Решение № 699 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000503069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258, вр. чл. 294 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, с която обжалва решение № 368 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 208/23 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която е осъден да заплати на основание чл. 432 КЗ сумата над 15 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и в частта над сумата от 2 872 лв. до присъдения размер от 3 532 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и в частта, в която е присъдена законната лихва върху главниците за периода 24.04.2023 г. до датата на исковата молба.

В жалбата са наведени доводи, че е постановено решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че съдът е определил такова в завишен размер, а по отношение на имуществените вреди твърди, че претендираната за заплащане на избрана самостоятелна стая не следва да се присъжда. По отношение на лихвата твърди, че не е налице забава за плащане на обезщетенията, тъй като след депозирането на претенцията на ищцата пред дружеството за доброволно плащане, не са били налице всички документи за настъпилото ПТП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тези части, като претендира и разноски.

1

Ответникът по тази жалба Й. К. Д. оспорва въззивната жалба като твърди, че същата е неоснователна, а изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди са в съответствие с установеното по делото и константната практика.

Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди атакуваното решение в тези части.

Третото лице - помагач, на страната на ответника - Д. Л. не оспорва жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 368 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 208/23 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ „Дженерали застраховане“ АД да заплати на Й. К. Д. сумите от 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 3 532 лв. за причинените й имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП, при наличие на съпричиняване, осъществило се на 24.11.22 г. в гр. Перник, на ул. „Ленински проспект“, на кръстовището с „Благой Гебрев“, където поради движение с несъобразена скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предоставящо покритие по чл. 493 КЗ за периода 16.09.22 г. до 15.09.23 г., управляван от Д. К. Л., самокатастрофира излизайки от пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво, ведно със законната лихва върху сумите по двете главници, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя 24.04.2023 година, до окончателното им заплащане, отхвърлил е предявения иск за неимуществени вреди в частта му за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. и предявения иск за имуществени вреди в частта му за разликата до пълния предявен размер от 7 064 лв., както и в частта за претендираните лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди за периода от 23.01.2023 г. до 23.04.2023 г., вкл., осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1 341.28 лв., съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и сумата от 154 лв. изплатени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважените размери на двата иска, осъдил е на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ЗД „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 4 444 лв., с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Й. К. Д. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 430 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 1 160 от 15.11.24 г., постановено по в . гр. д. № 237/24 г.по описа на 2

Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав съдът е отменил решение № 368 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 208/23 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за лихви за забава за периода 23.01.23 г. до 24.04.23 г., като вместо него е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на Й. К. Д. присъдените главници по исковите претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ сумите от 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 3 532 лв. за причинените й имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП, при наличие на съпричиняване, осъществило се на 24.11.22 г. в гр. Перник, на ул. „Ленински проспект“, на кръстовището с „Благой Гебрев“, където поради движение с несъобразена скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № *** застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предоставящо покритие по чл. 493 КЗ за периода 16.09.22 г. до 15.09.23 г., управляван от Д. К. Л., самокатастрофира излизайки от пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво, ведно със законната лихва върху сумите от 23.01.23 г., потвърдил е решението в останалата обжалвана част, осъдил е „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. от ШАК сумата от 600 лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и е осъдил на основание чл. 78, ал.З ГПК Й. К. Д. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 307 от 04.11.25 г., постановено по т. д. № 449/25 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо ТО съдът е отменил решение № 1 160 от 15.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 237/24 г. по описа на Софийски апелативен съд в частите, с които „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Й. К. Д. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП на 24.11.2022 г. за размера над 15 000 лв. до 30 000 лв. и за имуществени вреди (разходи за лечение) за размера над 2 872 лв. до 3 532 лв. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по отношение на лек автомобил марка “Рено”, модел “Меган”, с peг. № *** към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника за периода от 16.09.2022 г. до 15.09.2023 г.

От заключението по назначената СМЕ се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се във вътреставно счупване на лявата голямо пищялна кост в горния й край; меко тъканно увреждане изразяващо се в разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки в челната област; счупване на голямо пищялната кост, които са причинили на пострадалата 3 трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца, а разкъсно-контузната рана е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице твърди, че раната е заздравяла за срок от около 20 дни, като в този период ищцата е била оперирана двукратно.

