Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 373 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 104/2025
Вид
Решение № 373
Подписан
26.06.2025
В сила
08.07.2026
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 267, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 161 · Закон за устройство на територията
  • чл. 161, ал. 4 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000104 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 92932/26.08.2024 г. от „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 204611553 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица“ № 98, ет. 1 и въззивна жалба вх.

№ 92930/26.08.2024 г. на „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК 121625981 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица” № 98, ет. 1 срещу Решение № 960/05.07.2024 г., по т.д. № 143/2023 г., на СГС, ТО, VI-23 с., в частта с която са осъдени да върнат солидарно на МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ 175745920, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата 849250.50 лв., представляваща платено авансово възнаграждение, получено на отпаднало основание – развален Договор за обществена поръчка № 23-00108/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на получаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното погасяване и са осъдени да заплатят сумата 59530.06 лв., разноски по делото, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивниците атакуват решението с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, като излагат идентични доводи. Сочат, че задълженията им по сключения договор не е било възможно да бъдат изпълнени без оказано съдействие от страна на възложителя, изразяваща се в избор на строителен надзор на обекта и връзка между него и изпълнителя. От изложеното извеждат, че възложителят е изпаднал в забава по см. на чл. 95 ЗЗД, поради което и отговорност на изпълнителя за забава не би могла да бъде 1 ангажирана. Сочат, че разходите предмет на възражението за прихващане са били направени с цел реализиране на предмета на договора, както и учредяването на самото ДЗЗД. Считат, че неправилно е било отхвърлено искането за привличане на подпомагаща страна в процеса, тъй като сключеният договор бил такъв в полза на трето лице – Община Карнобат, което също било основание за неправилност на постановеното решение и нарушаване на процесуалните правила. Твърдят, добросъвестно да са изпълнявали договора, като осъществили солидна подготовка в тази насока ангажирали екип от технически лица, механизация и оборудване, сключени били договори за доставка на материали и др. Многократно отправяли питания до Министерството, свързани с оказване на необходимо съдействие.

Настояват, че е налице хипотезата на чл. 96 ЗЗД, което било предпоставка за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неправилно било възприето от първоинстанционния съд, че извършените авансови плащания по договора представлявали паричен поток.

Считат, че авансовите плащания представляват действително извършени разходи и следва да бъдат приспаднали от подлежащата на връщане главница.

По същество молят за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Евентуално молят да бъде извършено прихващане. Претендират разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Министерство на младежта и спорта, депозира отговор вх. № 130253/25.11.2024 г., в който репликира всяко от оплакванията във въззивните жалби и ги счита за неоснователни. По същество моли за отхвърляне на въззивните жалби като неоснователни. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, Министерство на младежта и спорта депозира насрещна въззивна жалба вх. № 130252/25.11.2024 г. срещу Решение № 960/05.07.2024 г., по т.д. № 143/2023 г., на СГС, ТО, VI-23 с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждането на „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 204611553 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК 121625981, да заплатят сумата 51664.74 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 849250.50 лв., за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита, че решението в атакуваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е било прието, че договорът е развален с изявление за разваляне обективирано в исковата молба, тъй като уговорения срок бил такъв за изпълнение, а не прекратителен такъв.

Сочи, че въпреки сключените анекси касаещи срокът за адаптиране на проекта, крайния срок на договора не е бил предмет на предоговаряне, поради което и след изтичането му и при липсата на изпълнение на неговия предмет, договорът е бил прекратен. Неправилен бил и мотива на съда, че с направеното изявление за връщане на всички суми по договора, последният не бил развален. Счита, че изявлението за връщане на сумите имплицитно съдържа и изявление за разваляне на договора, като сочи съдебна практика по въпроса, която счита за относима. Счита, че най-късно договорът е бил развален с посоченото изявление, поради което и към 31.01.2022 г. ответниците са били известени за прекратяването на договора и са били поставени в забава досежно връщане на получената сума, поради което и дължат обезщетение за това. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за 2 забава за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 204611553 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК 121625981, депозират отговор вх. № 12450/03.02.2025 г., в който считат решението в атакуваната му част за правилно и законосъобразно.

Репликират всяко от оплакванията в насрещната въззивна жалба и излагат доводи в подкрепа правилност на мотивите на съда, касателно този иск. По същество молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В с.з. страните, чрез процесуални представители поддържат въззивната жалба и насрещната такава, както и депозираните отговори, по изложените в тях оплаквания и доводи.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 6180/23.01.2023 г. на Министерство на младежта и спорта, Булстат 175745920, в която се е твърдяло, че на 21.12.2020 г. между него, като Възложител и ДЗЗД „ПИ ЕМ ПИ Карнобат“, съдружници в което били ответниците „ПИ ЕС ЕМ Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД, като Изпълнител, бил сключен Договор за обществена поръчка № 23-00-108, по силата на който изпълнителят следвало да извърши СМР на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Карнобат“. Съгласно договора изпълнителят се задължил да извърши СМР, по техническата спецификация, утвърдена от възложителя и техническо предложение на изпълнителя, както и да изпълни всички възможни видове работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка.

