Решение № 128 от 22.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд: Окръжен съд - Кюстендил
Дело: Частно наказателно дело 660/2025
Вид: Решение № 128
Подписан: 22.12.2025
В сила: 30.12.2025
Състав: Николай Александров Николов

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Кюстендил, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ал. Николов при участието на секретаря Диана Д. Георгиева в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20251500200660 по описа за 2025 година

Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия срещу Д. К. от гр. К..

Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Областна администрация Грискирхен (Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen) – Австрия, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на лицето Д. К., родена на **********г. с последен известен адрес в гр.К., ул.“********" № ***. На лицето е наложена финансовата санкция в размер на 200 евро за нарушение, което се санкционира по реда на Закона за моторните превозни средства (KFG). Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Кюстендил пледира за уважаване на искането.

Санкционираното лице, редовно призован на посочения в удостоверението адрес, не се явява пред окръжния съд, не е участвало в съдебното производство и не е изразило становище.

Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16, ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:

Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение на решение по преписка/дело BHRO/925130017515/2025, постановено от Областна администрация Грискирхен – Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции задължение за заплащане на 200 евро за извършено нарушение на *****г. в Грискирхен, Австрия, за това, че в качеството на регистриран собственик на превозно средство с рег.№****** не е предоставена изискана с писмо информация, досежно кой е управлявал превозното средство на *****.2024г. в 20:53ч. по А8, Strkm 24,784 в посока Велс. Това нарушение се санкционира по реда на Закона за моторните превозни средства (KFG).

Процесното решение представлява такова на несъдебен орган в издаващата държава. Д. К. има постоянен адрес в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 02.04.2025г., а е влязло в сила на 30.07.2025г. Паричната сума, наложена с решението е 200 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за движение по пътищата.

Според т.2, б”з” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон.

Д. Й. К. е с българско гражданство, ЕГН********** и с постоянен адрес – гр.К., ул.“********" № ***.

От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен съд.

От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин ******** е санкциониран с влязъл в сила в Австрия акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по 2 наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.

По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.

В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от закона.

Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението, издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на наложената с решението парична санкция от 200 евро, чиято левова равностойност е в размер на 391, 17 лева.

От представените от засегнатото лице писмени доказателства обаче се установява, че на 22.12.2025г. същата е заплатила по банков път по сметка на ЦУ на НАП сума в размер на 301, 20 лева. При това положение съдът прие, че процесната финансова санкция е заплатена в пълен размер.

Поради изложеното и на основание чл.33, във вр. с чл.17 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде приспадната изцяло заплатената доброволно сума в размер на 200 евро, от наложената му финансова санкция в същия размер. От това следва, че признатото решение не бива да бъде привеждано в изпълнение, поради междувременното му доброволно изпълнение от 3 засегнатото лице и извършеното приспадане.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции от 02.04.2025г. по преписка/дело BHRO/925130017515/2025, постановено от Областна администрация Грискирхен, Австрия, в сила от 30.07.2025г., издадено по отношение на Д. Й. К., ЕГН**********, с което на същата е наложена финансова санкция в размер на 200 евро, чиято левова равностойност е 391, 17 лева за извършено на *****г. в Грискирхен, Австрия нарушение на правилата за движение по пътищата.

ПРИСПАДА изцяло заплатената сума в размер на 391, 17 лева от наложената с признатото решение финансова санкция в размер на 200 евро.

НЕ ПРИВЕЖДА признатото решение в изпълнение, поради приспадането.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република България.

Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.