Решение № 257 от 25.08.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. гр. Димитровград, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100284 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – П. А. К. от гр.Сандански, твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 29.04.2021 г., предадена в заем сума от 13 000 евро, която ответникът се задължил да върне на 13 вноски по 1000 евро месечно при посочени вноски в чл.4 от Договора. Ответникът изплатил три вноски и част от четвърта или общо 3200 евро и преустановил плащанията. Претендира остатъка от сумата в размер на 9800 евро, която сума не била върната и след изтичане на посочената последна вноска на 20.06.2022 г., като съгласно чл.6 от Договора при неплащане в срок на една месечна вноска, заемът ставал автоматично предсрочно изискуем. На 15.04.2023 г. ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, образувано ч.гр.д. № 491/2022 г., като ответникът възразил против издадената заповед. Моли след установяване на изложеното, съдът за постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 9 800 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – С. К. Д. от гр.Димитровград не подава в срок отговор.

След изтичане на срока за отговор подава молба, с която посочва, че исковата молба била нищожна, тъй като не била подписана от ищеца, в която връзка следвало да се назначи графично-почеркова експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 29.04.2021 г. между ищеца П. А. К. – като заемодател и ответника С.

К. Д. – като заемател, е сключен Договор за паричен заем, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 13 000 евро, като заемотелят се задължава да върне сумата. Сумата е предадена от заемодателя преди сключване на договора, поради което договора служи и за разписка удостоверяваща предаването на сумата. Съгласно чл.4 от Договора заемателят се е задължил да върне заемната сума в срок до 20.07.2022 г. Уговорено е връщането на сумата да стане на 13 равни месечни вноски от по 1000 евро, считано от 20.06.2021 г. – съответно на 20-то число от всеки месец с последна вноска – 20.06.2022 г.

Съгласно чл.6 от Договора при неплащане на една месечна вноска по чл.44 от договора, заемът става автоматично пресрочно изискуем, като не е нужно заемодателят да уведомява заемателя за това действие, като в този случай заемателят има право директно да предприеме действия за принудително събиране на цялата сума.

Договорът е с нотариална заверка на подписите от 29.04.2021 г. на Нотариус с рег. № 286 НК.

По заявление на ищеца по чл.417 ГПК от 15.04.2022 г. е образувано ч.гр.д. № 491/2022 г., по което е издадена Заповед № 231/18.04.2022 г., с която длъжникът С. К. Д. е разпоредено да заплати на П. А. К. сумата в размер на 9 800 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

За вземането е посочено – неизплатена парична сума по договор за заем от 29.04.2021 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 809/29.04.2021 г. на Нотариус с № 286 НК, за сумата от 13 000 евро, но съгласно чл.6, ал1 от договора заемът автоматично станал изискуем. Длъжникът останал задължен към заявителя със сумата от 9 800 евро.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1083/2022 г. на ЧСИ с рег. № 874 КЧСИ, като до длъжника на е била изпратена ПДИ от 28.11.2022 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което на основание чл.415 ГПК съдът е дал указания на заявителя за възможността да предяви иск за вземането си.

Така изложената фактическа обстановка налага следните изводи:

С предявения в настоящото производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване съществуването на вземането, присъдено със Заповед от 18.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2

491/2022г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – основателен, като съображенията на съда за това са следните:

Следва да се приеме за безспорно, че страните са в облигационно отношение. Същите са сключили договор за паричен заем – на 29.04.2021 г. за сумата от 13 000 евро, който договор от друга страна служи и за разписка за получаване на сумата, така, както е отразено в него. Ищецът е предоставил на ответника определена парична сума, която последният се е задължил да върне – чл. 240, ал.1 ЗЗД. Договорът за заем е реален договор, т.е същият се счита сключен в момента на предаване на заетата сума, което безспорно се доказва от представения договор с нотариална заверка на подписите.

Заетата сума е следвало да бъде върната на 13 равни месечни вноски от по 1 000 евро, с дата на първа вноска 20.06.2021 г. и последна вноска 20.06.2022 г.

Ищецът е посочил, че ответникът е изплатил три от вноските и част от четвъртата вноска или общо 3200 евро, след което е преустановил плащането на вноските. Останала е неизплатена сума в размер на 9 800 евро, за което ищецът твърди, че не е изплатена до момента и след изтичане на датата на заплащане на уговорената в чл.4 от договора за заем дата за плащане на последната вноска, а именно 20.06.2022 г.

Същевременно ищецът посочва, че съгласно чл.6, ал.1 от Договора за заем при неплащане в срок на една месечна вноска, договора става предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяването на длъжника, поради което и подадено заявлението по чл.417 ГПК на 15.04.2023 г.

Ответникът не ангажира доказателства за изплащане на задължението.

Към момента е настъпил падежа и на последната вноска – 20.06.2022 г., като в заповедното производство е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист само по отношение на главницата от 9 800 лева и за разноските в заповедното производство. Върху главницата не е присъдена законна лихва.

Предвид изложените съображения, съдът намира предявеният иск – относно съществуване на вземане в полза на ищеца в размер на 9800 евро – част от дължима и непогасена главница по договор за Заем с нотариална заверка на подписите от 29.04.2021 г., за която сума по ч.гр.д. № 481/2022 г. е бил издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за основателен, поради което следва да се уважи.

Производството по делото в частта по отношение на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 14.05.2022 г., следва да се прекрати като недопустимо, тъй като в заповедта за изпълнение такава лихва не е присъдена в полза на ищеца.

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в настоящото, произтекли от внесена ДТ – 383,35 лева и адвокатско 3 възнаграждение в размер на 2000,00 лева.

За заповедното производство следва да се присъдят посочените от заповедния съд 800,00 лева деловодни разноски, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че в полза на П. А. К. от

*****************************,

ЕГН

********** против С. К. Д. от гр.Димитровград, *****************************, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на 9 800 (девет хиляди и осемстотин) евро – част от дължима и непогасена главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 29.04.2021 г., за която сума по ч.гр.д. № 491/2022 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение № 231/18.04.2022 г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА С. К. Д. от гр.Димитровград,

*****************************, ЕГН ********** да заплати на П. А. К. от *****************************, ЕГН ********** разноски по ч.гр.д.№ 491/2022г. по описа на РС – Димитровград в размер на 800 лева (осемстотин лв.) и разноски в настоящото производство в размер на 2 383,35 лв.(две хиляди триста осемдесет и три лв. и тридесет и пет ст.).

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4