Определение № 1394 от 28.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501322 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Обжалва се от еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004 чрез адвокат Е.

Г. И. Определение № 4481 от 11.04.2024 г., пост. по гр.д. № 7 998/2023 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 29 966/18.03.2024 г. на адвокатското дружество за изменение на постановеното по делото Решение № 1096/12.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане и на ДДС в размер на общо 120 лв. върху присъдените на основание чл. 38 ал.2 вр. ал. 1 две възнаграждения от по 300 лв. – общо 600 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 29 966/18.03.2024 г. чрез присъждане на исканото ДДС. Поддържат се доводи, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА се овъзмездява предоставена от адвоката безплатна правна услуга и същата става облагаема доставка по смисъла на чл. 2 т. 1 вр. чл. 8 от ЗДДС, поради което когато адвокатът, респ. адвокатското дружество – доставчик на услугата, е регистрирано по ЗЗДС лице, възнаграждението се присъжда с начислено ДДС.

Търговските дружества „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и „ Файненшъл България „ ЕООД – ответници по частната жалба са депозирали отговори за нейната неоснователност.

Поддържат, че безплатната адвокатска помощ по чл. 38 ал. 1 от ЗДДС е безвъзмездна, така е необлагаема с ДДС доставка, която не става възмездна, съответно облагаема поради факта на присъждане на възнаграждение за нея от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА вр. чл. 78 от ГПК. Защото за получателят на услугата тя си остава безвъзмездна - между него и адвоката няма правоотношение, свързано с размяна на взаимни престации.

Съдът установи следното:

Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от З. А. З. срещу Изи Асет Мениджмънт АД и Файненшъл България ЕООД обективно субективно съединени 1 искове – за признаване за установено че е нищожен сключения между ищеца и първо посоченото дружество Договор за потребителски кредит № 4616007/17.10.2022 г.; че е нищожен сключения между ищеца и второ посоченото дружество във вр. с казания договор за кредит Договор за предоставяне на гаранция № 4616007/17.10.2022 г.; за осъждането на Изи Асет Мениджмънт АД да заплати/ върне на ищеца недължимото заплатената от него по договора за кредит възнаградителна лихва в размер на 17, 15 лв. и за осъждането на Файненшъл България ЕООД да заплати/ върне на ищеца недължимо заплатеното от него по договора за гаранция възнаграждение за гаранция в размер на 86,57 лева.

Процесуален представител на ищеца З. по делото е Еднолично адвокатско дружество Е. И. чрез адвокат Е. Г. И.. Съгласно сключения договор за правна помощ предоставената на страната правна защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно Решение № 1096/12.03.2024 г. исковете са уважени изцяло. На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на адвокатското дружество е определено и присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., дължимо се от ответника Изи Асет Мениджмънт АД за предявените срещу него искове и в размер на 300 лв., дължимо се от Файненшъл България ЕООД за исковете срещу него – общо дължимо се от двамата ответници възнаграждение от 600 лева – без ДДС.

Депозирана е от Еднолично адвокатско дружество Е. И. чрез адвокат Е. Г. И. Молба вх. № 29 966/18.03.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 1096/12.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане и на ДДС в размер на общо 120 лв. върху присъдените на основание чл. 38 ал.2 вр. ал. 1 две възнаграждения от по 300 лева.

С Определението по чл. 248 от ГПК – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата е оставена без уважение, за което са изложени мотиви, изцяло неотносими към искането, а именно, че съдът определя размера на възнаграждението съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, с позоваване в тази насока на Решение на СЕС от 28.07.2016 г. по дело С – 57/2015.

В частната жалба се поддържа, че обжалвания съдебен акт е изцяло лишен от мотиви - във връзка със заявеното с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК искане. Развити са доводи за дължимост на ДДС върху възнагражденията по чл. 38 ал. 2 от ЗА когато оказалия безплатна правна помощ адвокат е регистрирано по ЗДДС лице. Развити са и доводи за обвързаност на присъжданите от съда на основание чл. 38 ал. 2 от ЗДДС адвокатски възнаграждения с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., независимо от практиката на СЕС.

Доводите относно размера на присъдените възнаграждения не се коментират като неотносими, тъй като с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК с вх. № 29 966/18.03.2024 г. не са заявени възражения и не е формулирано искане за увеличаване на същите. Заявеното искане е единствено за присъждане на ДДС върху тях – по 60 лв. върху всяко, общо 120 лева за двете.

По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗА, когато оказалия правната помощ адвокат/ адвокатско дружество е регистрирано лице по ЗДДС / какъвто е настоящия случай / е формирана трайна и последователна съдебна практика на ВКС - споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в Определение № 112/01.03.2019 г. по ч.т.д. № 141/2019 г., Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г., II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д.

№ 4236/2022 г., III г.о. и др., според която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху дължимото се възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА се начислява ДДС като неразделна част от възнаграждението. Защото, в тези случаи характерът на осъществената доставка се 2 променя от безвъзмездна във възмездна и попада в кръга на облагаемите доставки на услуги по см. по чл. 2 т. 1 от ЗДДС, като е без значение дали възнаграждението е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38 ал. 2 от ЗА ред.

Цитираното от ответниците по частната жалба Определение № 917/02.05.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1323/2023 г., I V г.о. е изолирано и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното частната жалба е основателна. Депозираната от адвокатското дружество Молба по 248 ал. 1 от ГПК с вх. № 29 970/18.03.2024 г. се уважава, след отмяна на обжалваното определение за отхвърлянето й.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 4481 от 11.04.2024 г., пост. по гр.д. № 7 998/2023 г. на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 1096 от 12.03.2024 г., пост. по гр.д. № 7 998/2023 г. на РС – Пловдив в частта за разноските като:

Осъжда „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК 131576434 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., Булстат 180978004 още 60 / шестдесет / лева – сума, съставляваща ДДС върху присъденото на основание чл. 38 ал.2 вр. ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение от 300 лева;

Осъжда „Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., Булстат 180978004 още 60 / шестдесет / лева – сума, съставляваща ДДС върху присъденото на основание чл. 38 ал.2 вр. ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение от 300 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3