Решение № 83 от 08.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20238002104810 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е молба за отмяна от В. Н. срещу решение № 260965/22г., постановено по в.гр.д.

13719/20г. на СГС, ІV А състав, с което молителката е била осъдена да плати на „Симбилд“ АД 11423,73лв. на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 04.01.18г. до 30.09.18г..

Молителката твърди, че неправилно е осъдена по чл. 59 ЗЗД да плати обезщетение, тъй като процесното жилище е „семейно“ и тя има право да го ползва, заедно с двете си малолетни деца, поради обстоятелството, че с влязло в сила бракоразводно решение са и възложени родителските права върху децата. Това бракоразводно решение е ново доказателство, което има значение за решаването на спора по чл. 59 ЗЗД. Освен това жилището не било собственост на трето лице „Симбилд“ЕАД, макар нотариалният акт да е на негово име, а е собственост на бившия и съпруг, който притежавал еднолично капитала на дружеството и бил негов управител.

Според молителката решението по чл. 59 ЗЗД е неправилно и защото за следващия период относно лишаването от ползване, дружеството „Симбилд“АД е предявило иска по чл. 57 СК, вр.чл. 228 ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен.

В срока за отговор „Сиембилд“АД е възразил срещу исканията и доводите на молителката, по съображения, че искането на молителката за ползване на семейното жилище е било отхвърлено с влязлото в сила бракоразводно решение, а обстоятелството, че бившият съпруг 1 на молителката контролира дружеството не променя титуляра на собственост върху процесното жилище.

ВКС счита, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като представените нови доказателства нямат значение за изхода на спора по чл. 59 ЗЗД, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Бракоразводното решение, в частта относно възлагането на родителските права, не легитимира молителката като ползвател на процесното жилище.

Напротив, със същото решение е отхвърлено искането й за предоставяне на семейното жилище за ползване. Обстоятелството, че бившият съпруг на молителката контролира дружеството, не го прави собственик на имота. Способите за придобиване на право на собственост са изрично уредени в закона и контролът върху капитала на търговско дружество не е способ за правоприемство. Квалификацията на новия иск, предявен от акционерното дружество срещу молителката, за лишаване от ползване за следващ период, не обвързва съда и няма значение за изхода на спора по чл. 59 ЗЗД за предходния период. Не е налице обективен идентитет относно предмета на делото по двата иска.

В заключение, ВКС намира, че липсва основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх.№ 25019971/ 11.05.23г., по описа на Софийски районен съд, подадена от В. П. Н., за отмяна на въззивно решение № 260965/22г., постановено по в.гр.д. 13719/20г. на СГС, ІV А състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2