Решение № 3452 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3452 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 288651/01.09.2025 г. по регистъра на Софийския районен съд, подадена от ответника по предявения иск – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, срещу решение № 15360/11.08.2025 г., постановено по гр.д. № 20241110111282/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 118 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Д. К. Л., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от вземане в пълен размер от 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 08.11.2023 г., около 14:00 ч., в гр. София, на ул. „Ал. Пушкин“, в района на № 112, по вина на водач на л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът оспорва приетия от първоинстанционния съд механизъм на произшествието, както и извода, че са доказани твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с процесното ПТП. Поддържа се, че по делото липсват медицински документи, от които да се установяват телесни увреждания, лечебен или възстановителен период, както и твърдяната остра стресова реакция. Навеждат се оплаквания, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД. Поддържа се и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради твърдяно пътуване без поставен обезопасителен колан. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и 1 възраженията на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 432, ал. 1 КЗ е правилна. Искът е предявен от лице, което твърди да е увредено при ПТП, пряко срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, чиято отговорност се ангажира. Налице е и предявена пред застрахователя претенция по чл. 380 КЗ, поради което е спазено изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ.

За основателността на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на процесното ПТП, противоправно и виновно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, настъпили вреди и причинна връзка между поведението на застрахования водач и вредите. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително твърдяното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП за л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Не е спорно и че на 16.11.2023 г. ищцата е предявила пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорни във въззивното производство са механизмът на произшествието, настъпването и обемът на неимуществените вреди, както и твърдяното съпричиняване.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.11.2023 г., около 14:00 ч., в гр. София, на ул. „Ал. Пушкин“, в района на № 112, е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от В.А.М., и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ********, управляван от ищцата Д. Л.. Тези обстоятелства се установяват както от протокола за ПТП № 1889532/08.11.2023 г., така и от административнонаказателната преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

В протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило при движение на двата автомобила в района на ул. „Ал. Пушкин“ № 112, като водачът на л.а. „Ауди А3“ е навлязъл частично от дясна в съседна лява пътна лента и е отнел предимството на движещия се в нея л.а. „Форд Фиеста“. Данните от протокола се потвърждават от приложената административнонаказателна преписка. От нея се установява, че срещу водача на л.а. „Ауди А3“ В.А.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан от нея без възражения, а въз основа на него е издадено наказателно постановление, с което й е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. В наказателното постановление е описано, че при управление на л.а. „Ауди А3“ водачът е предприел маневра, изразяваща се в частично навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне попътно движещия се отляво л.а. „Форд Фиеста“, в резултат на което е реализирано процесното ПТП. Наказателното постановление е влязло в сила, като по делото няма данни да е било оспорено от санкционирания водач.

Този механизъм се установява и от показанията на свидетеля В.М. - водач на застрахования при ответника автомобил. Същата заявява, че е управлявала процесния л.а.

„Ауди А3“, че произшествието е настъпило на бул. „Пушкин“ пред Боянското училище и че към момента на сблъсъка е предприемала маневра за обратен завой. Свидетелката сочи още, че времето е било лошо, пътят е бил хлъзгав и видимостта – затруднена, но независимо от това изрично заявява, че тя е виновна за настъпването на произшествието, както и че й е бил съставен акт, който е заплатила. Тези показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени от пряк участник в ПТП, съдържат неизгодни за свидетелката факти и съответстват 2 на данните от писмените доказателства.

При съвкупната преценка на описаната доказателствена съвкупност се установява, че процесното ПТП е настъпило при предприемане на маневра от страна на водача на л.а.

„Ауди А3“ с рег. № ********, изразяваща се в навлизане в съседната пътна лента, без да бъде пропуснат движещият се в нея л.а. „Форд Фиеста“, управляван от ищцата. Това поведение е в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно който при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Ето защо се установява противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, намиращо се в причинна връзка с настъпването на произшествието. Вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не е оборена.

Възражението за съпричиняване е неоснователно. От събраните доказателства не се установява ищцата с поведението си като водач на л.а. „Форд Фиеста“ да е допринесла за настъпване на произшествието. Установеният механизъм сочи, че сблъсъкът е настъпил вследствие на предприетата от водача на л.а. „Ауди А3“ маневра и навлизането му в съседната пътна лента, без да пропусне движещия се в нея автомобил, управляван от ищцата.

