Решение № 12883 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12883 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110126898 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от Б. Т. Т., ЕГН ********** срещу „Н.Б.Г., ЕИК ******* осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на излъчен на 05.03.2024 г. в сутрешен блок „З.Б.” по Н.Т. видеоматериал със заглавие „Близки на възрастен мъж се съмняват, че той е жертва на имотна измама”, показващ снимка на ищеца, на която последният е гол до кръста, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът обосновава иска си с твърденията, че в сутрешния блок на Н.Т. от лицето Х.Х. са направени твърдения, които не отговарят на обективната истина и целят да внушат на зрителите, че ищецът използва безпомощността на Т.К.И. – бивш жител на с. С., за да го измами и да присвои негови недвижими имоти. Релевира доводи, че за да визуализират ищеца, с когото журналистът М.Г. провежда телефонен разговор са използвали лична снимка, свалена от приложението вайбър, на която ищецът е гол до кръста. Обръща внимание, че не е разрешавал използването на личната му снимка в репортажа и не е бил уведомен за излъчването му. Обосновава, че въпросната снимка го 1 показва по начин, по който се уврежда престижа и доброто му име и заедно с неверните обстоятелства, изложени от Х.Х. показват ищеца в неблагоприятна светлина. Излага съображения, че използването на негова лична снимка без негово съгласие и без да е уведомен предварително е нарушение на журналистическата етика и навлизат в личното му пространство. Сочи, че е бил силно засрамен от показана негова снимка, на която е гол (макар и само до кръста) по телевизията и се е наложило да потърси психологична помощ.

Твърди, че личният му лекар му е изписал успокояващи лекарства, подпомагащи заспиването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че в исковата молба не са посочени и конкретни думи, изрази, твърдения и оценки на конкретни лица, които да представляват обидни или клеветнически твърдения. Поддържа се, че внушенията са ирелевантни, т.е. внушаването не се приравнява на твърдение. Сочи се, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Поддържа се, че отсъства противоправно действие или бездействие на конкретно физическо лице, на което ответникът да е възложил работа, вреди и причинна връзка между действието и/или бездействието и твърдените вреди. Релевират се доводи, че ответникът не може да отговаря за действия на М.Г., който като журналист е независим в своята дейност от всякакви политически и икономически намеси. Излага становище, че М.Г. нито е избирал снимки на ищеца, нито ги е монтирал. Обръща внимание, че ищецът лично е поставил въпросната снимка, която твърди, че уронва престижа и доброто му име, като профилна във вайбър и я е направил публично достъпна за неограничен брой лица. В този смисъл се обосновава, че ищецът явно смята, че тази снимка го представя в най-добрата му светлина и сам е предоставил факти за личния си живот, фиксирайки снимката като профилна. Оспорва и размера на предявения иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

По делото е представена снимка със заглавие „близки на възрастен мъж се съмняват, че той е жертва на имотна измама“, като не е спорно между страните, че лицето на снимката е ищецът.

По делото е представено психологическо становище за актуалното психично състояние на ищеца от 25.03.2024 г., изготвено от психологпсихотерапевт Р. Н, в което е изложено, че вследствие излъчения репортаж, ищецът е развил симптоми на пост травматично стресово разстройство, както и че за преодоляване на последствията от травмата е препоръчително провеждане на психотерапия за овладяване на негативните психосматични последствия /л.8/.

По делото е представен констативен протокол от 05.03.2024 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус П.Д. рег. № ***, с район на действие РС С., видно от който на 05.03.2024 г. в 14:30 ч. в нотариалната кантора по повод постъпила от ищеца молба за съставяне на констативен протокол за констатиране на факта и обстоятелствата относно получено от ищеца на 05.03.2024 г. в 10:59 ч. на неговия личен телефон марка „Самсунг“, модел Galaxy S23+ с номер *********. Посочено е, че молителят е показал и отворил на посочения мобилен телефон изпратено до него съобщение от Р. с телефонен номер ********. Молителят направил екранна снимка на данните си от телефона, която изпратил на имейла на нотариалната кантора – *************, която снимка помощник-нотариусът разпечатал и прикрепил към констативния протокол. При отварянето от молителя на неговия личен мобилен телефон на линка на съобщението, получено от Р., се виждала направена снимка на част от жилищен блок и под нея текст със следното съдържание „близки на възрастен мъж се съмняват, че той е жертва на имотна измама“. След отваряне на линка се стигало до страница на сутрешен блок на „Н.Т.“ – „З.Б.“ с продължителност 6 минути и 13 секунди /л. 11/. Приложена е и екранната снимка с данните за телефона на ищеца /л.13/.

Представена е рецепта от 05.03.2024 г., видно от която на ищеца е предписано лекарство /л.15/.

