Решение № 1803 от 25.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1803 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Й. Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100507675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20028103 от 07.04.2022 г., постановено по гр. дело № 36963/2020 г. по описа на СРС, 164-ти състав, е допусната съдебна делба между “Консултпроект“ ЕООД и К.

Г. А., на съсобствения им недвижим имот, придобит от ищеца въз основа на публична продан и Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело № 20178380408583 по описа на ЧСИ М.Б., и от ответника -въз основа на договор за покупкопродажба и построяване на сградите в процесното дворно място, със собствени сили и средства, представляващ УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО от 930 кв.м., находящо се в гр.

София, р-н Банкя, местност „Стърната" сьставляващо парцел I 1а-1956 от квартал 48 по плана на гр. София-Банкя, м-т Стрната, при сьеди: улица, парцел 1-1840, улица, парцел II1749 и парцел II-1749, който имот е заснет с идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед Nº РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменен със Заповед Nº KД-14-22-715/10.05.2013 г. на Началника на СТКК-София, с административен адрес в гр. Банкя, м-т „Сторната", ул. „Иванянско шосе" Nº 19, с площ от 932 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване, Nº по предходен план 1956, квартал 48, парцел 1а, при сьеди: идентификатори с NºNº ***; ***; ***; ***; ***, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор ***.по КККР, одобрени със Заповед Nº РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменен със Заповед Nº КД-1422-715/10.05.2013 г. на Началника на СГКК-София, с административен адрес в гр. Банкя, ул.

1

„Иванянско шосе" Nº 19.Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: хангар, депо, гараж, както и СГРАДА с идентификатор ***., по КККР, одобрени със Заповед Nº РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменен сьс Заповед Nº КД-14-22715/10.05.2013 г. на Началника на СГКК-София, с административен адрес в гр. Банкя, м-т „Стърната", ул. „Иванянско шосе" Nº 19, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** и е със застроена площ от 103 кв.м., брой етажи: 2/два/., при СЛЕДНИТЕ КВОТИ : за “Консултпроект“ ЕООД – 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху посочения имот, и за К. Г. А. – 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху посочения имот.

Срещу първоинстанционното решение, с което е допусна делба на процесния недвижим имот, е постъпила въззивна жалба от съделителя-ответник К. Г. А., чрез пълномощника си – адв. В. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за недопустимост, респективно неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба - неподписана от управителя на дружеството ищец. Алтернативно сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен в производството пред СРС доклад по чл.146 ГПК. Счита, че съдът не е разпределил доказателствената тежест по делото в съответствие с принципа на чл. 154 ГПК, като не е посочил обстоятелствата, които са спорни между страните, тези от тях, които не подлежат на доказване, както и за кои от твърдените обстоятелства страните не сочат доказателства.

Твърди, че първоинстанционният съд не е мотивирал отказа си да остави без уважение доказателствените й искания за изискване в цялост на изпълнително дело № 8583/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б., както и за допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на наведените по делото възражения, като с оглед на неоснователното им оставяне без уважение делото е останало неизяснено от фактическа страна. В допълнение на това поддържа, че изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост върху имота са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Сочи, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил своевременно наведените в производството възражения за недействителност на публичната продан по силата на която ищецът се легитимира като съсобственик на ½ идеални части от процесния имот. Счита, че е налице основание за спиране на производството по делба с оглед на наличието на преюдициален спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота.

Предвид изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност отменено, като се отхвърли иска за делба. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият съделител “Консултпроект“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Н. П., с надлежно учредена представителна власт, в законоустановения срок е подал отговор на 2 исковата молба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е допустимо, доколкото е постановено по редовна исковата молба, предявена от процесуално легитимирана страна. Наред с това счита, че постановеното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице твърдените от въззивника съществени процесуални нарушения, доколкото по делото е изготвен доклад в съответствие с разпоредбата на чл. 146 ГПК, с който СРС е разпределил доказателствената тежест между страните по реда на чл.

