приел, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. Навежда довод, че съдът подробно е анализирал и отегчаващите отговорността обстоятелства, които безспорно са налице, като е съобразил високата обществена опасност на деянието и фактът, че подсъдимият е санкциониран по административен ред за допуснати 16 броя системни нарушения на правилата за движение по пътищата, с различна тежест на тези нарушения, които го характеризират негативно , предвид демонстрираното по този начин пренебрежително отношение към правилата за движение, както и, че наложените му административни санкции до този момент нямат търсения превантивен ефект. Счита, че като такова обстоятелство следва да бъде оценен и фактът, че е управлявал МПС със скорост от 78 км/ч, която е повече от два пъти завишена от разрешената в този пътен участък, както и че в случая следва да бъде отчетен характерът на извършените нарушения, в резултат от пренебрегване на множество предупредителни и ограничителни пътни знаци. Намира, че в достатъчна степен с ъ д ъ т е съобразил степента на съпричиняване на вредоносния резултат, която правилно е оценена в случая като незначителна по своя характер. Счита, че наложените наказания са съответни на извършеното от подсъдимия престъпление, на обществената опасност на деянието и на дееца и ще допринесат за постигане на целите по чл. 36 от НК. Моли съда да потвърди съдебния акт.

Повереникът на частните обвинители – адв. М. моли съда да уважи подадената въззивна жалба и по изложените съображения в същата да приеме, че следва да бъде определено по-голямо наказание „лишаване от свобода“, като отмени приложението на чл.66 от НК. Навежда довод, че в конкретния случай са налице множество отегчаващи вината обстоятелства, които първоинстанционният съдът не е взел предвид при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“. В тази насока се позовава на извършените и допуснати предходни нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия, за които той е санкциониран по административен ред, които санкции по никакъв начин не са го поправили и превъзпитали, което е довело до това негово поредно допускане на нарушение на ЗДвП, в резултат на което е причинена смъртта на пострадалата. Счита, че една условна присъда за това тежко престъпление би била приета от подсъдимия като проявено спрямо него и допуснатите от него нарушения, поредно снизхождение от наказващите органи. Намира, че с условната присъда този подсъдим по никакъв начин няма да усети тежестта на закона върху себе си и няма да бъде превъзпитан и поправен. Навежда довод, че подсъдимият категорично се 4 очертава като лице с висока обществена опасност, предвид допуснатите от него нарушения на закона, за които той е санкциониран по административен ред, но и самото му отношение към процесното събитие. Счита, че решаващият съд неправилно е отчел, че подсъдимият е изказал съжаление и разкаяние за случилото се, тъй като същият не е демонстрирал такова поведение, а е оправдавал случилото се със знаковото стопанство в района на местопроизшествието и с липсата на обезопасяване на пострадалата. Същият не е оценил и преосмислил какви нарушения на закона е допуснал и това, че си е позволил в участък с максимално разрешена скорост на движение от 30 км/ч, да се движи с двойно по-висока - 76 км/ч. Твърди, че в в тази усложнена пътна обстановка, в условията на намалена видимост и мъгла, подсъдимият не е зачел тези множество поставени пътни знаци, не е намалил скоростта си на движение, а напротив, увеличил е тази, с която се е движил, като по този начин не само е причинил смъртта на М., но е поставил в опасност живота и здравето на всички останали участници в движението по пътищата, какъвто е и А.А.. Позовава се на практиката на ВКС, че възрастта на жертвата следва да бъде приета от решаващия съд като отегчаващо вината обстоятелство, което не е сторено от първоинстанционния съд. Поддържа подробните съображения изложени в жалбата, защо на подсъдимия К. следва да бъде определено и наложено по-тежко наказание, изтърпяването на което да не бъде отлагано, за да бъдат изпълнени целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, заложена в чл.36 от НК.

Частните обвинители поддържат становището на своя повереник.

Защитата на подсъдимия - адв. Б. моли съда да не уважава жалбата на частните обвинители. Счита, че същата е неоснователна по всички изложени в нея съображения. Придържа се изцяло към становището на държавното обвинение по отношение на жалбата и постановената присъда. Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна, съобразена е както с личността на извършителя, така и с тежестта на извършеното деяние. Твърди, че в своите мотиви ЯОС е отчел абсолютно всички доказателства по делото, анализирал ги е в тяхната съвкупност и поединично, като е постановил присъда с нелеки наказания, с оглед на предвидените в закона. Счита, че завишаването им по никакъв начин не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК. Моли съда да не уважава жалбата на частните обвинители и да бъде потвърдена присъдата на ЯОС.

Подсъдимият К. в личната си защита заявява, че се присъединява към становището на своя защитник. Сочи, че не е отказал помощ на никого, а повечето му нарушения по ЗДвП са за това, че е карал чужди коли без необходимите документи, което е пропуснато да се спомене в мотивите на присъдата. Съжалява за случилото се и дълбоко се разкайва за станалата трагедия. Не иска нищо друго, освен справедливост. Заявява, че не е обжалвал присъдата, макар да са му високи наказанията. Твърди, че свидетелите са променили показанията си, а табелите на пътя също са променени, но не може 5 да докаже какви са били тогава. Това, че няма да може да шофира четири години, го ограничава и осакатява, защото ще му бъде трудно да се препитава. Заявява, че е шофирал 15 години, минал е през хиляди участъци в ремонт на пътя, но такова безобразие не бил виждал никъде. Бил абсолютно изненадан на пътя. Моли съда да потвърди присъдата на ЯОС и да не отива в затвора.