Уговорените СМР били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, същият влизал в сила от датата на неговото сключване и бил със срок на действие 81 дни, но не повече от 12 месеца, който впоследствие бил удължен на 95 дни, с Анекс от 22.03.2021 г., като при изпълнение на работата и нейното отчитане следвало да бъдат спазвани клаузите на договора. Между страните било уговорено възнаграждение в размер на общо 707708.75 лв., без ДДС или 849250.50 лв., с ДДС, съгласно ценово предложение, съставляващо Приложение № 3 към договора. Посочената обща цена включвала цена за адаптиране на проекта в размер на 5000.00 лв., без ДДС, или 6000.00 лв., с ДДС, и цена за изпълнение на строителството - в размер на 707708.75 лв., без ДДС или 842250.50 лв., с ДДС. В посочената цена били включени всички разходи на изпълнителя за изпълнение на инженеринга. Още ищецът сочи, че срокът на договора е изтекъл най-късно на 21.12.2021 г., при което договорът се е развалил по право на посоченото основание чл. 37, ал. 1, т. 1, като счита, че страните са определили точен срок на договора, след който ще считат договора за несключен. Извежда, че договорът представлява фикс-сделка. В условията на евентуалност сочи, че договорът следвало да се приеме за развален с връчване на отправената покана за връщане на получената по договора сума.

Евентуално прави изявление за разваляне на договора. Евентуално счита, че договорът следва да се счита прекратен поради отказ на възложителя, поради важни причини, на осн. чл. 268 ЗЗД, които причини са неспазването на срока за неговото изпълнение.

Ищецът още сочи, че с разваляне на договора, евентуално неговото прекратяване, в една от посочените хипотези, авансово платеното 3 възнаграждение следвало да бъде върнато, поради наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците. В условията на евентуалност дадения аванс се твърди да е реалната пряка вреда, която ищецът е претърпял поради неизпълнението на договора, която следвало да му бъде възстановена от ответниците солидарно, каквато форма на отговорност последните били предвидили в договора за учредяване на ДЗЗД.

По изложените съображения е отправено искане за солидарно осъждане на ответниците да върнат на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, сумата 849250.50 лв., представляваща авансово платени средства по Договор за ОП от 21.12.2020 г., поради прекратяване/разваляне на договора, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно сумата 51662.74 лв., обезщетение за забава за периода 22.12.2021 г. - 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. В условията на евентуалност и на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците да заплатят същата главница, като обезщетение вместо изпълнение, ведно със същото обезщетение за забава, за периода 22.12.2021 г.

- 28.07.2022 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане. В условията на евентуалност главницата е била предмет и на иск по чл. 59 ЗЗД, но исковата молба в тази част е била върната с влязло в сила определение.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответниците „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД и "ПИ ЕС ЕМ Пропърти" ЕООД депозират отговори вх. № 14524/15.02.2023 г. и вх. № 14525/15.02.2023 г., които по съдържание на възражения и доводи са идентични.Ответниците считат, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответниците не са спорили, че имат качеството съдружници в посоченото от ищеца ДЗЗД, както и, че между тях и ищеца е възникнало облигационното правоотношение, основано на договор за обществена поръчка от 21.12.2020 г. и анексите към него. Ответниците са оспорвали твърденията на ищеца за наличие на неизпълнение по тяхна вина, което да е дало право на ищеца да развали договора, на някое от посочените от него основания. Излага хронология на разменената между страните кореспонденция. От своя страна сочат, че ищецът, като възложител не е оказал съдействие, необходимо с оглед изпълнението на договора, което се изразява в своевременно определяне на надзора и осъществяване на връзка между него и изпълнителя, с оглед реализиране на СМР. Посочената забава на ищеца твърди да е основание ответникът да бъде освободен от последиците на своята забава в случай, че такава се установи.

Двамата ответници релевират възражение за прихващане с насрещни вземания, произтичащи от необходими разноски, свързани и направени във връзка с подготовката и изпълнението на договора, в т.ч. и не само: ангажиране на екип от технически лица и работници, механизация и оборудване, сключване на договори за доставка на материали, изработка на арх. Проект, доставка и монтаж на ОВК инсталация, поемане на редица задължения във връзка с подготовката за изпълнение. Възраженията са индивидуализирани по основание и размер (40831.73 лв. за "ПИ ЕС ЕМ Пропърти" ЕООД и 209383.80 лв. за „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД.