Решение № 3341 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3341 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2495/20.02.2023г. по гр.д. № 26200 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 125-ти състав „К.Б.С.Б.Б.”ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** на основание на чл. 452, ал. 3 от ГПК сумата от 54,80лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди –претърпяна загуба, в следствие на неизпълнение на задължения на ответника по чл. 507 и чл. 508 от ГПК по изпълнително дело № 70/2021г. по описа на ДСИ при РС-Петрич; сумата от 676,97лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди –претърпяна загуба, в следствие на неизпълнение на задължения на ответника по чл. 507 и чл. 508 от ГПК по изпълнително дело № 76/2021г. по описа на ДСИ при РС-Петрич; на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2021г. до 19.05.2022; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 900лв., представляващи съдебни разноски, като „К.Б.С.Б.Б.”ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати на основание на чл. 77 от ГПК в полза на бюджета на СРС сумата от 600лв. за възнаграждение за вещо лице, оставени са без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетенията за претърпени имуществени вреди в размер от 58,40лв. и от 1

676,97лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 61009/06.03.2023г по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 02.03.2023г. от ответника по исковете О.Б.Б.”АД, ЕИК **** /правоприемник на К.Б.С.Б.Б.”ЕАД, ЕИК ****/ в частта, с която искове са уважени. Навело е оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Посочило е, че не били обсъдени в съвкупност събраните доказателства, не били обсъдени всички негови възражения. С писмото относно запорното съобщение от 16.09.2021 по изп. д. № 76/2021гбила допусната неточност, сметката всъщност била запорирана изцяло , а не както сочело писмото – частично, такова уточнение направил в о.с.з., от подаването на неточна информация до ЧСИ за ищеца не били настъпили вреди.

Приетите справки и допълнителната счетоводна експертиза установявали, че след получаване на запорното съобщение на 16.09.2021г. сметките изцяло били запорирани. Нямало основание съдът да не кредитира допълнителното заключение по счетоводната експертиза.

Последното подробно и по часове описвало механизъм и време на транзакциите, така се установявало че изцяло посредством автоматични операции на 16.09.2021г. били извършени тегления преди 12:00ч. Тези операции не било възможно да бъдат прекъснати от банката, защото протичали без човешка намеса, осчетоводяването на тези операции няма отношение към извършването им.

На хартиен носител запорното съобщение пристигнало в 14:13ч., сканирано било веднага, до 17:44ч. били обработвани документи, постъпили преди процесното запорно съобщение, като след проверка на длъжника запорното съобщение било регистрирано в системата за обработка на запори в 17:44ч. и от този момент били блокирани сметките Удържаните от банката такси от банковата сметка било съобразено с договореността в договора , налагането на запора не променяло тези договорни правоотношения. Вземането на банката за такси и комисионни било противопоставимо на взискателя, наложил запора, защото принудителното изпълнение било сурогат на доброволното изпълнение , в този смисъл било и общото правило на чл. 90, ал.1 от ЗЗД. неправилно бил уважен иска за неимуществени вреди.

Свидетелят не давал точна информация за психическо и физическо състояние на ищеца, посочил че не били много близки с него и не общували често, че ищецът казвал че се чувства добре и че не иска да говори със свидетеля. Тези гласни доказателства не установявали претърпяването на неимуществени вреди, защото не доказвали връзката с поведението на банката, свидетелят само сочел, че на ищеца се съответствало странно банката да наложи такса от около 50лв. във връзка с оперирането по сметки. Свидетелят сочел само общо разочарование от съдебната система, той бил и пристрастен и необективен, защото заявил, че е задължен на ищеца до края на живота си. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият - ищец Д. М. М. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението е парвилно. Правилно било прието от СРС, че с 2 писмото банката сочела, че е наложен запор частично за 340лв., а за другите суми се чака уточнение. Не били събрани доказателства за обратното, нито за момент на налагане на запора, това не се установявало от заключенията по съдебно-счетоводната експертиза.

Писмените доказателства само установявали осчетоводяването на операциите

4 дни след запорното съобщение, останалите твърдения на въззивника за момент на налагането били неоснователни, не се установявали от събраните доказателства. На 16.09.2021г. по сметка бил наложен запор по предходно допусната обезпечителна мярка, а не по процесната. При наложен предходен запор служител на банката следвало да установи има ли налични суми по сметка и как се изпълнява запора, как следва да се допуска теглене. Осчетоводяването на операциите имало връзка с тегленето на суми. Не било доказано запорното съобщение да е получено едва в14:13ч. Вещото лице наблюдавало работа сутрин и установило, че запорни съобщения постъпват сутринта, а не следобед , че започват да се обработват веднага, а не след 3-4 часа. Дали банката може да обезпечи обработката на документите за запор не можело да се отрази на взискателя.

Събирането на такси и комисионни също противоречало на чл. 507 и чл. 508 от ГПК, при невъзможност да се установи наличността по сметката. Банката нямала правото да събира за себе си такси и комисионни от банковата сметка при наложен запор върху банковата сметка.