Представени са и фискален бон на стойност 2,78 лв. за закупуване на мента глог валериан от 05.03.2024 г., фискален бон на стойност 8,36 лв. с основание лекарства от 05.03.2024 г. и фискален бон на стойност 7,50 лв. с основание медицинска услуга /л.16/ от 05.03.2024 г.; фискален бон на стойност 3

100 лв. с основание консултантски услуги от 18.03.2024 г. /л.17/.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата квалификация. Според заключението на вещото лице снимката в приложението вайбър се визуализира при обаждания от и към номера във вайбър на всички потребители на приложението когато абонатът е оставил опцията „покажи своя снимка“ активирана и само на контактите на потребителя, когато опцията е деактивирана. Съгласно заключението има техническа възможност при инсталиране на приложението вайбър опцията „покажи своя снимка“, да бъде деактивирана при което снимката на абоната не се показва на потребители, които не са част от телефонния му указател (списък с контакти), като по подразбиране опцията е активирана (т.е. снимката е публично достъпна по номера на абоната).

В проведеното на 01.04.2025 г. о.с.з са изслушани показанията на П.С.М.

– свидетел на ищеца. СвидетЕ.та разказва, че с Б.лав се познават от м. Юни 2023 г., имали връзка, но не живеели заедно. Разбрала за репортажа докато се облича за работа рано сутринта, показали негова снимка по телевизора, на която бил гол до кръста. След това се чули, Б.лав бил разбрал вече за репортажа, т.к. негов приятел му изпратил записа. Споделя, че Б.лав бил шокиран, негови приятели му звънели и той не им вдигал, срамувал се поскоро от снимката. Срамувал се и от репортажа, но главно от снимката.

Въпросната снимка му била от вайбър, но когато свидетЕ.та се запознала с него, той трябвало да я одобри за да се види снимката. Първо снимката излизала замъглено, а след като я одобри излиза въпросната снимка.

По делото са изслушани и показанията на С.Г.Г. – също свидетел на ищеца. Свидетелят споделя, че с ищеца се познават, че са колеги, комшии. Не е гледал лично репортажа, но веднъж като ходели заедно на работа ищецът го попитал дали колегите са разбрали за цялата ситуация. Било му неудобно и се притеснявал как колегите ще възприемат случая. Свидетелят твърди, че колегите им не са обсъждали случая, т.к. били добронамерени. Ищецът се срамувал от това, че са го давали по телевизията с някаква снимка, която не била прилична и едва ли не го изкарвали като престъпник. Сочи, че ищецът не е направил нищо нередно, както и че е бил свидетел на това как сутрин за да се грижи за някого ищецът закъснявал за работа.

4

По делото са изслушани показанията на Е. П. С. – свидетел на ответника. СвидетЕ.та разказва, че не познава лично ищеца. Репортера М.Г. го познавала първоначално задочно от репортажите, излъчвани по медията.

Лично се запознали на 28.02.2024 г. по повод заснемане на репортаж в гр. С..

Срещата била инициирана от свекърва С.М.Д. и нейната сестра Р.М. Имали болен човек братовчед – Т.К., вече покойник. Последният получил мозъчен кръвоизлив, Н. Маринов – син на Р.М. извикал бърза помощ, настанили го в болницата в гр. С. и започнали обгрижването му. След това свидетЕ.та разбрала, че ищецът е бил в болницата и забранил на персонала да допускат неговите роднини. Впоследствие започнал психически тормоз от страна на ищеца срещу тях, заплашвал ги. Нямала телефона на ищеца. По време на заснемане на репортажа мъжът с когото свидетЕ.та живеела на съпружески начала също нямал негов телефон и се обадил на негов братовчед – Н.М. който продиктувал номера на ищеца. След това репортерът се обадил на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е да установи извършено от ответника деяние, включително че той носи отговорност и контролира излъчването на предаванията в ефира на „Н.Т.“, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредите, както и всички останали свои възражения, от които черпи изгода за себе си.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните не е спорно, че ответникът е радио-телевизионен оператор и доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), както и че негов служител е автор на процесния репортаж, излъчен в ефира на „Н.Т.“, в сутрешен блок „З.Б.” на 05.03.2024 г. със заглавие „Близки на възрастен мъж се съмняват, че той е жертва на имотна измама”, показващ снимка на ищеца, на която последният е гол до кръста.

5

Радио-телевизионният оператор и доставчик на линейни медийни услуги чрез своите служители определя характера и съдържанието на излъчените журналистически репортажи, като по силата на ЗРТ е длъжен да извършва проверки относно съдържанието на излъчено в неговия ефир предаване и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на видеоматериала.

В случая ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие изложените обстоятелства в хода на репортажа и излъчената негова снимка, на която е гол до кръста. По делото не се установява съдържанието на целия излъчен репортаж, респ. и на обстоятелствата изложени в хода на същия, а единствено заглавието на репортажа - „Близки на възрастен мъж се съмняват, че той е жертва на имотна измама”. В исковата молба ищецът излага твърдения в насока, че се е почувствал силно засегнат предимно от представената негова снимка в ефира, на която е гол до кръста.

На първо място съдът досежно твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди вследствие изложените обстоятелства в хода на репортажа намира следното: в практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Приема се, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно - дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.