Решение № 11539 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11539 гр. С, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110147016 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Л. С.

Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. ББ, бл.35, вх.А, ет.4, ап.11, общ. С, обл. С (столица), с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 1292,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ББ, бл.35, вх.А, ет.4, ап.11, аб.№ 256731, ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 155,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г., сумата 73,08 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 17.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28887/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово 1 разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор. По реда на чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 28887/2022 г. ответникът – длъжник в заповедното производство, е навел възражения, които поддържа в настоящото исково производство.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК 130036512 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Установява се от ч.гр.д. № 28887/2022 г., че по депозирано на 31.05.2022 г. заявление на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2022 г. срещу ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.

150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на процесния топлоснабден имот. От писмо от С община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ от 02.01.2020 г. и Заповед № РД-41-1375/11.11.1985 г. на Столичен Народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. С, ж.к. „ББ“, бл. 35, вх. А, ет. 4, е предоставен като обезщетение на Л. С. Д. срещу отчужден имот. Не се твърди и не се установява да е налице обстоятелство, изключващо придобиване на имота като еднолична 2 собственост от Л. С. Д. и/или разпореждане със същия след придобиването му преди или в рамките на процесния период. Ето защо съдът намира, че ответникът в рамките на процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е бил собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент № 11, находящ се в гр. С, ж.к. „ББ“, бл. 35, вх. А, ет. 4, с аб.

№ 256731.

Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане.

Неоснователно с оглед установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възражението на ответника за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и заключение на съдебно-техническата експертиза. От отговора на задача 2 от заключението на вещото лице се установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия само за БГВ, като е извършвано начисление на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. За имота в рамките на процесния период топлинната енергия е изчислявана на основата на реален отчет по показанията на два броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Вещото лице е установило, че за процесния период ФДР е съставила изравнителни сметки, като дяловото разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот са в съответствие с действащите нормативни изисквания и цени на ТЕ. Според вещото лице общият разход за топлинна енергия за процесния имот за процесния период е в размер на 1306,78 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно. При определяне дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ, според която стойността на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 1306,78 лева. Ищецът претендира от 3 ответника по – ниска обща стойност на доставената ТЕ за процесния период, поради което при съблюдаване диспозитивното начало съдът приема, че неизпълнените задължения за заплащане на топлинна енергия възлизат на стойност 1292,14 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Възникналите в полза на ищеца вземания не се твърди и не се установява ответникът да е изплатил изцяло или частично.

По възражението за изтекла погасителна давност:

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Доколкото по делото не е депозиран отговор на исковата молба, а в подаденото по реда на чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство по ч. гр. д. № 28887/2022 г. възражение срещу издадената заповед за изпълнение такова липсва, то въведеното от ответника в настоящото производство едва в първото по делото открито съдебно заседание възражение за изтекла погасителна давност се явява преклудирано като подадено извън срока по чл. 131 ГПК, поради което и не следва да бъде съобразено.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори релевирано своевременно, възражението за погасяване по давност на процесните вземания е по същество неоснователно. Това е така, доколкото с оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл.

156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.

111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 31.05.2022 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не е погасено по давност, тъй като най-старото месечно задължение от процесния период /това за месец май 2019 г./ е било дължимо до 15.07.2019 г. вкл., поради което до подаване на 4 заявлението не е изтекъл тригодишният давностен срок. Следователно вземанията за процесния период не са погасени по давност и са дължими в установения размер от 1292,14 лева, до който размер следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва: