Решение № 67 от 25.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500991 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 1503/13.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430103154 по описа за 2025 година на ПлРС е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване на установено, че З. А. Р. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от общо 5 151.29 лв., представляваща предмет на изпълнение по изп.д. № 20257560400548 по описа на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756 на КЧСИ и район на действие ПлОС, и общият размер на сумите по изп.лист по ч.гр.дело № 1095/2013 г. по описа на ПлРС, поради изтекла погасителна давност на задължението, като неоснователен.Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК З. А. Р. да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД разноски в производството в размер на 100 лв. – юрк.възнаграждение.

Депозирана е въззивна жалба от З. А. Р., чрез пълномощник, против решение рег.№ 1503/13.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430103154 по описа за 2025 година на ПлРС.Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.Прави се искане да се отмени решение рег.№ 1503/13.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430103154 по описа за 2025 година на ПлРС и да се постанови съдебно решение по съществото на спора ведно с всички законни последици.

1

За въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение -допустимо, правилно и обосновано, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Прави се искане да се потвърди изцяло решение рег.№ 1503/13.10.2025 г. по гр.д..№ 3154/2025 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното е такова, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 13.10.2025 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК от З. Р. срещу „ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище гр.София да се признае за установено, че въззивникът не дължи на въззиваемия сумата от 5 151.29 лв., представляваща предмет на изпълнение по изп.д.№ 20257560400548, общия размер на сумите по изп.лист по ч.гр.д.№ 1095/2013 г. по описа на ПлРС поради изтекла погасителна давност на задължението, като неоснователен.

На основание чл.272 първоинстанционния съд.

ГПК съдът препраща към мотивите на

На първо място във въззивната жалба се сочи, че за да отхвърли предявената искова претенция първоинстанционният съд е приел, че издадената в производството по ч.гр.д.№ 1095/2013 г. по описа на ПлРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.03.2013 г. към настоящия момент не е влязла в законна сила, поради което не е започнала да тече погасителна давност за вземането на въззиваемото дружество.

Спор относно фактите по делото не съществува във възизвното производство.

2

От приложения изпълнителен лист от 08.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1095/2013 г. по описа на ПлРС, издаден въз основа на заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение, З. Р. следва да заплати на „Обединена Българска Банка“АД сумата от 1 500 лв. - главница, представлява неиздължен банков кредит, 1 346.09 лв. - договорна лихва от 27.07.2007 г. до 06.03.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 56.92 лв. - внесена държавна такса и 270.46лв. - адвокатски хонорар.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист на 24.04.2013 г. по молба на взискателя „Обединена Българска банка“АД е образувано изпълнително дело № 20137560400396.

С договор за цесия от 31.01.2018 г. между взискателя и „ЕОС Матрикс“ЕООД е цедирано вземането на банката, произтичащо от процесния договор за кредит (ведно с принадлежностите на вземането).

Със съобщение от 12.12.2018 г. по изпълнителното дело ЧСИ е уведомил страните по същото, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратява изпълнителното дело.

По молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД от 27.02.2025 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20257560400548.

Според чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основа само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В процесния случай изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед № 579 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 08.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1095/2013 г. по описа на ПлРС.

От приложеното съобщение от ЧСИ от 18.08.2025 г. е видно, че по първото изпълнително дело не са постъпвали плащания, не е връчена покана за доброволно изпълнение, а последното изпълнително действие е вписване на възбрана на 18.08.2016 г., което дело е прекратено на 12.12.2018 г.

Първото изпълнително дело, както се посочи, е образувано на 24.04.2013 г. и е прекратено на 12.12.2018 г., а второто на 27.02.2025 г., а исковата молба е депозирана след образуването му.

Според чл.418, ал.5 ГПК, в действащата редакция в този период, на която 3 разпоредба се позовава въззивникът, заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че давността за погасяване на вземането при заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК, започва да тече от влизането й в сила, с оглед на чл.117, ал.2 ЗЗД.Такова влизане в сила до датата на предявяване на иска - 22.05.2025 г. не е било установено.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила (чл.416 ГПК).

В случая по отношение на процесните вземания, които не са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е неприложима петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.

В жалбата са изложени доводи, че, както е в процесния случай, кредиторът след издаването и получаването на препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист може да бездейства и да не поиска образуването на изпълнително производство - в случая от 12.12.2018 г., когато е прекратено изпълнително дело № 396/2013 г. поради настъпила перемпция, до 27.02.2025 г., когато е образувано изпълнително дело № 20257560400548.

Според чл.404, т.1 от ГПК, чието систематично място е в изпълнителното производство, заповедите за изпълнение, по които е допуснато незабавно изпълнение, какъвто е и процесният случай, подлежат на принудително изпълнение, макар и същите да не са влезли в сила.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение).

4

Не би могло да се приеме, че погасителната давност с оглед на чл.117, ал.2 ГПК е започнала да тече от 08.03.2013 г., прилагайки правилата на чл.110 - 120 ЗЗД, включително и относно началото на давността (08.03.2013 г.), спирането на давността, прекъсването на същата, тя да е изтекла към датата на образуване на второто изпълнително дело на 27.02.2025 г.

Последното изпълнително действие по първото изпълнително дело вписването на възбрана е на 18.08.2016 г., изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г. (с оглед и на приeтото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.2/2013г., ОСГТК, действието на ППВС № 3/80 г.) и до 27.02.2025 г., когато е образувано второто изпълнително дело, въз основа на молба за образуването му, в която са посочени съответните изпълнителни способи, но заповедта за изпълнение не е връчена.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че давността за погасяване на вземането при заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК, започва да тече от влизането й в сила.

Способите за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение следва да се преценят с оглед разграничението между исковете, предявени на основание чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, от една страна, и от друга – със защитата при подадено възражение по чл.414 ГПК.Обстоятелствата, на които длъжникът може да се позовава с иска по чл.424 ГПК, следва да са новооткрити и неизвестни до изтичане на срока за възражението, съответно фактите по чл.439 ГПК – да са настъпили след приключване на производството, въз основа на което е издадено изпълнителното основание.

При въведено твърдение за липса на изпълняемо право преди стабилизиране на заповедта за изпълнение, защитата на длъжника се осъществява в срока за възражението по чл.414, ал.2 ГПК.Според чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК.Според чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.Тези обстоятелства се преценяват при предявен иск за установяване на вземането, а процесният е за оспорване на вземането.

Искът по чл.439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като се 5 основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства (погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

Не може да се приеме, както се сочи във въззивната жалба, че предявената искова претенция се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – заповедно производство, приключило с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на 08.03.2013 г., като изтичането на срока на погасителната давност за вземанията е именно такова настъпило обстоятелство.

Не може да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от горепосочената дата - 08.03.2013 г., когато е издадена заповедта за изпълнение.Тя започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, по която е допуснато незабавно изпълнение.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.8 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 102.26 евро - юристконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 1503/13.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430103154 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК въззивника З. А. Р., ЕГН **********, от гр.П., ул.Г.С. № *, ет. *, ап. *, да заплати на въззиваемия „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК 131001375, разноски за въззивното производство в размер на 102.26 евро - юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.