154 ГПК, като съдът подробно е мотивирал отказа за допускане на исканите от въззивника доказателствени искания. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди постановеното решение. Претендира сторените в производството пред СРС и в настоящото производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

С оглед наведеното оплакване за недопустимост на постановеното съдебно решение, и доколкото в съответствие с разпоредбата на чл. 296, изр. 1 ГПК, въззивната инстанция следи и служебно за допустимостта на решението в обжалваната му част, следва да бъде посочено, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на процесуалния закон /чл. 127 и чл. 128 ГПК/. Исковата молба е подписана и подадена чрез пълномощник - адв. П. с надлежно учредена представителна власт по делото, поради което и не е налице сочената от въззивника нередовност на исковата молба, обуславяща недопустимост на постановеното решение. В допълнение на това следва да бъде посочено, че в хипотеза на подаване на искова молба от лице без представителна власт, правен интерес от позоваване на порок на постановеното решение има единствено страната, за която се твърди, че е била представлявана от лице без представителна власт – в конкретния случай въззиваемият съделител “Консултпроект“ ЕООД, който от своя страна в отговора на въззивната жалба изрично е заявил, че исковата молба е подписана и депозирана от лице, в полза на което дружеството е учредило представителна власт. В тази връзка и с оглед на извършеното от процесуалния представител на “Консултпроект“ ЕООД – адв. П. изявление в открито съдебно заседание от 13.10.2023 г., че исковата молба е подписана от нея в качеството й на процесуален представител на дружеството, настоящият състав на съда е оставил без уважение искането на въззивника за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на оспорване на истинността на подписа под исковата молба като необосновано и недопустимо.

С протоколно определение от 13.10.2023 г. настоящият въззивен състав е взел 3 отношение по искането за спиране на делото, като е приел, че не е налице основание по чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. дело № 4746/2018 г. по описа на СГС, ГО, 5-ти състав.

На въззивника е предоставена възможност да ангажира доказателства, с оглед установяване на наличие на друго основание за спиране на производството по делото, което не е било взето предвид от съда, от която възможност страната не се е възползвала, като в открито съдебно заседание от 19.04.2024 г. процесуалният й представител е посочил, че не поддържа искането за издаване на първоначално поисканото съдебно удостоверение, доколкото в хода на извършена от нея справка е установила, че “Консултпроект“ ЕООД не е страна по гр. дело № 4746/2018 г. по описа на СГС, I – 5 състав. В тази връзка, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за преразглеждане на мотивираното произнасяне относно липсата на основание за спиране на настоящото дело, обективирано в протоколното определение от 13.10.2023 г.

По отношение направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изготвен доклад по чл. 146 ГПК. При съобразяване на твърденията в исковата молба и становището дадено в писмения отговор на ответника, СРС е изготвил доклад в съответствие с разпоредбата на чл. 146 ГПК. Първоинстанционният съд е разпределил, макар и не съвсем прецизно, доказателствената тежест между страните по спора, но иначе правилно в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, доколкото им е указал, че всяка от тях носи тежестта за установяване на релевантните за спора факти, като изрично е указал, че в тежест въззивника - К. А. е да установи обстоятелствата, водещи до нищожност на твърдяното от ищеца придобивно основание.

По отношение на оплакването за немотивираност на отказа на съда да допусне исканите от въззивника доказателства следва да бъде посочено, че СРС е оставил без уважение искането за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите с оглед липсата на изрично посочване на конкретните факти и обстоятелства, за които е поискано допускането на свидетели, а прилагането в цялост на изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан, съдът е приел за ненеобходимо с оглед на предмета на спора.

Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ГПК, според която в доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани, настоящият състав на съда намира, че СРС не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила при изготвяне на доклада по делото, както и при произнасянето относно относимостта и необходимостта да бъдат допуснати исканите от страната доказателства.

4

От представените по делото писмени доказателства се установява, че “Консултпроект“ ЕООД е придобил правото на собственост върху ½ идеална част от урегулирано дворно място от 930 кв.м., находящо се в гр. София, р-н Банкя, местност “Стърната“, съставляващо парцел № Ia – 1956 от квартал 48 по плана на гр. София – Банкя по силата на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 26.08.2019 г. на ЧСИ М.Б., което постановление е влязло в сила на 06.11.2019 г.