Не се установява и твърдяното от ответника съпричиняване, изразяващо се в управление без поставен предпазен колан. Доказването на приноса е в тежест на ответника, като по делото не са събрани доказателства в тази насока. Свидетелят Манолова изрично заявява, че не може да каже дали ищцата е била с поставен колан, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. Описаните кръвонасядания в областта на гърдите и корема сами по себе си не обосновават извод за непоставен колан, доколкото са съвместими и с въздействие на поставен обезопасителен колан при удар.

Поради това не е било необходимо допускане на автотехническа експертиза по въпроса. Фабричното наличие на колани в автомобила не е спорно, а дали ищцата действително е била с поставен колан не може да бъде установено чрез експертиза при липса на обективни изходни данни, въз основа на които вещото лице да даде заключение. При тези данни възражението за принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД остава недоказано, поради което не са налице основания за намаляване на обезщетението.

От показанията на свидетеля Б.Б. се установява, че непосредствено след произшествието ищцата е имала видими кръвонасядания в областта на гърдите, корема, рамото и дясното слепоочие. Свидетелят описва и продължителността на тези видими следи, като сочи, че синините са променили цвета си и са отшумели за около месец – месец и нещо.

Показанията в тази част са конкретни, отнасят се до непосредствено възприети от свидетеля факти и съответстват на твърденията, изложени от ищцата още в исковата молба и в претенцията пред застрахователя, а именно че след ПТП е получила кръвонасядания и отоци по тялото.

При преценката на тези показания съдът отчита, че свидетелят живее на семейни начала с ищцата, поради което същите следва да бъдат обсъдени при условията на чл. 172 ГПК. В частта, в която свидетелят описва непосредствено възприети от него външни белези — синини и кръвонасядания по тялото на ищцата, както и периода, в който същите са били видими, показанията са конкретни, последователни и не са опровергани от останалите доказателства. Поради това съдът ги кредитира относно настъпването на леки травматични увреждания и свързаните с тях болки и неудобства.

Същевременно показанията следва да бъдат ценени в рамките на възприетото от свидетеля. Те не могат да заместят специализирани медицински доказателства относно наличие на по-тежко увреждане, продължителен лечебен процес, трайни последици или медицински установено психично разстройство. Затова доказаните вреди следва да бъдат ограничени до леките травматични увреждания, обичайните болки и неудобства от тях, както и преживения стрес и уплаха от произшествието.

Въз основа на това следва да се приеме, че вследствие на процесното ПТП ищцата е 3 претърпяла леки травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и натъртвания, причинили болки, дискомфорт и неудобства за период около един месец. Установява се и преживян стрес и уплаха от самото произшествие, като интензитетът на тези преживявания е бил засилен от обстоятелството, че в управлявания от ищцата автомобил се е намирало малолетното дете, което също е било ударено в областта на главата и е било прегледано от екип на спешна помощ.

Доказаните по делото вреди обаче следва да бъдат ограничени до посочения обем. Не се установява ищцата да е провеждала лечение, да е била временно нетрудоспособна, да са настъпили трайни последици за здравето или да е налице продължителна психична травма. Ето защо при определяне на обезщетението тези твърдения могат да бъдат отчетени само в рамките на обичайните за подобно произшествие болки, неудобства, уплаха и временно емоционално напрежение, но не и като самостоятелно доказани по-тежки последици.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква съобразяване на всички конкретни обстоятелства – характера и тежестта на увреждането, начина на настъпване, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, възстановителния период, наличието или липсата на усложнения и трайни последици, както и обществено-икономическите условия към момента на деликта.

В случая доказаните вреди са леки по характер. Не е установена необходимост от медицинска помощ за ищцата, не е проведено лечение и не са налице данни за трайни последици. От друга страна, неимуществените вреди не се изчерпват единствено с медицински документирани травми. Доказани са физически болки и неудобства от кръвонасядания и натъртвания, продължили около месец, както и стрес и уплаха от самия сблъсък, настъпил при управление на автомобил и в присъствието на малолетно дете.