Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4465 от 08.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15574/2025
Вид
Решение № 4465
Подписан
08.12.2025
В сила
23.01.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4465 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110215574 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. К. Р. от *** срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332020040/13.08.2025 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) - СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва се извършването на административното нарушение.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа се жалбата и по същество се пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, недоказано и необосновано, твърди се, че не е спазен тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.

Събраните по делото доказателства противоречат на описаната фактическа обстановка. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за 1 отхвърлянето й и за оставяне в сила на издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 24.04.2025 г. в 11:14:33 часа, съгласно данни от Джи Пи Ес на специален автомобил с ДК № *** – *** в гр. София на ул.“Братя Глишеви“.

На 02.05.2025 г. било подадено в О „ПП“-СДВР заявление от собственик на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №******** за извършена проверка и съставяне на протокол по повод ударения му личен, паркиран автомобил в **********, от боклучийски камион, с ДК ***, собственост на фирма „*****“, управляван от С. Р. от ***, на 24.04.2025 г. в 11:15 ч., за което имал свидетел.

Попълнена е докладна записка от мл. автоконтролор И. И., че са търсили по телефона заявителя на 10.05.2025 г. в 15:14 ч. и в 15:30 ч., но същият не си е вдигнал телефона.

Във връзка с постъпило заявление за издаване на протокол относно ударен на 24.04.2025 г. в 11:15 ч. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №******** от специален автомобил на чистота с ДК ***, полицейски екип АП -91 на 19.05.2025 г. снел сведение от очевидец Д. И.. Същите издали протокол за ПТП, както и мл. автоконтрольор И. Д. съставил докладна записка по случая.

Служебно е изискана справка за собственост на специалния автомобил „***“, с ДК № ***, от която се установило, че е собственост на „*****“АД.

Снети били писмени обяснения от свидетел-очевидец Д. В. И..

На 30.07.2025 г. била попълнена от С. К. Р. писмена декларация по случая, в която оспорва да е участвал в ПТП.

Съставен бил на 30.07.2025 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор С. А. Д. на жалбоподателя, в който е посочено, че на 24.04.2025 г. около 11:15 часа ********, тъй като не контролира непрекъснато управляваното от него МПС товарен автомобил „*** ***“, с ДК № *** и пред *** реализира ПТП в паркирания лек автомобил ***, с ДК №********, нанасяйки материални щети на задна лява част и след ПТП-то, водачът напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия. Посочено е, че АУАН е съставен по протокол №102268875-1 и пр.№С-373/25 г. и то от съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, назначен със Заповед № 513з-9624/13.09.2024 г. на директора на СДВР. Като свидетел №1 е вписан : „Дал „Заявление“.

АУАН е връчен на жалбоподателя. В него жалбоподателя не е възразил.

Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. г. на 2 министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед №8121К-12047/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи издалата процесното НП е назначена за началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и непротиворечиви. Приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства: докладни, заявление, писмени обяснения на И. и протокол за ПТП са вътрешно непротиворечиви и логични, но същите са в противоречие с показанията на свидетеля С., който е очевидец на случилото се по време на управляваното от жалбоподателя МПС и разпечатката от Джи Пи Ес за процесното ППС, с което се твърди, че е настъпило ПТП, които оборват констатациите им и съдът не ги кредитира. Предвид което съдът кредитира показанията на непредубедения свидетел С. и разпечатката от Джи Пи Ес-а, както и доказателството за собственост на МПС и заповедите за компетентност и назначаване на актосъставителя и издалия процесното НП, както и справка –картон на водач. От показанията на свидетеля Д., с оглед твърдението му, че е изготвил акта по писмени документи не могат да бъдат извличани факти, които да са относими към предмета на доказване.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесет дневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна и следва да се уважи, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира че АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи, оправомощени по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

По т.1 на НП:

Съдът констатира, че в тази му част са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а именно:

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин 3 не е сторено.

Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното съдържание:

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.

Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на МПС-то жалбоподателя не е взел предвид.

Какво е имал предвид съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че в докладната записка не са описани конкретните обстоятелства на настъпилото ПТП.

Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с посочване на правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа обстановка, са нарушили правото на защита на жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на същото правна квалификация.

Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил, както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.

На следващо място и по същество не се установи, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му административно нарушение. ОТ събраните по делото доказателства не се установи, че на процесната дата и в процесния час да е бил на процесното място, от разпечатката от Дж Пи Ес, както и да е реализирал ПТП, от показанията на свидетеля С.. Поради което не се установи факта на осъщественото административно нарушение, за което е подведен под административно наказателна отговорност по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Поради което в тази му част наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По т.2 на НП, бе установено следното:

Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна 4 квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и обстоятелствата, при които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.

На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП нарушение: „ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания “. При описано схематично нарушение в акта и процесното НП, както и при непълна правна квалификация в същите е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай.

С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в извършването на какво нарушение е обвинена, че е осъществила и чийто състав словесно не е посочен. Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административнонаказателното производство.

Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия орган да проведе една законосъобразна процедура.

Не на последно място по делото не се установи, от кредитираните доказателства както да е настъпило ПТП с управлявания от жалбоподателя специален автомобил, така и наличие на разногласия между него и водачът на паркирания автомобил, за да е реализирана посочената правна норма на вмененото му административно нарушение.

С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление и в тази му част по т.2 като незаконосъобразно следва да бъде отменено.