Определение № 1906 от 13.06.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1906 гр. Перник, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720100014 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27.01.25 г., молба от 17.03.25 г., и молба с вх. № 11058/13.05.2025 г., на Е. С. Ч. срещу Община Перник и Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Перник, с която се иска установяване наличието на трудов стаж на ищеца в ********************, на длъжност „*************”, при пълен осемчасов работен ден, с ежемесечно заплащане в брой, за периода от *************

Постъпила е молба на 16.05.2025 г. от ищеца, докладвана на съда на 13.06.25 г., с която заявява, че на осн. чл. 232 ГПК оттегля иска си, поради това, че Община Перник е издала исканите документи удостоверения – обр. УП-2 и обр. УП-3, и моли за прекратяване на производството.

Съдът намира, че изявлението изхожда от легитимирана страна – направено е лично от ищеца. В случая не е необходимо съгласието на ответника – арг. от чл. 232, ал.1 ГПК.

Предвид десезирането на съда от страна на ищеца и на основание чл. 232 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено.

По разноските:

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 06.06.2016 г. на ОСГК на ВКС с оглед спецификата на исковите производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, законодателят е установил някои специални правила за отговорността и присъждането на направените разноски, като изрично е отграничил исковете за установяване на трудов стаж от исковете за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която съдебните разноски по 1 делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца, установява специално правило, което е в отклонение от общите правила на чл.78 от ГПК, но то се отнася единствено за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР. Разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗУТОССР освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за разноските по чл.78 ГПК. Специалните правни норми на чл.9 от ЗУТОССР не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия, именно предвид техния характер на уреждащи изрични изключения от общи правила. Ако действителната воля на законодателя би била, предвид тези особености на пасивната процесуална легитимация по чл.3 от ЗУТОССР, ищците в производствата за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТОССР да понасят тежестта на направените разноски по тези дела, респ. тази тежест и отговорността за тези разноски да не се разпределя и те да не се присъждат според общите правила на чл.78 от ГПК /най[1]общо казано според изхода на делото/, то законодателят изрично би установил такова специално правило, подобно на това по чл.9 ал.2 от ЗУТОССР-относно разноските за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР.

Специалната норма на чл.9 ал.2 от ЗУТОССР е приложима само в исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1 ал.1 т.2 от ЗУТОССР, но не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. При липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. Следователно при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК.

При прекратяване на производството по делото поради направен отказ, оттегляне от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато отказа/ оттеглянето от иска обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. / в този смисъл са определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 326/18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1226/2016 г. на ВКС, І т. о., определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, І г. о. и др. /.

В случая видно от писмо с изх. № 24/ 29.08.24 г. Община Перник уведомява 2 ищеца, във връзка с отправено от него искане за издаване на удостоверения обр. УП – 2 и обр. УП 3, че същият не фигурира в разчетно-платежните ведомости на ОИМ – Перник за периодите *************, поради което не отказва издаването на исканите удостоверения.

След образуване на делото за установяване на трудов стаж за посочения период Община Перник издава поисканите удостоверения, за които по-рано е постановила отказ.

Предвид това съдът намира, че именно с поведението си – отказ да издаде исканите документи, Община Перник е станала повод за предявяване на иска за установява на соченото обстоятелство по съдебен ред. Предявяването на иска е единственият начин за ищеца да установи трудовия си стаж, при постановен неоснователен отказ. В този смисъл съдът намира, че ответната община следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие на ищеца, сключен с пълномощника му адв. М.-Г., с който страните са се уговорили процесуалното представителство по настоящото дело да бъде оказано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3от Закона за адвокатурата.

При оказана безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска помощ възнаграждението се присъжда в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а не на страната, която има право на разноски съобразно изхода на делото, защото реално тя не е извършила разноски и би се обогатила за сметка на адвоката, ако насрещната страна бъде осъдена да заплати на нея възнаграждението на адвоката за извършената от него работа. За страната, която съобразно изхода на делото понася тежестта за разноските, е ирелевантно дали ще ги заплати на адвоката или на насрещната страна, която е представлявана безплатно при условията на някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. т. 1-3 ЗАдв. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл.

38 ЗАдв адвокатска услуга, за да е същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38, ал.

1, т. т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото/ в този смисъл- определение № 208 от 21.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2798/2018 г./.

В случая са изпълнени предпоставките по чл. 38 ЗАдв, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адв. И. М. – Г. в размер на 400,00 лева, като при определянето му съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от адвоката.

С оглед изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гражданско дело № 0014 по описа за 2025 г. на Пернишки районен съд.

3

ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат 000386751 да заплати на адв. И. В. М.-Г., член на ВТАК, с личен № **********, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева- адвокатско възнаграждение, за оказаното по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство на Е. С. Ч., с ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4