Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 152/2026
Вид
Решение № 307
Подписан
15.07.2026
В сила
09.09.2026
Състав
Галя Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 ал.1 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за мерките срещу изпирането на пари

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Костадинова при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Галя Костадинова Търговско дело № 20265300900152 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ал.1 и ал.4 от ЗЗД.

Ищецът „АЛЕКС ПЛАСТ ГРУП“ ООД ЕИК 204648911 със седалище и адрес на управление село Строево, област Пловдив, община Марица, ул.

„Незабравка“ № 5, съдебен адрес ***, чрез адв. П. Х., иска осъждане на И. С.

П. ЕГН ********** от село ***, съдебен адрес ***, чрез адв. И. Й., да върне сумата от 14 500 евро с равностойност 28 360.80лв., дадена в заем по Договор за заем от 30.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 06.03.2026г. до изплащане на сумата.

Твърди, че на 30.10.2019г. между ищеца, действал чрез управителя си А.Р.К., като заемодател, и ответника като заемател, е постигнато съгласие и е сключен устно договор за заем , по който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 28 360.80 лв., сега с равностойност 14 500 евро. Сумата е предоставена за участие на ответника в търг за закупуване на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Строево, община Марица, област Пловдив, пк 4197, ул. „Стопански двор“, местност „Трънките“, с площ от 1 008 кв.м., земеделска земя, с начин на трайно ползване – за друг вид производство, складов обект, с номер по предходен план 237 от кв.3, парцел XXVII – 621, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор *** с площ от 477 кв.м., на един етаж, с предназначение – селскостопанска.

Твърди, че ответникът е баща на един от съдружниците и управителите и съпруг на лелята на другия съдружник и управител на дружеството, парите 1 са му дадени в брой без подписване на писмен договор за заем. Уговорен е падеж за връщане на сумата – до поискване, и право на дружеството – заемодател, да ползва безвъзмездно половината от имота за нуждите на неговата дейност за срок от 7 години.

На 01.11.2019г. ответникът закупува имота с НА, вписан в СВ – Пловдив под акт 11, том 91, дело 13514/2019г., като в декларацията по чл.66 ал.2 от ЗМИП изрично и собственоръчно посочва, че цената от 56 721.60лв. за закупуване на имота е платена със заемни средства по договор за заем от м. октомври 2019г. със заемодатели – ищеца и „Уеб Принт“ ООД по равно.

Финансови затруднения на дружеството са породили необходимост от парични средства, поради което ищецът поискал връщане на заемната сума от 14 500 евро с покана изх. № 3275 от 13.02.2026г. на ЧСИ Стефан Горчев, връчена на 19.02.2026г. чрез отказ да се получи от ответника след запознаване със съдържанието й. С поканата е даден срок от 10 дена или до 02.03.2026г., в този срок сумата не е върната, поради което се сезира съда.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете по основание и размер. Не признава възникване на договорно правоотношение по заем на търсената сума, както и за реално предоставяне на такава сума. Липсват доказателства за това – разписка , счетоводни записи или други документи в този смисъл. Не признава наличие на преки родствени отношение с управителя К.. Не признава уговорка за безвъзмездно ползване на половината от недвижимия имот за срок от 7 години поради различно правоотношение. В декларацията по чл.66 ал.2 от ЗМИП, която е представена, не присъства никъде думата „по равно“, каквито са ищцовите твърдения. Подал е отговор на нотариалната покана, получена от ищеца преди сезиране на съда, с която се иска предоставяне на документи за твърдения заем.

Доколкото се твърди заем, възникнал на 30.10.2019г., а исковата молба е депозирана на 06.03.2026г., формулира възражение за изтекла погасителна давност от 5 години.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Ищецът е търговец по правно – организационна форма с капитал от 2

306.70 евро, разпределен по равно между двама съдружници: А.И. П. и А.Р.К., които са управители, действащи заедно и поотделно.

По данни на представените удостоверения за родствени връзки, родителите на съдружника А.И. П. са ответникът И. С. П. и Й.А.П. Сестра на Й.А.П.е Л.А.К., която е майка на другия съдружник А.Р.К.. Или двамата съдружници в ищцовото дружество са първи братовчеди, ответникът е баща на единия съдружник и управител и чичо на другия съдружник и управител.

Другият син на ответника и брат на съдружника А.И. П. - С.И. П., е съдружник с половината от капитала и управител в търговско дружество „Уеб Принт“ ООД ЕИК 201766452 със седалище и адрес на управление с. Строево, област Пловдив, община Марица, ***.

Според представения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 01.11.2029г., акт № 135, том III, рег. № 6124, н.д. № 532/2019г. на Нотариус Ваня Захариева под № 640 на НК, вписан в СВ – Пловдив, Земеделска производствена и потребителска кооперация „Елит – 97“ ЕИК 115112955 със седалище и адрес на управление село Строево, област Пловдив, е продала на ответника И. С. П. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Строево, община Марица, област Пловдив, улица „Стопански двор“, местност Трънките, с площ от 1 008 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид производствени, складов обект, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор *** със застроена площ от 477 кв.м., на един етаж, с предназначение – селскостопанска сграда, както и всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 56 721.60лв., която сума продавачът е заявил, че е получил от купувача изцяло по банков път преди подписване на нотариалния акт.