Твърди, че по повод фрактурата на голямо-пищялната кост е поставена метална стабилизация, като премахването или оставането на метала е избор на пациента и лекуващия лекар. Меко-тъканното увреждане на главата отзвучавало за срок от около 20 дни.

Твърди, че вследствие на получените увреждания са налице видими последици с постоянен характер - ръбци в областта на заздравялата рана на главата и постоперативния ръбец в областта на коляното. Твърди, че към момента на изготвяне на експертизата обема движения в лявата коленна става е възстановен, като единствените последици които ще се наблюдават до живот е болка при физическо натоварване на крайника и промяна във времето.

Констатираните ръбци ще останат до живот, като с годините леко ще избледнеят. Походката и обема на движения в засегнатата става се извършват без помощно средство, като в резултат на проведените лечебни процедури имало подобряване на състоянието на засегнатия крайник, което е с траен характер.

Вещото лице твърди, че приложените фактури и касови бонове са от болница „Пирогов“ и са издадени на пострадалата по повод лечение на травматичните увреждания, които са й причинени при пътно - транспортното произшествие, като тези разходи са били необходими. Вещото лице дава заключение, че ако пострадалата е била с поставен обезопасителен колан, не би получила меко-тъканното увреждане в областта на челото, поради което счита, че към момента на реализиране на ПТП същата не е била с предпазен колан.

Не се спори, а се установява и от приложената от досъдебното производство химическа експертиза, че към момента на причиняване на ПТП, водачът на процесния лек автомобил Д. К. Л. го е управлявала под въздействие на алкохол в кръвта от 1.23 промила.

От заключението на САТЕ се установява, че на 24.11.2022 г. около 23.45 часа, в гр. Перник лек автомобил „Рено Меган“, с peг. № *** се е движил по ул. „Ленински проспект“ в посока от ул. „Юрий Гагарин“ към ж.п. спирка „Метал“, като скоростта му в района е била от около 54 км/ч. При достигането в района на кръстовището на ул. „Ленински проспект“ с ул. „Благой Гебрев“, водачът на автомобила, при преодоляване на десен завой загубил управление, отклонил се в дясно, преминал през тротоара и се ударил челно, централно в намиращо се крайпътно дърво. Вещото лице дава заключение, че при така определените механизъм и динамика на инцидента, причини за настъпване на произшествието са субективните действия и бездействия на водача на лек автомобил „Рено“ с органите за управление на автомобила, довели да напускането на платното за движение и удар в крайпътното дърво.

В показанията си свидетеля Д. Е. (майка на ищцата) твърди, че дъщеря й Й. и Д. били дългогодишни приятелки и съученички. На 24 срещу 25.11.2022 г. около полунощ Й. й позвънила по телефона, за да я уведоми, че с Д. са катастрофирали. Твърди, че 4 съпругът й тръгнал към мястото на катастрофата, а свидетелката се отправила към болницата. Твърди, че заварила дъщеря си плачейки, цялата в кръв, с разцепена глава и обездвижен крак. След около тричасови прегледи, лекарите установили, че кракът й е много зле, поради което я закарали в „Пирогов“, където била хоспитализирана около 11 дни.

Оперирали крака и й зашили главата. В домашни условия била около шест месеца, като възстановителния период бил продължителен, болезнен, бавен и сложен. Ищцата не можела да стъпва на крака си, нито да се самообслужва. Преди инцидента работела като фармацевт, като си взела болничен беше през този период. Изпитвала ужасни болки, била на инжекции, като в продължение на около три месеца идвала медицинска сестра, за да й ги поставя. За пострадалата се грижели предимно нейните майка, баща и баба. Всеки ден я водели на рехабилитация. През шестмесечния възстановителен период не могла да спи пълноценно, била депресирана, асоциална, уплашена. Белегът на челото й не зараснал, преди инцидента тя била жизнен и млад човек, след това нещо се пречупило в нея.