Решение № 2392 от 26.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2392 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114199 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.138 ЗЗД.

В исковата молба от „Йони Ойл” ЕООД против И. Х. К. са изложени съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като на длъжника – настоящ ответник заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Посочено е, че по силата на договор за продажба от 18.03.2022г. между ищеца – продавач и „Ви Ес Транс 1“ ЕООД – купувач били уредени отношения по продажба на гориво – дизел. На 18.03.2022г. ищецът предал на купувача описаните в исковата молба количества гориво, отразени във фактура № 3100001965/31.03.2022г., по количество и цена на обща стойност 2881 лв. с ДДС. Фактурата не била платена от ответното дружество. В изпълнение на договора ищецът предал на ответното дружество и количества гориво, отразени във фактура № 3100002007/16.04.2022г., на обща стойност 1541.50 лв. Фактурата не била платена от купувача. Договорът бил подписан от ответника, в качеството му на поръчител. Поради това е направено искане за признаване за установена дължимостта на посочените суми – 2 881 лв. и 1541.20 лв. по цитираните фактури от 31.03.2022г. и 16.04.2022г., от страна на ответника, солидарно с „Ви Ес Транс 1“ ЕООД. Претендирани са направените по делото разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от назначения на ответника особен представител.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 1 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 7184 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 19.05.2022г., по силата на която е разпоредено „Ви Ес Транс 1“ ЕООД и поръчителят И. Х. Кисьов да заплатят солидарно на „Йони Ойл“ ЕООД следните суми по договор от 18.03.2022г. за продажба на горива и консумативи от бензиностанцията на продавача в гр.Пловдив: сумата в размер на 2881 лв. с ДДС по фактура № 3100001965/31.03.2022г. и сумата в размер на 1541.50 лв. с ДДС по фактура № 3100002007/16.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.05.2022г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за ДТ в размер на 88.45 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. На 09.09.2022г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми срещу „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД.

По делото са представени договор за продажба от 18.03.2022г., сключен между „Йони Ойл“ ЕООД и „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД, в качеството им съответно на продавач и купувач, по силата на който продавачът предоставя възможност на купувача да придобива правото на собственост върху горива и стоки /автомобилни масла, греси и др./, предоставяни на територията на бензиностанциите на „Йони Ойл“ ЕООД, при условията на разсрочено плащане. Представен е списък на автомобилите, имащи право да зареждат горива и стоки в бензиностанциите на ищеца съгласно договор за продажба от 2022г. – марка ***, рег.№ ***, както и списък на лицата, имащи право да зареждат горива и стоки – И. Х. К..

Представена е фактура № 3100001965 от 31.03.2022г., с изпълнител ищцовото дружество и получател „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД на стойност 2881 лв., както и фактура № 3100002007 от 16.04.2022г. на стойност 1541.50 лв., както и служебни бонове.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7184 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение № *** от 19.05.2022г. е връчена на длъжника И. Х. К. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че между ищцовото дружество и „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД са възникнали правоотношения по силата на договор за търговска продажба, с поръчителството на И. Х.

К.. Законът не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая е представен сключен в писмена форма договор от 18.03.2022г., както и са били издадени фактури, които са редовни от външна страна, съдържат изискуемите реквизити, представляващи основните елементи на търговската продажба – вещ, предмет на продажбата и цена. Във всяка от фактурите са 2 посочени номерата на съответните служебни бонове, всеки от които съдържа две имена на лице и подпис, вкл. и на ответника И. К.. В този смисъл съдът намира възражението на ответника, чрез особения представител, че не е налице изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД от продавача, от една страна, за несвоевременно заявено, доколкото отговор по реда на чл.131 ГПК не е депозиран в предоставения на страната срок, а от друга страна, за неоснователно. Съобразно разпоредбите на чл.12.3 и чл.12.4 от договора купувачът е длъжен да представи на продавача списък на автомобилите, които имат право да зареждат горива и стоки от името и за сметка на купувача, както и списък на лицата, имащи право да завеждат горива и стоки от името и за сметка на купувача. В представения първи списък фигурира превозно средство с рег.№ ***, а във втория – лицето И. Х. К., като в представените служебни бонове е отразено МПС с рег.№ ВТ 1985 КР, както и освен лицето И. К., са отбелязани и други лица с две имена и подпис. Независимо от тези различия обаче съдът намира, че предвид изричната разпоредба на чл.12, т.5 от договора, следва да се приеме, че всички зареждания, извършени от автомобили и/или лица, невключени в тези списъци, са извършени от името и за сметка на купувача, в който смисъл са постигнатите между страните договорки. Предвид това съдът приема за доказано осъществяването през месец март 2022г. и април 2022г. на доставки на горива и стоки от ищеца на „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД на бензиностанции на „Йони Ойл“ ЕООД в гр.Пловдив, на стойност 2881 лв. по фактура № 3100001965 от 31.03.2022г. и 1541.50 лв. по фактура № 3100002007 от 16.04.2022г. Безспорно е настъпил и падежът за плащане на посочените по-горе суми по всяка от фактурите – съответно на 31.03.2022г. и 16.04.2022г.

Тъй като ответникът е поръчител по договора между ищеца и „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД, съобразно чл. 138 ЗЗД същият се е задължил спрямо продавача да отговаря за задължението на купувача. Ето защо при липса на плащане на задължението от купувача по сделката е налице основание продавачът да претендира цената от поръчителя. Поради изложеното съдът намира, че същият отговаря при условията на солидарна отговорност с дружеството – купувач по договора от 18.03.2022г., поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, като предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая ищецът претендира присъждане на направените в заповедното производство разноски в общ размер от 488.45 лв. /от които 88.45 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение/, но съдът намира, че разноски не следва да се присъждат, тъй като за същите вече е бил издаден изпълнителен лист в рамките на заповедното производство. Поради това ще се възложат в тежест на ответната страна разноските за исковото производство в размер на 1130.70 лв. /от които 88.45 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение, 742.25 лв. възнаграждение за особен 3 представител/.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Х. К., ЕГН ********** от *** дължи на „Йони Ойл“ ЕООД, ЕИК 201065832, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тодор Александров“ № 9, със законен представител *** солидарно с „Ви Ес 1 Транс“ ЕООД, ЕИК 206754653 по договор за продажба от 18.03.2022г. сумата от 2 881 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и един лева/ - неплатена цена за продадени стоки по фактура № 3100001965 от 31.03.2022г. и сумата от 1541.50 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и 50 ст./ - неплатена цена за продадени стоки по фактура № 3100002007 от 16.04.2022г., ведно със законна лихва върху посочените суми от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2022г. по ч. гр. д. № 7184 по описа на ПРС за 2022г.

ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН ********** от *** да заплати на „Йони Ойл“ ЕООД, ЕИК 201065832, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тодор Александров“ № 9, със законен представител *** сумата от 1130.70 лв. /хиляда сто и тридесет лева и 70 ст./ направени в настоящето производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4