При изповядване на сделката ответникът, в качеството на купувач, е попълнил пред нотариуса и се е подписал в Декларация по чл.66 ал.2 от ЗМИП, в която е декларирал, че паричните средства, използвани за закупуване на недвижимия имот, са от заем от фирма „Уеб принт“ ООД и „Алекс пласт груп“ ООД от месец октомври 2019г.

В нотариалния акт са изброени документите, послужили за изповядване на сделката, между които са Решение № 10 от 15.06.2016г. от общо събрание на кооперацията, Решение от 27.09.2019г. на кооперацията и Протокол за проведен търг с явно наддаване от 19.10.2019г.

С Решение № 582 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384-2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева, по чл.290 от ГПК е прието, че „Установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от 3 длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на договора за заем - той е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. Декларацията, подписана от длъжника, е частен документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя, които по силата на чл. 133, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) не може да бъдат опровергавани с гласни доказателства, освен в предвидените в чл. 133, ал. 2 от ГПК (отм.) случаи.“. С оглед дадените в решението разяснения, които следва да намерят приложение и по сега действащия чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, съдът приема, че попълнената от ответника декларация при изповядване на сделката представлява частен писмен документ, изходящ от ответника, съдържащ неблагоприятно за него извънсъдебно признание на релевантните по делото обстоятелства, че ответникът има сумата от 56 721.60 лв., послужила за плащане на цената на закупения недвижим имот, от заем с ищцовото дружество и с дружество „Уеб принт“ ООД от октомври 2019г. С тази сума е платил преди 01.11.2019г., по банков път, на кооперацията – подавач продажната цена на имота, съгласно записаното в нотариалния акт изявление на продавача в лицето на председателя на кооперацията за получена сума.

Така стореното извънсъдебно признание от ответника не може да бъде отречено или опровергано, или оттеглено в съдебното производство, освен с изходящ от страната писмен документ по смисъла на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за симулативността му, какъвто по делото не се твърди да има.

От заключението на ССчЕ, дадено обективно и компетентно, неоспорено, се доказва, че ищецът е осчетоводил възникване на парично вземане към 31.12.2019г. по дебита на сметка 422 Подотчетни лица на Кредит сметка 501 Каса в лева със сумата от 44 838.63лв. Но сметка 422 не е заведена аналитично, поради което не може да се установи на кое подотчетно лице е предоставена сума в размер от 44 838.63лв. като липсва и РКО за получател на тази сума. На 31.01.2021г. дружеството е осчетоводило по дебит на сметка 489 Други дебитори, вече с аналитична партида 18 И. С. П., на кредит на сметка 422 Подотчетни лица, предоставена в заем сума от 28 360.80лв. Обяснението на счетоводителя за датата на счетоводната операция 31.01.2021г. е, че тогава е представена декларацията по чл.66 от ЗМИП и е спазен принципа за предимство на съдържанието пред формата. Също така става ясно, че към 31.12.2025г. сумата не е върната.

От извлечението за движението по банкова сметка на ищеца за месец октомври 2019г. се установява, че през целия месец управителят А. К. е теглил от сметката суми от по 1 500лв., по 2000лв.у един път 14 600лв. и 800лв., всичко изтеглени за периода пари са 35 700лв.

4

На 13.02.2026г. ищецът е отправил писмена покана до ответника, връчена чрез ЧСИ на 19.02.2026г. при отказ на получателя, с която го е поканил да върне дадените в заем средства с равностойност от 14 500 евро за закупуване на недвижимия имот, по посочена в поканата банкова сметка, в 10 – дневен срок от получаването й. В писмен отговор от 25.02.2026г., връчен на същата дата чрез ЧСИ, ответникът е поискал да му представят документ, въз основа на който се претендира дадения заем, както и неговото получаване.

Признато е, че от 2019г. до сега ищцовото дружество ползва под наем част от недвижимия имот от 200 кв.м. без да плаща наем, отправена е покана в 10 – дневен срок да се заплати такъв в размер на 26 000 евро наем за 3 години и да се плаща по 1000 евро за всеки месец ползване от връчване на поканата, в противен случай договорът за наем се счита за прекратен.

Изслушани са показанията на свидетелката Л.А.К., майка на единия съдружник и леля по майчина линия на другия съдружник в ищцовото дружество, които съдът цени като достоверни и логични поради кореспонденцията им с представения по делото нотариален акт, декларация по чл.66 от ЗМИП и извлечение от банковата сметка на ищеца, както и с оглед съдебната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, изразена в Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000-2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, според което „Свидетелските показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка /в този смисъл Решение от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6608/2014 г., I г. о., ГК/.“, както и че „като се съберат доказателства и за наличето на парични средства у заемателя с оглед установяване на действителните намерения на страните, продиктували сключването на сделката.“; и Решение № 374 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2752-2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, според което „Приема се, че ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, тъй като при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.“.