Към датата на теглене по сметката е имало наличност от 1442,20лв., което се установявало от установените дати на получаване на запорно съобщение, на осчетоводяването на операциите по теглене на суми от банкомат. Така доказано било че по сметка имало достатъчна наличност, за да се изпълни запорното съобщение. Вещото лице не било специалист по компютърни системи, не били ангажирани доказателства от банката как работят системите на банката Нелогично било при твърдения за постъпили 68 запора и запитвания процесното да е обработено последно, още повече че част от документите били запитвания, а не запори. Не било установено запорно съобщение да е пристигнало в 14:13ч. В първо о.с.з. процесуалният представител на въззивника заявил, че не знае кога е постъпило запорното съобщение, практиката била да се записва час и дата на получаването му.

Доказателства за това не били събрани по делото. Вещото лице посочило изводи и констатации във връзка с изплатена сума по карта, а не самото теглене. Самото плащане от банката на Мастъркард било извършено 4 дин след запора-данните за тегленето били по вальор от 18.09.2021г., осчетоводяването било от 20.09.2021г. , банката нямала право да се удовлетворява преди обезпечения кредитор, правилно бил уважен иска за сумите, които банката си удържала в своя полза сред налагането на запора.

Правилно бил уважен иска за неимуществени вреди, събраните доказателства установявали претърпяването им. Банката продължавала с практиката си да удържа от банкови сметки комисионни и такси в своя полза въпреки наложени запори. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 3

100398/19.05.2022г. уточнена с молба от 07.08.2022г. на Д. М. М., ЕГН ********** срещу

„К.Б.С.Б.Б.”ЕАД, ЕИК **** /правоприемник на

Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК ****/, с която е поискало от съда да осъди ответника за му заплати на основание на чл. 452, ал. 3 от ГПК сумата от 54,80лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, в следствие на неизпълнение на задължения на ответника по чл. 507 и чл. 508 от ГПК по изпълнително дело № 70/2021г. по описа на ДСИ при РС-Петрич; сумата от 676,97лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, в следствие на неизпълнение на задължения на ответника по чл. 507 и чл. 508 от ГПК по изпълнително дело № 76/2021г. по описа на ДСИ при РС-Петрич; на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 от и чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.09.2021г. до 19.05.2022г. от така проеденото поведение на ответника /60лв. по изпълнително дело № 70/2021г. и 440лв. по изпълнително дело № 76/2021г/ , евентуално да му присъди сумите от 54,80лв. иза 676,97лв на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Навел е твърдения, че образувал изпълнително дело № 70/2021г. по издадена обезпечителна заповед, с която било допуснато налагането на запор върху банкови сметки на К.Т.И.”ЕООД до размера от 1692,81лв., за същото било изпратено запорно съобщение на 27.08.2021г., като на 31.08.2021г. ответникът признал задължението и посочил, че по сметка няма достатъчна наличност.

След постановяване на неприсъствено решение по дело № 36593/2021г. по описа на СРС се снабдил с изпълнителен лист за 1333,36лв. за неплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от 24.06.2021г. до изплащането й, образувал изпълнително дело № 91/2021г. към което било присъединено изпълнително дело № 70/2021г. и по него по изпратеното запорно съобщение на 16.11.2021г. банката превела сумата от 1638,23лв., като отново посочила, че няма достатъчна наличност, на взискателя след удържането на разноските по изпълнителното дело била преведена 1603,23лв., неплатена останала 54,58лв. В последствие ищецът се сналдил с обезпечителна заповед по предявен иск срещу същия длъжник за неплатено обезщетение за неизползван платен отпуск 363,64, законна лихва от 21.04.2021г., изтекла мораторна лихва от 13,33лв. , образувано било изпълнително дело № 76/2021г. , наложен бил и запор върху банкови сметки на длъжника, прието било и адвокатско възнаграждение от 300лв., начислени били такси от 40лв., на 14.09.2021г. било изпратено запорното съобщение за всички тези суми , същото било получено от банката на 16.09.2021г., с писмо от 18.09.2021г. банката признала вземането, но посочила, че няма достатъчна наличност по сметките и че по сметката е наложен предходни запори, че запор е наложен за сумата от 340лв. , като е опискал уточнение за размер на главница и лихви, ако е различен от посочения, на 22.10.2021г.-било изпратено ново съобщение от съдебния изпълнител. С изпълнителен лист за част от тези суми ищецът се снабдил . за главница от 363,64 ведно с лихва от 02.06.2021г., за събирането им било образувано изпълнително дело 18/2022г., 4 към което било присъединено дело № 76/2021г., като на изпратено ново запорно съобщение било отговорено от банката, че няма достатъчна наличност по сметката, че има наложени предишни запори. Посочил е, че събраната информация сочела че има разпоредителни сделки с имущество на длъжника, че е имало и промяна в собствеността му, което обосновавало извод, че по банковата сметка на длъжника е имало средства, като наложените запори от 27.08.2021г. и от 16.09.2021г. не са изпълнени от банката въпреки че детайлно са сочели дълга, така банката нарушила задълженията си по чл. 507 и чл. 508 от ГПК и увредила ищеца. Размер на имуществените вреди бил сумата, за която не получил плащане по наложените запори. Дължало му се и обезщетение за претърпени неимуществени вреди , защото многократно изпитал чувство на безсилие, въпреки положените усилия, многократно разговарял с деловодител на съдебния изпълнител, за резултат от наложени запори, от които очаквал да се удовлетвори, което било важно с оглед характера на вземанията, изпитвал срам и чувство за натрапване при тези разговори, защото били многократни.

Разпечатката съдържа 30 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c060da3-c7da-47bc-8df1-1827242aef8f